ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 561 гр.София, 06.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Б. И. Членове: Е. В.

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 2787 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „ХОУМСТОКС“ЕООД, чрез адвокат Е. П. от АК – София, срещу решение № 453 от 18.04.2024 г. по в. гр. д.№ 1951/2023 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 1842 от 10.04.2023 г. по гр. д.№ 11051/2021 г. на Софийския градски съд и е уважен иск на С. К. Д. против ХОУМСТОКС“ ЕООД, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за сумата 64 000 лева, представляваща авансово плащане по договор за изработка на мебели от 09.12.2020 г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Касационната жалба съдържа доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 3 и ал. 2 ГПК, като поставя въпросите: 1. „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността и независимо дали приема или не експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и мотивите следва ли да бъдат основани на установени по делото данни и обстоятелства?“ 2. „Допустимо ли е въззивният съд, без да е събрал специални знания на експерти, да се произнесе по факти, които не са общоизвестни или служебно известни на съда?“ 3. „Следва ли при постановяване на съдебното решение в мотивите съда да обсъди всички събрани по делото доказателства?“ 4. „Нарушава ли съда принципа на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдени от страните в процеса и на възражения, които не са въведени от страните?“ 5. „За да претендира връщане на даденото при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, възложителят следвало ли е да е изпълнил насрещните си задължения?“ Според касатора е налице очевидна неправилност на решението, по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради нарушаване на основополагащите за съдопроизводствените правила принципи на диспозитивно и състезателно начало, равенство на страните и установяване на истината, както и нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи на съда. Изложени са съображения, че е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да са изложени аргументи за необходимостта от осъвременяване на съдебната практика, като се иска отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск и преразглеждане на въпроса за разноските.

От С. К. Д., чрез адвокат С. К. от АК - София, е подаден писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и твърди че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

За да се произнесе въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор от 09.12.2020 г. за проектиране, изработка, доставка и монтаж на мебели по спецификация за два обекта - апартамент и еднофамилна жилищна сграда в гр.Банкя, срещу възнаграждение в размер на 106 591,85 лева, с ДДС. Съдът е установил, че ищецът е заплатил авансово 64 000 лева на 11.12.2020 г., но при оглед в края на м. юни 2021 г., след извършения монтаж на единия обект, възложителят имал забележки, за които уведомил ответника. Въззивният съд е приел също, че в кореспонденцията между страните, изпълнителят изразил готовност да отстрани установените по списък недостатъци, който получил на 29.06.2021 г., но с уведомление от 19.07.2021 г. възложителят заявил, че счита договора за развален поради толкова съществени недостатъци на изработените мебели, които правят работата негодна за нейното обикновено предназначение. Според мотивите на обжалваното въззивно решение, изпълнителят съществено се е отклонил от поръчката и е произвел изцяло негодни за употреба вещи, поради което ищецът има право да развали договора и да иска връщане на авансово платената сума. При неточно изпълнение на единия от обектите, не може да се обоснове интерес за ищеца от изпълнението на възложената работа, независимо от изработване на детайлите за втория обект, поради което няма пречка да бъде развален договора (чл. 265, ал. 2 ЗЗД), а претенцията за връщане на даденото на отпаднало основание следва да бъде уважена.

При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като не са нарушени основни начала на гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, относно разпределението на доказателствената тежест и дължимите от съда процесуални действия при решаването на спорове за точното изпълнение по договор за изработка. Липсва явна необоснованост на мотивите поради нарушение на правилата на формалната логика или прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, а постановеното решение съдържа конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях. Ето защо не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, с което се засяга търсената от страните защита, а доводите на касатора в тази връзка са изцяло несъстоятелни.

При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Първият въпрос обуславя изхода на делото, но даденото разрешение от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС – напр. решение № 21 от 24.03.2015 г. по гр. д.№ 3529/2014 г., ІV г. о., че целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът обаче, не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. В случай, че го отхвърли изцяло или отчасти, той е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не го възприема, т. е. задачата на вещите лица е да подпомогнат установяването на факти, а не да формират правните изводи на съда по отношение на тях. В този смисъл, преценката дали недостатъците на изработеното са съществени по смисъла на чл. 265, ал. 2 ГПК е правна, а не фактическа, която съдът следва да извърши въз основа на констатираното от вещите лица. Въззивният съд, в този смисъл, не е отхвърлил експертното заключение относно недостатъците, а е посочил тяхната значимост, доколкото спорът е концентриран върху това, дали за възложителя е възникнало правото да развали договора. След като всички изработени за апартамента мебели /или детайли от тях/ имат както естетически, така и конструктивни дефекти, които ги правят негодни или силно затрудняват употребата им, а за отстраняването им се налага демонтаж, връщане в производствената база на изпълнителя и извършването на редица допълнителни манипулации, според съда, е налице изцяло негодно изпълнение и основание за поръчващия да развали договора (чл. 265, ал. 2 ЗЗД). При тези мотиви, въпросът за задължението на съда да мотивира своите изводи при оценка на приетото по делото експертно заключение, не обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният втори въпрос не е обуславящ, тъй като отговорът му зависи от конкретна преценка на доказателствата за установените по делото факти, т. е. не покриват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за относим към предмета на спора правен въпрос, който обуславя изводите на съда в обжалваното решение и по отношение на който е налице някоя от хипотезите в чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, изложените в решението мотиви за уважаване на предявения иск се основават на установени от вещо лице констатации, които съдът е преценил по вътрешно убеждение, поради което въпросът е неотносим.

Даденото разрешение на третия въпрос от въззивния съд е в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение по гр. д.№ 1321/2018 г., ІV г. о., решение по гр. д.№ 2526/2015 г., ІІІ г. о. и решение по т. д.№ 205/2018 г., ІІ т. о., с които се приема, че съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи ясни и разбираеми мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички относими доводи към предмета на спора. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по съществото на спора, според ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2009 г., на ВКС, ОСГТК - при обсъждане на доказателствата и доводите следва да се вземат предвид и направените от страните признания на неизгодните за тях факти, които преценени по правилото на чл. 175 ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото, биха обосновали основателност или неоснователност на исковата претенция. По аргумент от чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши тази преценка по свое вътрешно убеждение и в рамките на фактическите обстоятелства, които се твърдят, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Мотивите на обжалваното решение са в същия смисъл - не следва да се кредитира експертното заключение в частта му, в която се дава становище за годността на част от изработените мебели, /срещу приблизителна стойност на новите модули и/или елементи 3202 лева/, необходими да се отстранят установените при лошото изпълнение недостатъци. Съдът е изложил конкретни съображения защо приема, че при изцяло негодно изпълнение на първата част от възложената работа, не може да бъде обосновано задължение за ищеца или интерес да приеме втората част от изпълнението /на еднофамилната къща/, поради което за него възникна правото да развали поръчката. При тези мотиви, въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства по делото, не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.

Поставеният въпрос, нарушени ли са основните принципи в гражданския процес, по същността си представлява довод за неправилност на решението и е основание за допускане на касационно обжалване при „очевидна неправилност“ в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, която в случая не е налице. С въззивното решение е даден отговор на доводите в жалбата по отношение на релевантните обстоятелства, в съответствие с решение № 157/08.11.2010 г. на ВКС по т. д.№ 1135/2009 г. на ВКС, II т. о., че за да извърши преценка, дали констатираните недостатъци са съществени по смисъла на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да вземе предвид не само, дали недостатъците правят изработеното негодно за договореното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно, или икономически нецелесъобразно. В тази връзка, липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, засягащи правото на защита на някоя от страните по делото.

Последният въпрос не е разрешен в противоречие с цитираното решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., тъй като в мотивите на обжалваното решение съдът приема, че причина за неизпълнението на сключения между страните договор да изработка не е забавата на кредитора, а лошо изпълнение на първата част от поръчката, която има толкова съществени недостатъци, че дава право на възложителя да развали договора изцяло по реда на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, с предвидените в закона последици. Изводите на съда са в съответствие с практиката на ВКС, в която се приема, че при съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него не е лишено от основание, т. е съществува причина за разместването на благата, която му дава право да задържи полученото. Когато ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало (решение № 161 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 564/2012 г. на ВКС, ІV г. о.). В този смисъл, въпросът следвало ли е възложителят да е изпълнил насрещните си задължения, за да претендира връщане на даденото на отпаднало основание, не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а при липсата на аргументи за изменение на съществуващата практика на ВКС, не може да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

От С. К. Д., чрез адвокат С. К. от АК - София са поискани разноски по делото, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно приложените анекс към договор за правна защита и съдействие от 28.06.2024 г. и платежно нареждане от 16.07.2024 г.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 453 от 18.04.2024 г. по в. гр. д.№ 1951/2023 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА „ХОУМСТОКС“ ЕООД, ЕИК 201280703 да заплати на С. К. Д., чрез адвокат С. К. от АК - София, сторените разноски в размер на 7000 (седем хиляди) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.