ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690

София, 13.02.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1744 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. З. против решение № 1490 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2135 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2341 от 27.06.2023 г. по гр. д. № 16964/2021 г. на Районен съд – Варна за отхвърляне на предявения от И. К. З. против Д. М. Г. и В. Е. С. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с. о. „С.“ с площ от 1194 кв. м., построената в него двуетажна сграда с идентификатор **** с площ 38 кв. м. и поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с. о. „С.“ с площ от 1194 кв. м.

Д. М. Г. чрез пълномощника си адвокат М. К. и В. Е. С. чрез пълномощника си адвокат Д. Ж. са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че искът за делба е основан на твърденията, че имот от 1200 кв. м. е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака на ищеца И. К. З. и ответницата Д. М. Г., като последната се снабдила с констативен нотариален акт № 87/2020 г. за собственост по давност на 1200 ид. ч. от имот с площ 2531 кв. м. и 1/2 ид. ч. от сградата и като съсобственик на същия имот, идентичен с процесните е вписан и В. Е. С. въз основа на нотариален акт № 84/1991 г., с който нотариален акт е закупил имот от 1200 кв. м. Д. М. Г. е оспорила иска с твърдения, че е закупила имот от 1200 кв. м. за сумата 50530 лв., които са нейни лични средства (печалба от БСТ), поради което е налице трансформация на лични средства, евентуално, че е придобила собствеността по давност след прекратяване брака с ищеца, а В. Е. С. е закупил съседен самостоятелен имот от 1200 кв. м. В. Е. С. е оспорил иска с твърдения, че е закупил през 1991 г. самостоятелен имот, който поради грешка в кадастралната карта бил заснет като един имот със съседния, но понастоящем отново е самостоятелен с № *, както е закупен и е владян през цялото време.

Окръжният съд е приел за установено, че И. З. и Д. Г. са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 25.03.1992 г. и е прекратен с развод с решение от 4.07.1998 г. През 1993 г. ответницата е спечелила от Българския спортен тотализатор (БСТ) сумата 740 151 лв. (удостоверение № КР21/06.04.1993г., издадено от Ц. дирекция на БСТ), като в архивите на ДП „Български спортен тотализатор“ няма съхранена информация относно начина на изплащане на печалбата, тъй като документи от типа „платежни нареждания“ са с определен срок за съхранение 10 г. (писмо изх. № 331/23.02.2023 г.). Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 6.04.1993 г. Д. Г. е получила парична сума от „Б. Т. Б. в размер на 40 130 лева с наредител на тази сума ИД „БСТ“.

С договор за покупко-продажба по нотариален акт № 185/19.08.1993 г. ответницата е закупила от Т. Г. Д. и И. Н. Д. лозе с площ от 1200 кв. м. в [населено място], м. „П.“ и построената в него двуетажна масивна сезонна постройка с площ от 38 кв. м. за цена 50 530 лв., получена от продавачите напълно и в брой. С договор за покупко-продажба по нотариален акт № 84/29.03.1991 г. В. Е. С. е закупил от В. Н. Г. и И. Й. В. хавра-лозе от 1200 кв. м. в землището на [населено място], м. „К.“.

С констативен нотариален акт № 87 от 11.08.2020 г. Д. Г. е призната за собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. от 1200 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ***, целия с площ от 2531 кв. м, в с. о. „С.“ и 1/2 ид. ч. от построената в него сграда на 38 кв. м., а на 21.10.2021 г. е извършена доброволна делба между Д. Г. и В. С., като първата е получила в дял поземлен имот с идентификатор ***, а вторият - поземлен имот с идентификатор ***.

Начина на отразяване на имотите в кадастралните планове и кадастралната карта и идентичността на процесните имоти с имотите по нотариален акт № 185/19.08.1993 г. и по нотариален акт № 84/29.03.1991 г. са приети за установи въз основа на съдебно-техническата експертиза.

Съдът е приел, че показанията на ангажираните от Д. Г. свидетели Я. М. и Д. Г.-М. (нейна сестра) установяват, че имотът е купен с печалбата от тотото (семейството не разполагало с други пари). Възпроизвел е и показанията на ангажираните от ищеца свидетели Т. В. и М. Д., които са единствено във връзка с действията които ищецът е предприемал спрямо имота след прекратяване на брака, както и че той и брат му са казвали на свидетелите, че имотът е закупен със средства от пътуванията му по корабите.

При така възприетите факти, въззивният съд е посочил, че ищецът не оспорва самата печалба, нито размера й, както и получаването на част от нея в брой, като недоказаният по обективни причини начин на изплащане на остатъка от печалбата е ирелевантен и е направил извод, че поземлен имот с идентификатор *** и построената в него сграда са закупени по време на брака, но са лична собственост на ответницата Д. Г., тъй като покупната цена е заплатена с получената от нея печалба от ДЛ „БСТ“, а тази печалба обуславя личен характер на средствата и съответно трансформация на лични средство при придобиването.

Посочил е защо приема за неоснователни доводите на ищеца, че по делото не е установено, че имотът е закупен именно с печалбата от БСП, като отново е анализирал показанията на свидетелите Я. М. и Д. Г.-М., за които е счел, че са непротиворечиви и се подкрепят и от писмените доказателства и експертното заключение, докато показанията на Т. В. и М. Д. не са плод на преки впечатления нито от доходите на семейството, нито от придобиването на имота и вложените при покупката средства. Приел е за неоснователно оплакването, че свидетелите на ответницата са допуснати единствено за доказване на произхода на средствата, но не и за извършеното плащане на цената, тъй като с определение от с. з. на 13.04.2023 г. районният съд изрично е допуснал гласни доказателства за установяване на факта на влагане на средствата при покупката на имота, като в случая не е налице хипотезата на недопустимост на свидетелските показания по смисъла на чл. 164, ал. 1 ГПК.

По отношение на поземлен имот с идентификатор *** съдът е приел, че същият е придобит като самостоятелен имот от В. Е. С. през 1991 г., като към този момент имотът не е бил заснет в кадастралния план като самостоятелен, а е бил част от имот пл. № *, включващ и съседния имот, закупен от Д. Г. през 1993 г., като в кадастралната карта двата имота отново са били заснети като един с идентификатор *** и чрез договора за доброволна делба е постигнато самостоятелното им отразяване в кадастралната карта. Това е обусловило извода на съда, че по отношение на поземлен имот с идентификатор *** между страните не е възниквала съсобственост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. К. З. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) преклудирано ли е направено след първото по делото съдебно заседание искане на една от страните за допълване на обстоятелствата, за които са й допуснати свидетелските показания с установяване на факта на влагане на лични средства на тази страна в закупуването по време на брака на имот и допускането на така направеното искане за допълване на обстоятелствата води ли до нарушаване равенството с останалите страни в процеса, на които не е предоставена възможност за насрещно доказване и как следва да се ценят свидетелски показания за обстоятелства, събрани въз основа на доказателствено искане, направено след настъпилата преклузия по чл. 146, ал. 3, изр. 2 ГПК;

2) как следва да се ценят показанията сестра на страната за преобразуване на лично имущество при приложението на чл. 172 ГПК;

3) спорен, но недоказан по обективни причини начин на изплащане на лични на единия съпруг средства от печалба на БСТ по банков път, води ли до извод, че въпреки недоказването на момента, размера и начина на изплащането, може да е налице главно и пълно доказване на трансформацията на парични средства в придобит по време на брака имот, като се съобрази, че според чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. СИО обхваща и паричните влогове;

4) ако БСТ не съхранява поради изтичане на регламентирания срок за съхранение на документите за извършено по банков път изплащане на печалба, то това означава ли, че обективните причини за недоказване изплащането на остатъка от печалбата се разпростират и върху банката, в която БСТ е превел печалбата;

5) при направено възражение за пълна трансформация на закупен през време на брака имот със средства от печалба на БСТ, чия следва да е доказателствената тежест за доказване дали печалбата е СИО или лична;

6) извънсъдебно твърдение за придобиване по давност на идеална част от имот, опровергава ли последващо възражение за пълна трансформация на лични средства при придобиването на имота;

7) следва ли въззивният съд винаги да обсъди всички доказателства по делото, за да може изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства, а ако има извънбрачни такива, то следва ли да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по врече на брака имущество;

8) настъпва ли преобразуване на лично имущество, когато със средствата от паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, при действието на СК от 1985 г. (отм.) се придобива възмездно имот.

Нито един от поставените въпроси не касае изводите на въззивния съд, поради които е отхвърлен предявения против В. Е. С. иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***. По отношение на тези изводи не е налице и служебно приложимото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК доколкото мотивите на въззивния съд, че заснемането на съседни имоти в кадастралната карта като един, за които са удостоверени самостоятелни придобивни основания, няма отражение върху притежанието на вещните права съответства на разясненията в мотивите към т. 4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС. Поради изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване в тази част.

По отношение изводите на съда, поради които е отхвърлен предявения против Д. М. Г. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с. о. „С.“ с площ от 1194 кв. м. и построената в него двуетажна сграда с идентификатор **** с площ 38 кв. м. също не е налице основания за допускане на касационно обжалване.

По първият въпрос касаторът твърди противоречие на въззивното решение с т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, разясняващо, че нови доказателства пред въззвния съд могат да се представят от заинтересованата страна и след закритото (рзпоредителното) и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, защото се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от значение за изхода на делото. Това тълкуване е дадено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) и е изцяло неотносимо към поставения въпрос, който е свързан с уредената в чл. 146 от действащия ГПК преклузия за посочване на нови факти и доказателства. От друга страна така както е поставен въпросът предпоставя, че искането е направено несвоевременно и на другата страна е отказано допускане на доказателства за същите обстоятелства, а това не отговаря на данните по делото – ответницата своевременно е поискала доказателства за установяване, че сума, получена като печалба от БСТ е вложена в закупуването на имота чрез снабдяване с информация въз основа на издадени съдебни удостоверение и след като се е установило, че такава информация не се съхранява е заменила доказателственото средство, чрез което да установи същия факт, като на ищеца още в първото съдебно заседание са били допуснати свидетели за опровергаване твърдението на ответницата, че е закупила имота с печалба от БСТ. В този смисъл въпросът се явява неотносим към данните по делото.

По втория въпрос касаторът поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 1279 от 16.05.1996 г. по гр. д. № 2229/1995 г., ІV г. о., според което недостатъчно е искът за установяване на преобразуване на лично имущество да се уважава въз основа на показанията само на един свидетел и то брат на страната, евентуално счита, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона. От една страна посоченото решение на ІV г. о. е постановено по реда на ГПК от 1952 г. и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС), а от друга страна изводите на съда не са основани единствено въз основа показанията на заинтересован свидетел, а и въз основа показанията на друг свидетел и писмените доказателства по делото, обсъдени с оглед твърденията на страните. Същевременно в практиката на ВКС (например решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о.) е дадено тълкуване, че към показанията на заинтересован свидетел съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. В случаят съдът е обсъдил показанията на заинтересования свидетел в съвкупност с останалите доказателства и твърденията на страните, поради което по този въпрос решението съответства на практиката на ВКС. Наличие на тълкуване в практиката на ВКС изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По третия въпрос се поддържа противоречие с решение № 114 от 9.05.2014 г. по гр. д. № 1235/2014 г., І г. о. на ВКС, като въпросът е обоснован с тезата на касатора, че при действието на СК от 1985 г. (отм.) паричните влогове са били СИО и след като ответницата твърди, че печалбата от БСТ е била изплатена по банков път, то този влог е принадлежал общо на двамата съпрузи. Посоченото решение на І г. о. на ВКС е постановено в производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което с него не е дадено тълкуване на поставения въпрос. Същевременно и при действието на СК от 1985 г. (отм.) практиката на ВКС (например решение № 7 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 1765/2020 г., І г. о.) дава тълкуване, „че при режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. При преценка основателността на предявен иск, възражение или довод по чл. 21 СК (отм.), съотв. чл. 23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка едни с други. Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства, през време на брака, имущество няма да възникне съпружеска имуществена общност“. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, тъй като съдът е изследвал именно произхода на средствата, вложени при покупката на имота.

За четвъртия въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика. Въпросът е неотносим към изхода на спора, доколкото твърдението по делото е било, че печалбата е преведена по открита за целта сметка в Международна банка за търговия и развитие, която още през 2007 г. е прекратена и е заличена от търговския регистър, като по делото не се е твърдяло, че същата има правоприемник, а следователно и принципният отговор на поставения въпрос не би рефлектирал върху изхода на конкретния по делото спор.

По петия въпрос касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1937/2010 г., ІІ г. о., даващо тълкуване, че в тежест на претендиращия индивидуална собственост е доказването пълно и пряко на правнорелевантните факти: размера на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. (от.) произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот (изцяло или отчасти). Твърдяното противоречие е обосновано с тезата му, че съдът е приел, че няма спор между страните, че печалбата от участие с фишове в Спортния тотализатор е лична на ответницата, докато такъв спор има и в доклада първоинстанционният съд не е възложил на ответницата доказателствената тежест за установяване, че печалбата е нейна лична, нито на ищеца да докаже, че печалбата е СИО. Поставеният въпрос от една страна е неотносим към наведената обосновка. По самия въпрос въззивното решение съответства на практиката на ВКС, тъй като именно на ответницата е разпределена доказателствена тежест да установи личен характер на средствата, с които е закупен имота, а въззивният съд е формирал извод, че същата е доказала обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест. По отношение на твърдението, че по делото е имало спор дали печалбата е лично имущество възприето от въззивния съд, че печалбата от Спортния тотализатор е лична съответства на възприетото от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 30.01.2025 г. по т. д. № 2/2022 г., ОСГК, че по отношение на средства, придобити като печалби от лотария също следва да се признае възможността да послужат за придобиване на вещни права извън обхвата на СИО.

Шестия въпрос е свързан с обстоятелството, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт през 2020 г. за собственост по давност и е изцяло неотносим, доколкото придобивната давност е била наведена като евентуално възражение, което не е разгледано от съда, гъй като е уважено главното възражение по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Отделно от изложеното съдът е формирал извод, че снабдяването с констативния нотариален акт и извършената с В. Е. С. делба са използвани само като средства за отстраняване грешката в кадастралната карта, като двата имота винаги са били самостоятелни.

Седмия въпрос е обоснован с доводите, че съдът не е обсъдил констативния нотариален акт от 2020 г., не е направил пълно изследване произхода на вложените парични средства, неубедително е приел за лични средствата, вложени в придобиване на процесния имот, не е отчел произхода и размера на употребени парични средства за другия имот, който ответницата твърди, че е закупила с печалбата. С оглед посочената обосновка въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, вкл. и по решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г., ІV г. о., която дава тълкуване, че при преценка за придобиване на имот в режим на СИО или като лично имущество, следва винаги да се обсъдят всички доказателства по делото, като изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства, а ако има извънбрачни средства, то следва да се установи какъв е техния паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Именно в съответствие с посоченото тълкуване, съдът е извършил преценката за основателност на възражението по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Тази преценка се прави въз основа събраните по делото доказателства, обсъдени и с оглед доводите на страните, а по делото други доказателства, освен обсъдените от съда не са ангажирани (ищецът дори не е твърдял, че по време на брака и преди печалбата от БСТ е имало отрит банков влог, в който да са внасяни парични средства).

По осмия въпрос се твърди противоречие с решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 352/2019 г., ІІ г. о. на ВКС, даващо тълкуване, че при действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл. 21 СК. Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос. Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл. 22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана.

Обосновката на въпроса е, че при действието на СК от 1985 г. (отм.) паричните влогове са СИО, съответно се поставя въпроса, ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с пари от семеен влог, то следва ли да се установи внасянето на лични средства по семейния влог. При тази обосновка следва да се приеме, че въззивното решение съответства и на тази практика на ВКС, тъй като е посочено във връзка с предходния въпрос, по делото липсват каквито и да било данни и ищецът дори не е твърдял, че по време на брака и преди печалбата от БСТ е имало отрит банков влог, в който да са внасяни парични средства.

С оглед изхода на настоящото производство И. К. З. следва да възстанови на ответниците по касационната жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: на Д. М. Г. сумата 2000.00 лв. и на В. Е. С. сумата 500.00 лв.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1490 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2135 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна.

ОСЪЖДА И. К. З. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Д. М. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 2 разноски по повод касационната жалба в размер на 2000.00 лв.

ОСЪЖДА И. К. З. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на В. Е. С. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 6, ап. 21 разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: