ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67

Гр. София, 10 февруари 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 934/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. В. В. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 303/2011 год. по описа на Окръжен съд – Шумен и за отмяна на постановената по него присъда и потвърждаващите я актове на Апелативен съд – Варна и Върховен касационен съд.

Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 28. 11. 2024 год., когато е обявено за решаване. Междувременно на 30. 01. 2025 год. е постъпил препис извлечение от акт за смърт № 0030/13. 01. 2025 год., издаден от Столична община – район „Сердика“, от който е видно, че осъденият В. е починал на 11. 01. 2025 год. Смъртта му представлява процесуална пречка за произнасяне по съществото на искането. Това е така, защото правото на осъдения да поиска възобновяване на делото е лично и упражняването му зависи изцяло от волята му. В същото време, то е и ненаследимо. За разлика от други хипотези в процесуалния закон – напр. чл. 74 и чл. 76 от НПК, в които изрично е предвидена възможността наследниците да встъпят в правата на починали в хода на процеса пострадал или частен обвинител, такава не е предоставена на наследниците на осъденото лице, депозирало искане за възобновяване. Тя не следва и от разпоредбата на чл. 421, ал. 4 от НПК. Систематичното място на последната като част от правилата, уреждащи сроковете за възобновяване и съпоставянето с нормата...