ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626

София, 10.02.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: EМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 4880 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. А. и А. Г. Н. чрез пълномощника им адвокат М. И. против определение № 575 от 12.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 303 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е отменено определение № 259 от 17.10.2023 г. по гр. д. № 239/2023 г. на Районен съд - Г. Т. за отхвърляне възражението на Н. Т. К. за местна неподсъдност и е постановено делото да се изпрати на компетентния по правилата на местната подсъдност по чл. 110 ГПК Софийски районен съд.

Н. Т. К. е подал чрез пълномощника си адвокат Е. П. писмен отговор на частната касационна жалба, в който поддържа, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното:

Окръжен съд - Добрич е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. П. А. и А. Г. Н. срещу Н. Т. К., с която са предявени при условията на обективно и субективно съединяване следните искове: за обявяване нищожността на договор за съдебна спогодба, одобрена от Районен съд - София с протоколно определение от 25.10.1989 г. по гр. дело № 1483/1989 г.; иск да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 31, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]; иск да се постанови намаление с 1/3 идеална част на дарствено разпореждане, извършено от наследодателя Д. Б. К. в полза на ответника, с предмет дарението на посочения по-горе имот, обективирано в нотариален акт № 141, том II, рег. № 4204, дело № 311/03.11.2020 г., на нотариус с район на действие Софийския районен съд, вписан в Нотариалната камара под № *, като се възстанови запазената част на Д. П. А. в размер на 1/3 идеална част от дарения недвижим имот; иск да се допуснат до делба посочения по-горе недвижим имот – апартамент, както и поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, представляващ нива с площ от 14 338 кв. м., находяща се в землището на [населено място], общ. Г. Т., местност „М. п.“.

При тези констатации съдът е посочил, че съгласно чл. 110, ал. 1 ГПК исковете за намаление на завещания (вкл. и дарения) се предявяват по местооткриване на наследството. Твърденията в исковата молба са, че ищците са съсобственици с ответника по делото на основание наследствено правоприемство от Т. Н. К. и Д. Б. К.. Следователно налице е открито наследство и ищците искат прекратяване на съсобствеността чрез делба на наследството, останало от общите наследодатели, а в случая не се спори, че последният постоянен адрес на Т. Н. К., поч. 1989 г. и на Д. Б. К., поч. 2023 г., е бил в [населено място].

Във връзка с доводите на ищците, че в случая приложение следва да намерят нормите на чл. 109 и чл. 116 ГПК, съдът е посочил, че чл. 116 ГПК намира приложение само във връзка с иска за делба на съсобствени недвижими имоти по смисъла на чл. 109 ГПК, каквато не е настоящата хипотеза.

Д. П. А. и А. Г. Н. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържат, че атакуваното определение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1) прекратява ли договорът за доброволна делба съсобствеността върху общата вещ;

2) има ли договорът за доброволна делба вещнопрехвърлително действие за предмета на делбата;

3) в случай, че съсобствеността върху някои от имотите е възникнала от наследствено правоотношение, а върху други имоти въз основа на договор за доброволна делба, коя е приложимата местна подсъдност – тази по чл. 109 ГПК или тази по чл. 110 ГПК.

Твърдяното противоречие е обосновано с тезата, че въззивният съд в нарушение на разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС е приел, че договорът за доброволна делба не прекратява съсобствеността върху общата наследствена вещ и няма вещнопрехвърлително действие и затова е счел, че основанието, на което страните по делото са съсобственици, е наследствено правоприемство, а не договорът за доброволна делба и в нарушение на тълкуването по определение № 162 от 7.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4323/2023 г., І г. о. на ВКС (че правилото на чл. 110 ГПК ще се приложи когато съсобствеността върху един имот има изцяло сънаследствен характер, а когато със смъртта на наследодателя възниква съсобственост, при която част от имота има наследствен характер, а друга част представлява дял от прекратената със смъртта на наследодателя съпружеска имуществена общност, правилото на чл. 110 ГПК няма приоритет над това по чл. 109, ал. 1 ГПК, като същото важи и в хипотеза, при която съсобствеността е възникнала от наследяване и друг юридически факт, различен от наследяване, например прехвърлителна сделка и в тези случаи ищецът може да избере дали да предяви иска за делба по местооткриване на наследството или по местонахождението на недвижимия имот) не е отчел, че съсобствеността на един от делбените имоти е възникнала не от наследяване, а въз основа на договор за доброволна делба.

Жалбоподателките считат, че от значение за точното прилагане на закона са следните въпроси:

1) след като е извършена делба на наследство с договор за доброволна делба и в общ дял на някои от наследниците е поставен новообразуван имот, кое е основанието на което тези лица са съсобственици – договорът за доброволна делба или наследственото правоприемство;

2) в случай, че съсобствеността върху някои от имотите е възникнала от наследствено правоотношение, а върху други имоти въз основа на договор за доброволна делба, коя е приложимата местна подсъдност – тази по чл. 109 ГПК или тази по чл. 110 ГПК.

Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Поставените въпроси са насочени единствено към тезата на касаторите, че след като един от делбените имоти се притежава от настоящите съделители въз основа на договор за доброволна делба, то е приложима подсъдността по чл. 109 ГПК и нормата на чл. 116 ГПК и в случая ищците са избрали местнокомпетентния съд. Тази теза обаче е неотносима към мотивите на въззивния съд, който е формирал извод, че предявяването на иск по чл. 30 ЗН обуславя местна подсъдност и на делбата по чл. 110 ГПК, а в този случай нормата на чл. 116 ГПК не се прилага. В този смисъл неотносими са разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС относно договора за доброволна делба. Неотносимо е и тълкуването по определение № 162 от 7.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4323/2023 г., І г. о. на ВКС, тъй като касае местната подсъдност, когато са предявени само искове за делба, но не и когато с иска за делба е съединен и иск за възстановяване на запазена част от наследство.

Поставените при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси също игнорират основното съображение на въззивния съд в хипотеза като настоящата, при която искът за делба е съединен с иск, попадащ в приложното поле на чл. 110 ГПК, поради което отговорът на тези въпроси не би рефлектирал върху изхода на настоящия процесуално правен спор.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 575 от 12.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 303 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Добрич.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: