Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РА. Л. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 3558 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Й. Й. от гр. Троян, обл. Ловеч, против решение № 153/12.11.2021 г., постановено по адм. дело № 261/2019 г., по описа на Административен съд Ловеч, в частта, в която предявеният от нея против ОД на МВР Ловеч иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 2400 лв. до пълния размер от 15000 лв. в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея против ОД на МВР Ловеч иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ОД на МВР Ловеч, като обвиняване на ищцата в противоправно поведение и употреба на наркотици, неоказване на помощ като пострадало лице от престъпление и непредприемане на действия за транспортирането му до спешна помощ, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за причинени имуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 - 0359 - 000346/23.06.2018 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Ловеч, РУ Троян. Изложени са съображения за неправилност на цитирания съдебен акт в обжалваните му части, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в тези му части и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.
Ответникът - Областна дирекция на МВР - Ловеч, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решението си в обжалваните му части Административен съд Ловеч е отхвърлил предявеният от Й. Й. против ОД на МВР Ловеч иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 2400 лв. до пълния размер от 15000 лв., в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея против ОД на МВР Ловеч иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ОД на МВР Ловеч, като обвиняване на ищцата в противоправно поведение и употреба на наркотици, неоказване на помощ като пострадало лице от престъпление и непредприемане на действия за транспортирането му до спешна помощ, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за причинени имуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 - 0359 - 000346/23.06.2018 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Ловеч, РУ Троян. За да постанови този резултат съдът е определил обезщетението за претърпени неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД по справедливост в размер на 2400.00 лв., като е съобразил вида на наложената ПАМ, нейното времетраене, данните за ползването от нея на лек автомобил, стандарта на живот в България и т, н. По отношение на отхвърлителната част на иска за обезщетение за неимуществени вреди, както и на останалите два иска - за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, съдът е изложил съображения, че в подкрепа на твърденията на ищцата не са представени никакви доказателства, поради което претенциите са отхвърлени. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на уважената част от иска за неимуществени вреди. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Мотивираният извод на съда е, че иска за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ предявен от Й. Й. е основателен в частта до 2400.00 лева, а в останалата част до размера на 15000.00 лева го е отхвърлил. Съдът е приел с оглед доказателствата, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда за уважената част от иска. За отхвърлената част съдът правилно е приел, че иска е недоказан. При определянето на размера на обезщетението съдът е взел предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. В анализа на съдебния акт са отчетени: периода на претенцията, конкретните обстоятелства и настъпилите последици за ищцата. АС Ловеч е изложил точни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, приложима по силата на 1 от ПЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Обосновано и мотивирано исковете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени, тъй като с оглед доказателствената тежест, ищцата не е представила доказателства за твърденията си. Административен съд Ловеч е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят.
По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153/12.11.2021 г., постановено по адм. дело № 261/2019 г., по описа на Административен съд Ловеч.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА