ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 639
гр. София, 11.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 3586 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. К., подадена чрез процесуален представител адв. М. М. против решение № 749 от 10.06.2024г., постановено по в. гр. д. № 692/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 3954 от 03.10.2023г. по гр. д. № 10203/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която на основание чл. 131, ал. 1 от СК по предявения от Л. Д. К. с ЕГН [ЕГН] срещу М. Д. К. с ЕГН [ЕГН] иск е постановено ограничаване на родителските права на М. Д. К. по отношение на малолетното дете Н. М. К. с ЕГН [ЕГН] като е определен режима на лични отношения между бащата и детето и вместо него е постановено друго, с което предявеният иск е отхвърлен.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.
Касационният жалбоподател поддържа, че изводите на въззивния съд са в противоречие и разрез с най-висшия интерес на детето. Счита, че въззивната инстанция е обсъдила избирателно някои правнорелевантни факти и доказателства, а други е игнорирала, постановявайки решението си при липса на цялостен и съвкупен анализ на писмените и гласни доказателствени средства, а именно: материалите приложени по воденото досъдебно производство срещу ответника, данните от изготвената съдебно-психологическа експертиза, докладът на ДСП – Родопи, свидетелските показания, издадената заповед за защита от домашно насилие, както и други, свидетелстващи за родителския капацитет и личността на бащата. Твърди, че е налице укоримо поведение от страна на ответника, изразяващо се в системно неполагане на грижи за детето, засягащо неприкосновеността на личността в емоционален план и нарушаващо спокойствието и нормалния житейски ритъм на детето, както и упражняване на психически и физически тормоз спрямо него и майка му – все обстоятелства, които не са взети предвид от въззивния съд, но даващи основание за ограничаване на родителските права на бащата.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. Д. К., чрез адв. А. П. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон и при охраняване на най-добрия интерес на децата.
ДСП – Пловдив и Прокуратурата на Р. Б. надлежно уведоми, не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
В решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са родители на детето Н. К., родено на 18.04.2012г. Фактически са разделени от 01.03.2022г. до който момент детето живеело заедно с двамата си родители. С определение от 30.05.2022г. по гр. д. № 3193/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив на основание чл. 127, ал. 1 от СК е одобрено постигнато между тях споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му; на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както е определена и издръжка.
В исковата молба по настоящето дело, подадена на 13.07.2022г., ищцата навела твърдения, че при осъществяване на първия режим на лични отношения с детето на 24.06.2022г. ответникът лъхал на алкохол; вечерта детето било разстроено, защото нямало какво да вечеря; бащата оставил детето на грижите на малолетните му племенници пред заведението, в което играел хазарт; на 25.06.2022г. и на 05.07.2022г. отново оставил детето само и се прибрал през нощта; детето споделило, че приземния етаж, в който спи при баща си е с изключително занижена хигиена, всичко било изпотрошено, условията били мизерни и мръсни, а ответникът пушил в стаята на детето. Детето споделило с майка си, че се страхува от баща си и не желае да прекарва време с него.
От справка за съдимост съдът установил, че бащата М. К. е осъждан три пъти – през 2004г., 2005г. и 201 г., съответно за хулиганство, за кражба и за закана с убийство.
От проведено изслушване на детето Н. по реда на чл. 15 от ЗЗДт приел, че детето е ходило при баща си само два пъти от м. май 2022г. – веднъж за два дни и веднъж за 10 дни. Спяла в отделна спалня. Баща й я търсил по телефона няколкократно, за да отиде при него в Куклен, но тя не искала, защото я оставял сама и ходел някъде. Виждала го е да играе на машинките в Куклен и да пие алкохол с приятели. Детето искало майка му да дойде да го вземе по-рано от Куклен, защото не му се стояло само.
От приет по делото социален доклад, изготвен от ДСП – [населено място] приел за установено, че отношенията между родителите на детето са обтегнати и те не контактуват помежду си. А в доклад на ДСП – [населено място] приел за установено, че детето било поставено в положение да избира между родителите си – молело баща си и баба си да оттеглят жалбите си, тъй като щели да вкарат майка му в затвора; че бащата живее в къща, собственост на родителите му, като там живеят майка му и трима от братята му, както и семейството на брат му Г.. По сигнал на майката, на същата дата е извършена проверка в дома на бащата без предупреждение, при която е установено, че жилището е „чисто, проветрено и подредено“. Касае се за пристройка, прилепена към двуетажна къща, състояща се от всекидневна с кухненски бокс, спалня, хол и санитарен възел. При ново посещение на 21.02.2023г. жилището отново е било чисто и подредено.
От експертното заключение на проведена СПЕ приел, че при детето е отчетено силно завишено ниво на ситуативна тревожност, безпокойство и страх по отношение на бащата. Дистанцирано е спрямо баща си, не желае да контактува и отказва срещи с него. Изпитва безпокойство, страх и тревожност в негово присъствие. Има много силна, доверителна и близка връзка с майка си. Тя е значимият възрастен, предпочитан родител и авторитет за детето. Емоционалната връзка между бащата и детето е нестабилна и прекъсната. Въпреки своето нежелание, детето е било задължено да осъществява контакти с бащата по режима, определен от съда, и тези контакти са оказали отрицателно влияние върху психологическото състояние на детето, предизвикали са у него емоционално напрежение. С поведението си и действията си към детето бащата е предизвикал това напрежение у Н.. Стигнало се е до степен детето да отказва срещи с баща си. Детето застава на страната на майката и възприема баща си като заплаха за себе си и за нея. Въвлечено е двустранно в родителския конфликт. Приел, че детето има нужда и от двамата си родители и те да участват в живота му, като е необходимо бащата да промени модела на родителстване, взаимоотношенията и комуникацията с майката и детето и да осигури благоприятна, сигурна и хармонична атмосфера, за да се чувства детето спокойно в негово присъствие.
Въз основа и на установените факти и анализ на събраните по делото гласни доказателства, от правна страна съдът достигнал до извод, че в конкретния случай не са осъществени в кумулативност материалноправните предпоставки за ограничаване на родителските права на ответника по чл. 131, ал. 1 от СК, а именно: установено виновно поведение на родителя /действие или бездействие/, създало опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и причинноследствена връзка между поведението и опасността, като случаят да не е особено тежък. В подкрепа на този извод съобразил, че исковата молба по настоящето дело е депозирана по – малко от месец и половина от одобряване на постигнатото между родителите споразумение по гр. д. № 3193/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, а фактическите основания на които е основана исковата молба – лоши битови условия в дома на бащата; тютюнопушене в стаята, в която детето спи; неполагане на грижи – не е осигурявал храна на детето, оставял го е само, не са доказани по делото. Отбелязал в тази връзка, че свидетелят Г., съжителстващ с ищцата, с която имат общо дете, няма преки впечатления от живота на детето в [населено място], а преразказва информация, предадена му от детето Н. и нейната майка. Посочил, че в показанията си свидетелят Т. свидетелства за възприети от самия него факти. Приел, че твърдението за лоши битови условия в дома на ответника е недоказано, а обратното се установява от изготвен от ДСП – Родопи доклад, кореспондиращ и с показанията на свидетеля Т.. Не е установено и тютюнопушене в дома, нито в стаята, в която е спяла Н.. Приел, че не е установено по делото бащата да е оставял дъщеря си сама вечер, да е употребявал алкохол и да е „играел на машинки“, докато детето го чака само. При тези данни достигнал до извод, че не може да се приеме, че с поведението си родителят е създал опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Обосновал краен извод, че не са налице основания за ограничаване на родителските права на М. К. по отношение на малолетното му дете Н., в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.
В изложението към касационната жалба Л. К. поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото и по които въззивният съд се е произнесъл:
1/ Представлява ли опасност за физическото, емоционално и психическо здраве на малолетното дете поведението на родител, изоставящ само, без надзор и биха ли могли подобни обстоятелства да налагат ограничаването на родителските му права?
2/ Изложените обстоятелства и експертни изводи в съдебно психологична експертиза, могат ли да се обвържат с основанията, изложени като аргументи за уважаване на иск по чл. 131, ал. 1 от СК, а именно: поведение на родителя /действие или бездействие/; създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; причинно-следствена връзка между поведението и опасността; вина на родителя и случаят да не е особено тежък?
3/ Представлява ли съдебно-психологичната експертиза на малолетно дете и фактите, установени в нея, а именно, че у детето се установяват нива на тревожност, включваща умора, раздразнителност, нетърпение, страх, безпокойство, резултатите отчитат силно завишено ниво на ситуативна тревожност и страх по отношение на родителя годно доказателство, на базата на което в най добрия интерес на детето е да не се предоставя с преспиване в дома на бащата?
4/ Представляват ли сигналите до Директора на ОЗД при ДСП, както и съдебни решения по ЗЗДН годни доказателствени средства, които да обуславят ограничаване на родителските права и контакти, доказват излагане на риск на малолетното дете и застрашават ли най - добрия му интерес до степен детето да отказва срещи с родителя?
5/ Възможно ли е отказът на малолетното дете да се среща с родителя да е в резултат на формирани лични възприятия на детето относно родителя, който е демонстрирал поведение, което предизвиква несигурност, безпокойство и страх у малолетното дете?
6/ Възможно ли е отказът на детето да се среща с баща си да е в резултат на формирани лични възприятия на детето от поведението и отношението на родителя към самото дете?
7/ Удачно ли е малолетното дете да остава с преспиване в дома на родителя към момент, когато то изпитва страх, безпокойство, притеснение по отношение на този родител, установени с приети и обсъдени по делото доказателства в тази насока?
8/ Тревожността на малолетното дете в присъствието на бащата, страха от него, възможно ли е да обуслови нежелание на детето да има контакти с него и да го посещава?
9/ Родителският капацитет включва ли в своето понятие умение на родителя да предпазва и защитава физическото и емоционално развитие на детето?
10/ Възможно ли е родителският капацитет да бъде обусловен и повлиян от предходно обременено съдебно минало на родителя?
11/ Длъжен ли е родителят изпълняващ режим на лични контакти с малолетното дете, въз основа на съдебно решение да упражнява непрекъснат контакт с него?
12/ Допустимо ли е родителят, изпълняващ този режим да оставя без надзор малолетното дете, предоставено му по режим с преспиване между 20.00 часа и 24.00 часа, пред нощни заведения, казина, да го оставя само нощно време и само през деня, без да упражнява непосредствен надзор за дълги времеви периоди;
13/ Следва ли поведението на родител, излагащ на риск интересите на малолетно дете, оставящ детето за дълги времеви периоди през различни части от денонощието само, да бъде ограничен в режима на лични контакти и следва ли същия режим да бъде коригиран със съответните рестрикции, които да охранят най-добрия интерес на детето?
14/ Длъжен ли е съдът да съобрази решението си относно ограничаване на родителските права със заключението на СПЕ, както и с изразеното желание на дете навършило 10 годишна възраст да не остава при родителя си само?
15/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните и ако счита, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като не е обсъдил всички събрани и относими към предмета на делото доказателства и доводи на страните да отмени обжалваното решение и да го върне за ново разглеждане?
16/ Длъжен ли е съдът служебно да следи за интересите на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне относно режимът на лични контакти?
17/ Следва ли съдът служебно да събира и обсъжда доказателства, касателно фактите относими към предмета на спора?
Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, евентуално, че решението е очевидно неправилно.
Формулираните въпроси до 14-ти не са правни, а фактически, тъй като преценката на доказателствата, тяхната годност да установят правнорелевантните в конкретния случай факти и дали въз основа на съвкупната им оценка са налице предпоставките на закона за вземане на мерки в интерес на детето, като бъдат ограничени родителските права е в зависимост от фактите по делото и е въпрос по същество на спора. Преценката за интереса на детето е винаги обусловена от конкретните факти и доказателства по делото, от което именно следва и невъзможността да бъдат посочени общи критерии за дефиниране на интерес на детето в хипотеза на чл. 131, ал. 1 от СК, приложим за всички случаи. Твърденията на касатора в изложението всъщност съставляват не обосноваване на общи и допълнителни селективни критерии за подбор на касационната жалба, а оплаквания срещу правилността на въззивното решение, преценката на която е извън предмета на настоящото производство по чл. 288 от ГПК.
Процесуалноправните въпроси от №№ 15-17 за задълженията на въззивния съд визирани в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК; да следи за интереса на ненавършилото пълнолетие дете, както и служебно да събира доказателства са от значение за постановения резултат, но не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тези въпроси съществува константна и непротиворечива практика на ВКС, която е актуална и трябва да се следва, като не е налице противоречие на обжалваното решение с тази практика. В нея се приема, че съдът дължи обсъждане на всички доказателства по спора и доводите на страните – той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; да обсъди в мотивите си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото. В случая въззивният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства, включително ангажираните писмени и гласни такива, твърденията и възраженията на всяка от страните, данните от проведените социални проучвания и заключението на СПЕ. Взети са предвид изявленията на родителите в съдебно заседание, обсъдено е и желанието на детето, но същото не е определящо при формиране на решаващия извод, доколкото, според трайното разбиране в съдебната практика, желанието на детето не е основното обуславящо обстоятелство в този процес, тъй като принципът за запазване на неговия най-добър интерес следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото.
За да достигне до извод за неоснователност на иска, въззивният съд приел, че съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, твърдяното в исковата молба поведение на ответника, създаващо опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. По иска за ограничаване на родителски права, в тежест на ищеца е да докаже твърдяното поведение на ответника, а в тежест на родителя – че поведението му е правомерно, тъй като искът се основава на противоправното поведение на родителя, а възражението – на обстоятелства, които изключват неговата отговорност. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства приел, че твърденията в исковата молба са недоказани, отчитайки факта, че от одобряване на постигнатото между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК ответникът е осъществил с детето само два пъти уговорения режим, а фактическите основания на които е основана исковата молба – лоши битови условия в дома на бащата; тютюнопушене в стаята, в която детето спи; неполагане на грижи – не е осигурявал храна на детето, оставял го е само, не са доказани по делото. Изходил и от висшия интерес на детето, което понастоящем е на 12 години и обстоятелството, че осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото не живее, не е в негова вреда, а в негов интерес. В практиката си ВКС приема, че в съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси на детето. Тези интереси не изключват, а изискват наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 131, ал. 1 от СК за съдебното решение, с което се ограничава конкретно родителско право /в този смисъл решение № 199 от 5.11.2014г. по гр. д. № 480/2014г. на ВКС, III ГО/.
Съдът отчита, че предметът на спора изисква от касационната инстанция служебно да следи за интересите на детето Н. К., за допустимостта и валидността на съдебното решение, за точното приложение на императиви правни норми, а също и изцяло за правилност на същото с оглед благополучието на детето. Въз основа на данните по делото настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания.
Изложените от касатора доводи за очевидна неправилност следва да се подведат изцяло под хипотезата на чл. 281, т. 3 от ГПК и представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение, извън приложното поле на производството по чл. 288 от ГПК.
В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
На ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 326/31.07.2023г., постановено по в. гр. д. № 248/2023г. по описа на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. Д. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Д. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1400 лева, представляваща разноски за касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.