ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№513

гр. София, 18.02.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 2462 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. В. С., представляван от адв. Н. П., срещу определение № 120 от 06.06.2024г. по в. ч.т. д. № 92/2024г. на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено определение № 253 от 08.12.2023г. по т. д. № 44/2023г. на Окръжен съд Ловеч. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото по предявения от М. В. С. против „Петрол” АД иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че решенията, взети на редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството от 30.06.2023г., са нищожни.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че въззивният съд не е разгледал оплакванията му, че първоинстанционният съд е следвало сам да даде точната правна квалификация на иска, вместо да прекратява производството по делото, противно на практиката на ВКС, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. Сочи, че след като съдът е установил, че атакуваните решения са заявени за вписване в търговския регистър, е следвало в изпълнение на задълженията си да определи действителната правна квалификация на делото. Намира, че като е потвърдил обжалваното определение, вместо да даде указания на първоинстанционния съд относно правилното квалифициране на иска и продължаване на съдопроизводствените действия, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касационен жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на ищеца са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли той служебно да определи правилната правна квалификация? Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определение № 517 от 08.07.2021г. по гр. д. № 2354/2021г. на ВКС, III г. о., определение № 147 от 21.02.2017г. по т. д. № 60269/2016г. на ВКС, III г. о., решение № 35 от 18.01.2024г. по гр. д. № 4690/2022г. на ВКС, IV г. о., определение № 206 от 06.04.2017г. по т.. № 171/2017г. на ВКС, I т. о., решение № 637 от 29.09.2009г. по гр. д. № 2868/2008г. на ВКС, III г. о., решение № 398 от 15.05.2010г. по гр. д. № 738/2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 124 от 24.03.2011г. по гр. д. № 882/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 138 от 25.03.2011г. по гр. д. № 1127/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 375 от 26.10.2011г. по гр. д. № 931/2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 45 от 20.04.2010г. по т. д.№ 516/2009г. на ВКС, II т. о. и решение № 75 от 28.05.2010г. по т. д. № 923/20019г. на ВКС, II т. о.

2. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на ищеца са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, довело до прекратяване на производството, следва ли да отмени прекратителното определение и да върне производството на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания досежно правното основание на иска? Частният жалбоподател поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът „Петрол” АД, представлявано от адв. А. В., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният първи въпрос е неясен и по него не е налице произнасяне от въззивния съд, а по отношение на втория въпрос не е обосновано соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че в случая ищецът е отправил искане до съда да приеме за установено, че всички решения, взети на редовно годишно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД, проведено на 30.06.2023 г., са нищожни, а в условията на евентуалност – да ги отмени като незаконосъобразно взети. Посочил е, че процесните решения са свързани с годишното приключване и разпределение на печалбата на дружеството за 2022г., като на основание чл. 251, ал. 4 ТЗ приетият от общото събрание годишен финансов отчет се представя за обявяване в търговския регистър и съобразно чл. 38, ал. 5 от ЗСч заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. Поради това и съобразявайки разрешението, дадено с т. 2 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС на РБ, е приел, че пътят на защита против взетите от общото събрание решения би следвало да бъде осъществен от ищеца по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Намерил е, че такъв иск не е предявен, тъй като в първоначалната искова молба и впоследствие ищецът твърди, че решенията на общото събрание са нищожни, тъй като са взети от юридически лица, които към датата на приемането им не са били безспорни акционери в „Петрол“ АД, а в допълнителната искова молба сочи, че решенията са заявени за вписване със Заявление Г2 с № 20230921173129, без да е уточнено дали то е извършено. Отбелязал е, че с определение № 188/27.09.2023г., постановено по ч. т.д. № 53/2023г. по описа на Окръжен съд Ловеч, регистърното производство по заявлението е спряно на основание чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 536, ал. 1 от ГПК до приключване на производството по т. д. № 44/2023г. по описа на Окръжен съд Ловеч с влязъл в сила съдебен акт, което е потвърдено с определение № 21/01.02.2024г., постановено по в. ч.т. д. № 8/2024г. по описа на Апелативен съд В. Т. и понастоящем вписване по Заявление Г2 с № 20230921173129 не е извършено. Изтъкнал е, че ищецът не е формулирал и искане във връзка с установяване нищожност или недопустимост на вписване или за несъществуване на вписано обстоятелство, какъвто е предметът на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, което изключва подвеждането на заявения петитум под тази норма. Достигнал е до извод, че предвид твърденията, изложени в исковата молба, уточняващата молба и допълнителната искова молба, както и с оглед направеното от ищеца искане, първостепенният съд правилно е квалифицирал предявения главен иск като такъв по чл. 124 от ГПК – за установяване нищожност на самите решения, приети на общото събрание на акционерите на „Петрол“ АД, проведено на 30.06.2023 г. Приел е, че съобразно възприетото разрешение в т. 2 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС на РБ и предвид факта, че обстоятелствата по взетите от общото събрание решения подлежат на обявяване в търговския регистър, самостоятелен иск по чл. 124 от ГПК за установяване на тяхната нищожност е недопустим. Посочил е, че жалбоподателят не е навел конкретни възражения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, извън това за липса на надлежно дадена правна квалификация на главния иск от страна на първоинстанционния съд, преценено като неоснователно, и въззивният съд не констатира основания, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поставените от частния касационен жалбоподател процесуалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се явяват обуславящи изхода на делото. Въпросите се отнасят до правомощията на въззивния съд в хипотеза, в която е преценил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация като неправилна. Противно на съдържащото се във въпроса твърдение, въззивният съд не е приел, че дадената от първоинстанционния съд квалификацияна предявения иск е неточна или неправилна, а напротив – изложил е подробни съображения, че предвид твърденията, релевирани в исковата молба, уточняващата молба и допълнителната искова молба, както и с оглед направеното от ищеца искане, първостепенният съд правилно е квалифицирал предявения главен иск като такъв по чл. 124 от ГПК. Касаторът не е поставил правен въпрос във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, че доколкото обстоятелствата по взетите от общото събрание решения подлежат на обявяване в търговския регистър, самостоятелен иск по чл. 124 от ГПК за установяване на тяхната нищожност е недопустим. Поради това формулираните в изложението процесуалноправни въпроси не могат да обосноват допускане на касационен контрол на въззивното определение.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 120 от 06.06.2024г. по в. ч.т. д. № 92/2024г. на Апелативен съд В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: