ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 422
[населено място], 10.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
М. Б.
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2443 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А. Б. ЕООД срещу определение № 631/07.10.2024 г. по ч. т. д. № 421/24 г. на Апелатвен съд Варна, с което е потвърдено определение № 952/17.07.2024 г. по т. д. № 294/2024 г. на Окръжен съд Варна за отказ касаторът да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по подадена от него искова молба.
Жалбоподателят изразява становище, че атакуваното определение е незаконосъобразно и претендира неговата отмяна по подробно изложени съображения. Обосновава достъп до касационен контрол с позоваване на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поставяйки въпроси, които касаят критериите за определяне необходимостта от освобождаване на едно юридическо лице от задължението да заплати държавна такса. Твърденията му са, че разрешението, дадено от въззивния съд, е в отклонение от практика на ВКС и СЕС, евентуално въпросите са от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото. Отделно формулира въпрос относно необходимостта представените по делото счетоводни документи да бъдат изготвени от лице с квалификация по чл. 18 ЗСч, което обуславя очевидната неправилност на обжалваното определение.
Препис от частната жалба не се изпраща.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение на Окръжен съд Варна за отказ касаторът да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по подадена от него искова молба срещу „Е. П. ЕАД. В мотивите на въззивното определение съдът принципно е приел възможността юридическо лице да бъде освободено от задължението за заплащане на държавна такса, като се е позовал на обилна практика, създадена от състави на ТК, ВКС, но е счел, че по отношение на „А. Б. ЕООД липсва основание за прилагането на тази практика, тъй като по делото липсват данни дружеството или едноличния собственик на капитала му да не са в състояние да набавят средства за заплащане на дължимата се за завеждане на исковото производство държавна такса. Отделно от това, съдът е съобразил, че отсъства информация относно наличие на открито производство по несъстоятелност по отношение на молителя ищец. При справка в ТР съдът е установил, че едноличният собственик на капитала Н. Ж. е едноличен собственик на капитала и на друго дружество, както и е член на съвета на директорите на трето дружество. Представените от дружеството счетоводни документи съдът е преценил за негодни да установят имуществото на търговеца.
Допускането на касационно обжалване предполага подробно аргументирано от касатора наличие на някое от основанията за факултативен или директен достъп до касационен контрол, като според разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, касационната инстанция следи служебно единствено за наличие на пороците нищожност и недопустимост. В случая жалбоподателят поставя въпроси относно критериите, които съдът следва да съблюдава, за да извърши преценка относно необходимостта да бъде освободено от заплащане на държавна такса юридическо лице. Те отговарят на общата предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол, тъй като са включени в предмета на процесуалния спор и са обусловили изводите на въззивната инстанция. Тези въпроси обаче не удовлетворяват сочените от жалбоподателя допълнителни селективни критерии да са разрешени в отклонение от практика на ВКС или СЕС. Вярно е точно обратното – въззивният съд изцяло се е съобразил със създадената вече практика, надлежно цитирана в определението, в която се приема, че принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 ХОПЕС, дава право и на юридически лица да получат помощ чрез освобождаването им от авансово плащане на разноски във връзка с исково производство и/или съдействие от адвокат. В рамките на преценката дали да предостави тази помощ националният съд следва да има предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, правноорганизационната му форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Дали сочените критерии са приложени адекватно с оглед установените по делото факти е въпрос, на който следва да бъде отговорено след проверка за законосъобразността на обжалваното определение, но тя не може да бъде извършена в производството по селекция.
Последните два въпроса са изцяло хипотетични доколкото не са обуславящи решаващите изводи на въззивния съд, че дружеството/неговият едноличен собственик на капитала имат финансовата възможност да заплатят дължимата държавна такса. Отделно, въпросите изискват преценка на събрани по делото доказателства, целящи да установят имущественото състояние на „А. Б. ЕООД, което е недопустимо да бъде извършено в настоящото производство по предварителна проверка за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и чл. 280, ал. 2 ГПК, съобразно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС.
Наличието на очевидна неправилност е само декларативно заявено, поради което също не може да мотивира селектиране на въззивното определение за извършване на касационна проверка за законосъобразност. Отделно, касаторът смесва основанията за факултативен достъп до касация с основанията за директен такъв, обуславяйки наличието на квалифицираната форма на неправилност с поставени материалноправни въпроси.
Тъй като не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 631/07.10.2024 г. по ч. т. д. № 421/24 г. на Апелатвен съд Варна
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.