определение по ч. гр. д.№ 4866 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679

гр.София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

като взе предвид докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 4866 от 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. К. срещу определение № 1197 от 04.11.2024 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 822 от 2024 г. на Русенския окръжен съд за потвърждаване на определение от 03.10.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд - гр.Бяла, с което е оставена без уважение молба вх. рег.№ 3263 от 03.10.2024 г. с искане да се впише декларация на Н. К. за отказ от право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 100 ЗС.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основания за допускане на касационното обжалване на това определение се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. В правомощията на съдията по вписванията ли е да извърши проверка извън очертаното в чл. 32А, ал. 1 от Правилника за вписванията, свързана с това дали актът подлежи на вписване и относно изискванията за форма и съдържание, преди да направи исканото вписване ? Може ли съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на акта, след като това не е изрично предписано в закон ?

2. В случаите, в които съдията по вписванията е сезиран с молба да се извърши вписване на декларация за отказ от правото на собственост по чл. 100, ал. 1 ЗС, може ли същият да въведе като предпоставка за вписване задължителното представяне на титул за собственост върху недвижимия имот от отказващото се лице ?

3. В случаите, в които отказващото се от правото на собственост върху недвижим имот лице и неговите праводатели не притежават, никога не са притежавали и никога не е бил съставян титул за собственост на недвижимия имот, от която се отказва лицето по реда на чл. 100, ал. 1 ЗС, има ли това лице материалноправен интерес да иска извършване на вписването и как следва да се докаже този интерес в случая ?

По първия и втория въпрос се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие със задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/, а по третия въпрос - основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о. приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /заявител, чиито права са засегнати от отказа на съдията по вписванията/, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това.

За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията от 03.10.2024 г., въззивният съд е приел, че съдията по вписванията е длъжен да провери правния интерес на лицето, което го сезира с молба за вписване и че тази негова проверка не може да бъде формална. Когато собственик на имот иска вписване на отказ от правото на собственост по реда на чл. 100 ЗС, съдията по вписванията е длъжен да провери доколко това право съществува към момента на подаване на молбата за вписване. Иначе рискува да постанови недопустим акт за вписване. Изискванията за бързина на действията на съдията по вписванията не е в подкрепа на разбирането, че той може да извърши само формална проверка на правния интерес, тъй като последиците от такава формална преценка биха били постановяване на недопустим акт, с който се разпорежда вписване по молба, подадена от нелегитимирано лице.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Русенския окръжен съд, поради следното:

По първите два поставени от касатора въпроса не е налице соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - няма противоречие между приетото в обжалваното определение и посоченото от касатора Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Действително в т. 6 от това тълкувателно решение е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не включва проверка на материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закона. Ограничените правомощия на съдията по вписванията при проверката по чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, обаче не изключват правомощието на съдията по вписванията да отказва вписване при констатирани нередовност или недопустимост на молбата за вписване, например когато констатира, че молбата за вписване не е подадена от заинтересовано лице, съгласно изискването на чл. 531, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 1 от Правилника за вписванията.

По третия поставен въпрос не е налице посоченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато приложимата към спора правна норма липсва или е непълна или неясна, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия или тълкуването на нормата, или когато са настъпили промени в законодателството или обществените условия, поради което се налага едно вече дадено от ВКС тълкуване на нормата да бъде променено. В конкретния случай по съществения за делото правен въпрос, който е обусловил изводите на съда в обжалваното определение /може ли съдията по вписванията да откаже вписване на отказ от право на собственост по чл. 100 ЗС, когато констатира, че подалото молбата за вписване лице няма правен интерес от вписването, тоест не е заинтересовано лице/ има практика на ВКС /определение № 14 от 18.01.2021 г. по гр. д.№ 2154 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г. о./, на която обжалваното определение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика. Същевременно поставеният от касатора въпрос /който по същество касае начина за доказване на правния интерес за вписване на отказ от право на собственост върху недвижим имот, съответно начина за доказване на правото на собственост на лицето, подало молба за вписване на отказ от право на собственост в случаите, в които лицето не разполага с титул за собственост/ не е свързан с тълкуването и прилагането на неясна или непълна правна норма. Относно това как и с какви актове се доказва право на собственост върху недвижим имот в случаите, в които за имота не е съставян титул за собственост, има ясна правна уредба и непротиворечива практика на ВКС: чл. 587 ал. 1 и 2 ГПК, според който, когато собственикът няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса това свое право или се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност, и Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, според което правото на собственост по давност се доказва или с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК или с други допустими съгласно ГПК доказателста в производство по предявен от или срещу владелеца иск за собственост.

Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като е изготвено в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната му власт и по редовна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 1, предл. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗС, ПВп и ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1197 от 04.11.2024 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 822 от 2024 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.