РЕШЕНИЕ

№ 224

гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Жива Декова

Членове:Александър Цонев

Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска

като разгледа докладваното от Ф. В. К. гражданско дело № 20268002100373 по описа за 2026 година

Производство по чл. 80 ЗННД.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 24.11.2025 г. по дисциплинарно дело № 10/2025 г. по описа на Дисциплинарната комисия (ДК) при Нотариалната камара (НК).

В жалбата се правят оплаквания за несъответствие между наложеното дисциплинарно наказание и естеството и тежестта на извършеното нарушение, с оглед личната превенция спрямо провинилото се лице – да действа възпиращо в бъдещата му дейност от подобни или други нарушения, а и с оглед на генералната превенция– за възпитателно действие спрямо останалите нотариуси. Иска се налагане на по – тежко по вид наказание, а именно „предупреждение за лишаване от правоспособност“.

Ответникът по жалба Б. Д. В. – нотариус с рег. № 124 на НК и район на действие Районен съд – Варна, чрез адв. И. я счита за неоснователна и моли за потвърждаване на оспореното решение на ДК.

О. Н. камара на РБ не е взела становище по жалбата.

Жалбата срещу решението на ДК е подадена в срока по чл. 80 ЗННД и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд на Р. Б. взе предвид следното:

С решение от 24.11.2025 г. по дисциплинарно дело № 10/2025 г. на ДК при НК на нотариус Б. Д. В. с рег. № 124 на НК и район на действие Районен съд (РС) – Варна е наложено наказание по чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД – „глоба“ в размер на 1 000 лв. за това, че въпреки представеното от кмета на О. В. удостоверение, че имот с идентификатор № 10135.5506.382 с площ от 290 кв. м. е общинска собственост въз основа на издадения акт за частна общинска собственост № 5823/16.09.2009 г., вписан в СВп – Варна на 26.10.2009г. и категорично възразява срещу снабдяването на молителя в охранителното производство пред нотариуса - М. Д. Ж., с констативен нотариален акт за поземления имот, нотариус В. е издал такъв - № 39, том I, дело № 39 от 17.02.2025 г., с който е признал молителя за собственик по давностно владение на горния имот. Прието е, че с необсъждането и игнорирането на направеното от кмета на общината възражение, нотариус В. е нарушил разпоредбата на чл. 23 ЗННД. С представеното удостоверение от 13.12.2024 г. от [община] е манифестирано правото й на собственост върху имота с надлежен акт за общинска собственост и са оспорени правата на молителя с изрично възражение, което съставлява надлежно противопоставяне на молбата на лицето за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост за този имот. Нарушение на чл. 34 ЗННД не е установено да е извършено.

В мотивите на решението е проследена хронологията на образуваното дисциплинарно производство и етапите, през които то е преминало.

Установено е, че на 23.10.2024 г. лицето М. Д. Ж. е подало до кмета на О. В. заявление за обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост на поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.382 с площ от 290 кв. м. Издадено е удостоверение от 13.12.2024 г. от О. В. съгласно което по отношение на горния имот е издаден акт за частна общинска собственост № 5823/16.09.2009 г., вписан в СВп – Варна на 26.10.2009 г. Отбелязано е, че като собственик на имота общината категорично възразява срещу снабдяването на молителя Ж. с констативен нотариален акт за поземления имот. Въпреки това възражение, обективирано в изпратеното му удостоверение, нотариус В. е издал искания констативен акт за собственост на имота, придобит по давност - № 39, том I, дело № 39 от 17.02.2025 г., с който е признал молителя за собственик по давностно владение на процесния поземлен имот. Прието е, че общите правила на охранителните производства – чл. 530 ГПК, се прилагат и за нотариалните производства, включващи производството по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. В този случай по аналогия се прилага разпоредбата на чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК, предвиждаща спиране на охранителното производство когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска. Според Дисциплинарния състав в разглеждания случай е налице именно тази хипотеза. Това е изисквало нотариусът да спре (бил е длъжен да го стори) производството по издаване на искания констативен акт при наличие на изрично противопоставяне от третото лице и да даде на молителя едномесечен срок да предяви иск за собственост срещу общината. Прието е, че като не е сторил това, нотариусът е нарушил императивна норма на закона, а в последствие е пристъпил към издаване на искания констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Същият е във виновно неизпълнение на свои задължения по закон – чл. 23 ЗННД, вр. с чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 530 ГПК. При определяне на конкретното наказание за това нарушение решаващият състав на ДК е съобразил, че провинилото се лице е с чисто дисциплинарно минало, както и вида, и тежестта на нарушението. Така е определено и наложено дисциплинирано наказание по чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД - „глоба“, в размер на 1 000 лв. Настоящият състав на ВКС, III г. о., намира, че обжалваното решение е правилно, а оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са неоснователни.

В случая извършеното дисциплинарно нарушение е установено в своето основание – т. е. че е налице виновно неизпълнение на задълженията на нотариуса по закон, което ангажира неговата дисциплинарна отговорност. Спорен пред настоящата инстанция е единствено видът на санкцията, която следва да се наложи и нейния размер. При безспорно приетите за установени по делото факти и обстоятелства, от значение за определяне на дисциплинарната санкция, наложената такава се явява съответна на вида и тежестта на дисциплинарното нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено то. Определеното по реда на чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД наказание глоба в долния размер (от 1 000 лв.), е съобразено и с личността на провинилото се лице, доколкото е установено, че същото е с чисто дисциплинирано минало. Наказанието е съответно с целите на личната и генералната превенция спрямо извършителя и останалите нотариуси, предвид делегираната им от държавата изключително важна публично-удостоверителна функция (чл. 2, ал. 1 ЗННД).

Горното характеризира обжалваното решение като законосъобразно и налага да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на делото, в полза на адв. И. – пълномощник на ответника В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за безплатно оказаната на страната правна помощ и съдействие пред настоящата инстанция. Адвокатската услуга е договорено да бъде предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. – на колега юрист.

Възнаграждението следва да бъде определено в размер на 250 евро, съобразено с предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия по защита интересите на страната, включително участието му в проведеното едно съдебно заседание пред настоящата инстанция. Задължено за заплащане на възнаграждението е Министерство на правосъдието.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о. РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.11.2025 г. по дисциплинарно дело № 10/2025 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Р. Б.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието – [населено място], [улица] да заплати на адв. П. З. И. с адрес на упражняване на дейността [населено място], [улица] сумата от 250 (двеста и петдесет) евро лева - разноски за безплатно осъществената правна помощ и съдействие на ответника Б. В. – нотариус с рег. № 124 на НК, в настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване.