ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675

гр. София, 12.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията Д. К. гр. дело № 2095/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Й. Т. Й. чрез адв.Е. К. касационна жалба с вх.№ 7752 от 25.03.2024 г. срещу решение № 156 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2482/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Касаторът счита, че въззивното решение е нищожно, неправилно, незаконосъобразно и необосновано; постановено в противоречие с ТР № 1/2020 г., постановено на 27.04.2022 г. от ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2020 г. Нищожността на решението произтичала от неучастието на един от съсобствениците на процесния имот. Въпреки направеното възражение за нищожност на правната сделка, с която Д. Г. е продала своите части от имота поради неспособността й да формира валидна воля при упълномощаването за извършване на продажбата, съдът не я конституирал като съделител. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: Следва ли съдът да спази указанията на ТР № 1/2020 г., постановено на 27.04.2022 г. от ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2020 г. и служебно да събере доказателства за твърдяната нищожност? Задължен ли е съдът да конституира всички съделители, включително и този, за когото има възражение, че сделката, по която е отчуждил своята идеална част от имота, е нищожна? Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение без конкретна обосновка на оплакването.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация С. Д. и В. Д. изразяват чрез адв. Х. становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускането й до касационен контрол.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно допускането на касационно обжалване съображенията са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. Д. и В. Д., с която срещу Й. Й. е предявен иск за делба на съсобствен имот в [населено място]. Изложено е, че С. Д. и Й. Й. са брат и сестра и са наследили след смъртта на баща си по 1/6 идеална част от имота, който той притежавал в СИО със съпругата си Д. Г.. През 2021 г. Д. Г. продала на С. Д. по време на брака й с В. Д. своята част от 4/6 идеални части от имота. В отговора на исковата молба Й. направил възражение за недействителност на сделката от 12.05.2021 г. между майка му и сестра му, както и на пълномощното, чрез което тя е сключена. Твърдял е, че договорът е нищожен поради липса на воля, съгласие и привидност, тъй като при извършване на упълномощителната сделка, предоставяща представителна власт за сключване на договора за продажба, Д. Г. не можела да разбира значението на действията си поради получен исхемичен инсулт. Поради нищожност на упълномощителната сделка, нищожна била и прехвърлителната сделка за имота.

Въззивният съд съобразил, че обстоятелствата, на които ответникът Й. основава възражението си за нищожност на договора за продажба на 4/6 идеални части от имота, съставляват основание за унищожаемост на упълномощителната сделка и на възмездната сделка, а не за тяхната нищожност. Позовал се на разясненията на ТР № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Констатирал, че ответникът не е посочил обстоятелства, които обосновават нищожност поради липса на воля или съгласие; липса на основание, както и привидност и посочил, че не следва да се произнася по възражението за нищожност, което не е уточнено. Съобразно указанията на ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС съдът е посочил, че възмездната сделка от 12.05.2021 г. е действителна, доколкото обратното не произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. При тези мотиви делбата е допусната при квоти по 1/6 идеална част за С. Д. и Й. Й. и 4/6 идеални части за С. Д. и В. Д. в СИО.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:

Формулираният от касатора първи въпрос е неотносим към решението на въззивния съд; той няма връзка и с оплакванията в касационната жалба. Въпросът съдържа некоректно препращане към ТР № 1/2020 г., постановено на 27.04.2022 г. от ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2020 г., в което е разяснено, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти, но няма правомощия да събира служебно доказателства за твърдяна нищожност.

Вторият въпрос също не е разрешен от въззивния съд, който не е приемал, че по отношение на договора, с който Д. Г. е продала на С. Д. своите части в съсобствеността, е направено възражение за нищожност. Когато основанието за твърдяната нищожност не следва от самата сделка, страната трябва да посочи конкретните факти, от които нищожността се извежда. Въззивният съд изрично е посочил, че обстоятелствата, на които се основава възражението, са относими към хипотезата на чл. 31 ЗЗД за унищожаемост на договора, а не за нищожност. В рамките на делбеното производство могат да бъдат разглеждани преюдициални спорове, посочени в чл. 343 ГПК, свързани с правото на участие в делбата и размера на дяловете. С ППВС № 7/1973, т. 3, б”а” е разяснено, че с иска за делба не могат да се съединяват искове за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове, следователно в делбеното производство не могат да се разрешават спорове, предмет на конститутивен иск /изключение е искът по чл. 30 ЗН, изрично посочен в закона/, включително такива за унищожаване на договор чрез иск или възражение. Извън изложеното, по формулирания въпрос е налице практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил – решение № 105 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 4239/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 269 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 307/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., в които е прието, че в делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договор, които бранят правата на лицето, използващо това процесуално средство за защита, но не и възражения за нищожност, които бранят права на трето лице, не участващо в производството. Искането на съделител да бъде конституирано в производството и друго лице може да се приеме за основателно само, ако правата на това лице са установени по категоричен начин в друго исково производство или данни за това се съдържат в представените по делото доказателства. В случая нито една от двете хипотези не е налице.

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност. Неоснователно е твърдението за прилагане нормата на чл. 75, ал. 2 ЗН в обратния й смисъл. В делбата участват всички съсобственици на имота. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправните норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Ответницата по касация С. Т. е направила искане да й бъдат заплатени разноските за настоящата инстанция. Представено е доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, поради което искането следва да се уважи.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 156 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2482/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Й. Т. Й. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Т. Д. сумата от 1000 (хиляда) лева – разноски в касационното производство.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.