ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739

гр. София, 17.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20248002102715 по описа за 2024 година

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца/ОС/ по гр. д. №177/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу ОДМВР – гр. Враца искове по чл. 179, ал. 4 ЗМВР - за сумата от 5637 лв., представляваща неизплатен остатък от допълнително възнаграждение по т. 6, б.“г.“ от РМС №282/15.07.93 г. за положен труд по охрана на АЕЦ „Козлодуй“ за периода 15.06.20 -15.06.23 г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска и по чл. 86 ЗЗД – за сумата 783,32 лв., мораторна лихва върху претендираната главница.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните шест правни въпроса: 1. Длъжен ли е органът по назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение на служителите и ако има такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер за конкретния период?; 2. Може ли в договор по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР и в приложенията/анексите към него възложителят и изпълнителят да се...