ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 524Гр.С., 19.02.2025 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 23.01.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 1985/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 15065 от 04.09.2024 г. на Потребителна кооперация ПРОБУДА, ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], обл. Пловдив, с посочен адрес за призоваване в [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, кантора ЮСАУТОР, чрез процесуален пълномощник, с искане за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 19 от 20.08.2024 г. по арб. дело № 1/2024 г. по описа на Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото – [населено място], на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, или за отмяната му, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗМТА.

В исковата молба се излага, че ответникът ПЕЙКОМ ЕООД е бил наемател на ищеца по силата на договор за наем от 01.05.2016 г., като управителният съвет на кооперацията е взел решение за отдаване под наем на посоченото дружество на обект – фурна в [населено място] за срок от 10 г. Наличието на наемно правоотношение по точно този договор е признато със съдебно решение по гр. д. № 6581/2023 г. на Районен съд – Пловдив, потвърдено от въззивната инстанция и влязло в сила, като по делото е установено, че оригиналът на наемния договор е съществувал, но е бил унищожен (според ищеца – от С. С., действал от името на ответното дружество). На 31.05.2022 г. страните са сключили анекс към същия договор относно наемната цена, за което също е било налице решение на УС на кооперацията, като протоколът е бил подписан и от С. С..

С арбитражното решение е уважен иск на ПЕЙКОМ ЕООД против ПК ПРОБУДА за заплащане на сумата 120 000 лв. – обезщетение (неустойка) за неоснователно прекратяване на договор за наем от 01.02.2016 г., какъвто страните не са сключвали. Твърди се, че този договор за наем е нищожен поради липса на съгласие, форма и предмет, респективно е нищожна съдържащата се в него арбитражна клауза и съответно и постановеното въз основа на същата арбитражно решение. Ищецът поради изложеното поддържа, че липсва писмено арбитражно споразумение съгласно чл. 7, ал. 2 ЗМТА. В проведеното производство пред арбитражния съд автентичността на подписите върху договора за наем не била доказана, но въпреки това решение е постановено.

Ищецът релевира и нарушение на правилото на чл. 13 ЗМТА и чл. 23, ал. 1 от Правилника на съответния арбитражен съд – арбитърът е подписал декларация, че не са налице обстоятелства, които да породят основателни съмнения в неговата безпристрастност, но заедно с пълномощника на дружеството са били колеги в една и съща адвокатска кантора, понастоящем са в една катедра в Пловдивския университет (съответно като главен асистент и докторант, а научен ръководител е друг адвокат от същата кантора). Преупълномощеният впоследствие адвокат на ответното дружество заема работно място в кантората на арбитражния съд, т. е. адресът на съда и на адвокатската кантора съвпадат и те ползват едни и същи помещения. При излагане на тези и други подобни обстоятелства се твърди, че арбитърът и пълномощникът на насрещната страна са в тесни професионални отношения и обвързаности, включително като членове на Сдружение за правна помощ на потребителите, което също се намира на адреса на арбитражния съд. Според ищеца изложеното опровергава декларираните от арбитъра данни за безпристрастност и независимост в попълнената от него декларация по арбитражното дело, респективно назначаването на арбитъра не е съобразено със споразумението на страните, препращащо към Правилника на АС при АРП. Като не е декларирал горните обстоятелства, арбитърът е лишил страната по делото и от възможността й да упражни правото си на отвод, а доколкото няма данни ПК ПРОБУДА да е узнала в рамките на арбитражното производство за обстоятелствата, даващи основания за отвода, то преклузията на чл. 5 ЗМТА не е настъпила. От друга страна арбитърът С. М. е следвало и сам да се отведе от разглеждането на делото, а като не го е сторил е нарушил и правилото на чл. 14 ЗМТА. Според ищеца горното води до нищожност на арбитражното решение и като постановено от незаконен арбитър.

На следващо място се поддържа неарбитрируемост на правния спор, тъй като арбитражният съд се е произнесъл по нещо, което не е обект на исковата претенция и за което не притежава функционална компетентност за произнасяне. Преди провеждането на първото заседание съдът е бил уведомен на наличието на съдебното решение № 1985 от 04.05.2024 г. на Районен съд Пловдив, съгласно което облигационната връзка между страните е на основание договора за наем от 01.05.2016 г., като е бил длъжен да установи, че съдебното решение касае идентичен спор – за съществуването на едно и също наемно правоотношение, следователно арбитражният съд е разгледал един недопустим спор – елемент от друго висящо съдебно производство. Арбитражният съд е следвало да прекрати производството и с оглед прекратяване на арбитражното споразумение, станало факт поради предявяването на исковете пред държавен съд и липса на заявен отвод за арбитраж по висящото пред този съд дело.

В исковата молба се навеждат и доводи за незаконен състав на арбитражния съд, като съставен при неоснователно пренебрегване на посочения от ПК ПРОБУДА арбитър доц. д-р К. П. и замяната му с адв. М., за което също се излагат обстоятелства, като кооперацията не е била и уведомена за неговото назначаване. Твърди се нарушение на чл. 11, ал. 1, предл. 2 ЗМТА и съответно постановяване на атакуваното решение от некомпетентен орган, поради неспазване на процедурата за образуване на арбитражния съд.

Доразвиват се и съображенията за нищожността на арбитражната клауза като част от несъществуващ договор за наем и за недопустимостта на исковата претенция на ПЕЙКОМ ЕООД, както следва: Няма дадено съгласие от УС на кооперацията, каквото е изискуемо по закон, за сключване на договор за наем с дата от 01.02.2016 г., а фиктивните правни действия на председателя на кооперацията по сключването на наемен договор от 01.02.2016 г., съдържащ арбитражна клауза, също са нищожни, като противоречащи на устава на кооперацията и на закона. Ищецът застъпва тезата от особеното мнение към ТР № 4/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че председателят на кооперацията няма правомощия да сключва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права без решение по чл. 15, ал. 4 ЗК. Няма дадено съгласие за сключване на този договор и от наемателя, доколкото пълномощникът му С. С. не е притежавал подобна представителна власт и такава не е била доказана в арбитражното производство, а представеното пълномощно в тази връзка е абсолютно нищожно.

На следващо място се излагат доводи, че договорът за наем е реален, а реалното изпълнение на договора за наем от 01.05.2016 г. е изрично признато от ПЕЙКОМ ЕООД, следователно това е и действително сключеният договор между страните, като при сключването му С. С. е представил и нотариално заверено пълномощно от 11.04.2016 г., удостоверяващо представителната му власт спрямо ПЕЙКОМ ЕООД. В това качество С. е подал заявление за актуализиране на наемната цена по договора от 01.05.2016 г. и удължаването на срока му с още 10 години; именно по този договор дружеството е заплащало и ежемесечната наемна цена. Анексът към договора от 01.05.2016 г. опровергава да е налице друг договор между страните – от 01.02.2016 г., по който освен това не е било извършвано и никакво плащане.

В предоставения срок за отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуален пълномощник, заявява становище за допустимост, но неоснователност на молбата. Поддържа наличието на действителен договор за наем между страните, сключен на 01.02.2016 г., със съответните клаузи; липса на нарушения при формиране на арбитражния състав; липса на оспорване в отговора на исковата молба пред арбитражния съд на валидността на арбитражния договор, както и липса на възражения относно компетентността на арбитражния съд.

Твърди, че в хода на производството кооперацията е направила оспорване на истинността на представения договор за наем от 01.02.2016 г. и по-специално са оспорени подписите на лицата, положени под него. Арбитражният съд в съответствие с правилата относно доказателствената тежест е възложил на кооперацията да ангажира експертиза, но такава не е била поискана и съответно – извършена. Ответникът оспорва всички наведени от страна на кооперацията обстоятелства относно нищожността на договора от 01.02.2016 г., като излага, че дори хипотетично да се приеме, че липсва валидна арбитражна клауза, то е налице хипотезата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА – страната е участвала активно в арбитражното производство и е защитавала интересите си, като не е направила нито едно възражение за липса на арбитражно споразумение или неарбитрируемост на спора.

На следващо място се оспорват и доводите за наличие на нарушение на чл. 13 ЗМТА, тъй като липсват обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за пристрастност или зависимост от страна на арбитъра към която и да от страните – не съществуват тесни професионални отношения между арбитъра и пълномощника на дружеството, те не са осъществявали преподавателска дейност по едно и също време (в близките предходни години) в един университет, а дори фактите да са такива, то те не водят до извод за пристрастност. Според ответника няма значение на какъв адрес се помещава арбитражният съд, тъй като той е основан и функционира като независима правораздавателна институция; практиката на ЕСПЧ касае връзки между съдията и страната, а не между съдията и пълномощника; в Ръководството за конфликта на интереси на международния арбитраж (2014 г.) на Международната асоциация на адвокатите е посочено, че ако арбитър и процесуален представител преподават в едно учебно заведение, това не е основание, което да предполага пристрастност и зависимост от обективна гледна точка. Освен това се твърди, че посочените от ищеца факти са публично известни и кооперацията е била запозната с тях, включително с оглед присъствието на неин представител в проведените открити заседания на адреса на съда и затова искането за отвод съгласно чл. 15, ал. 2 ЗМТА е следвало да се направи в хода на арбитражното производство.

Ответникът възразява и срещу доводите за наличие на идентитет между заведените искови производства пред държавния съд и пред арбитража; счита, че в арбитражното производство не са били допуснати нарушения на закона и правилника на арбитражния съд; поддържа, че доколкото разпоредбата на чл. 11 ЗМТА е диспозитивна се прилага чл. 19 от Правилника и след като настоящият ищец е отказал разглеждането на делото да бъде в тричленен състав, в съответствие с правилата на арбитражния съд арбитърът е определен служебно от председателя на съда, а направеният от кооперацията избор на друг арбитър е в разрез с посочените правила.

Отговорът на исковата молба съдържа и други правни съображения в защита на поддържаната от ответното дружество теза за неоснователност на предявените искове, като се моли същите да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските.

След като констатира, че исковата молба е допустима - депозирана е в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и изхожда от легитимирана страна, както и че е редовна от формална страна, по предварителните въпроси съдът намира следното:

Въпреки смесването на основанията за нищожност и за отмяна на атакуваното арбитражно решение, съдът приема, че е сезиран с искове по чл. 47, ал. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗМТА, предявени в посочената евентуална поредност.

Не се признават факти и обстоятелства от исковата молба.

Страните са направили следните искания:

Ищецът моли да се приемат представените от него писмени доказателства; заявява, че оспорва договора за наем от 01.02.2016 г., тъй като такъв не е сключван и е неистински, като оспорва авторството и съдържанието му; моли да се открие производство по оспорване на същия като частен свидетелстващ документ и да се укаже, че тежестта на доказване се носи от ответното дружество; моли да се открие производство по чл. 193, ал. 3 ГПК относно автентичността на договора от 01.02.2016 г.; моли да се открие производство по чл. 193, ал. 3 ГПК и относно автентичността на подписа на В. Т. С. - предишен управител на ПЕЙКОМ ЕООД, в пълномощно от 15.07.2015 г.; моли при режим на водене да се допуснат до разпит следните свидетели: председателят на ПК ПРОБУДА С. Д. и членовете М. Д. – П. и В. И. К., за да дадат сведения относно реалната фактическа обстановка касателно договор за наем от 01.02.2016 г. и договор за наем от 01.05.2016 г.

Ответникът моли на основание чл. 183 ГПК насрещната страна, ако желае да се ползва от договор за наем от 01.05.2016 г., да бъде задължена да го представи в оригинал; а ако бъде назначена експертиза за автентичността на договора от 01.02.2016 г., тя да е досежно подписа на законния представител на кооперацията, тъй като ответникът не оспорва подписа, положен от негово име.

По така заявените искания становището на съдебния състав на Второ търговско отделение е следното:

По отношение на направеното оспорване на договора за наем от 01.02.2016 г. като неистински (неавтентичен) на ищеца следва да се укаже, че в съответствие с разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК носи тежестта да установи неистинността на документа (частен, диспозитивен), доколкото същият носи подпис на представител на кооперацията, и следва да ангажира съответните доказателства в срок до първото открито съдебно заседание.

По отношение оспорването на пълномощното от 15.07.2015 г. като неистинско – неавтентично, съдът ще се произнесе в случай, че се съберат доказателства, че подписът върху договора за наем от 01.02.2016 г. принадлежи на пълномощника на ответното дружество С. С..

Искането за събиране на гласни доказателства не следва да се уважава, тъй като не са посочени конкретните обстоятелства, които ще се установяват посредством разпита на свидетелите, извън тези, установими с писмените доказателства.

Не следва да се уважава искането на ответника за представяне на договора от 01.05.2016 г. в оригинал, доколкото от данните по делото е видно, че ищецът към настоящия момент притежава само копие от същия.

По евентуалното искане на ответника съдът ще се произнесе след като ищецът ангажира доказателствата си във връзка с оспорването на договора за наем от 01.02.2016 г.

На страните следва да се обяви, че съдът разполага с Насоките относно конфликта на интереси в Международния арбитраж и с Правилника на Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото – [населено място].

Извън указанията по-горе относно това, за кои обстоятелства ищецът не сочи доказателства, той е представил писмени доказателства относно фактите, на които основава исковата си молба, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, които като допустими и относими към предмета на спора следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото и описани в протокола от откритото съдебно заседание.

Аргументите на ответника са правни, като по негова преценка и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК същият може да представи доказателства във връзка с твърденията си, че пълномощникът му по арбитражното дело и арбитърът не са осъществявали заедно преподавателска дейност, в срок до първото открито заседание.

Следва да се приеме и приложи изисканото и постъпило арбитражно дело № 1/2024 г. в оригинал.

Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото постъпилото в оригинал арбитражно дело № 1/2024 г. по описа на Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото – [населено място].

УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 193, ал. 3 ГПК носи тежестта да установи неистинността, респ. неавтентичността на договора за наем от 01.02.2016 г., за което не сочи доказателства.

В тази връзка ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира съответни доказателства в срок до първото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за „реалната фактическа обстановка касателно договор за наем от 01.02.2016 г. и договор за наем от 01.05.2016 г.“

ОТЛАГА произнасянето по искането за оспорване на подписа върху пълномощно от 15.07.2015 г., съобразно мотивите на определението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи оригинала на договор за наем от 01.05.2016 г. на основание чл. 183 ГПК.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника, касаещо задачите на експертиза, каквато към настоящия момент не е поискана от надлежната страна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до първото открито съдебно заседание и по негова преценка да представи доказателства относно твърдението, че пълномощникът му в арбитражното производство и назначеният арбитър не са извършвали преподавателска дейност в един и същ период и в един и същ университет.

ОБЯВЯВА на страните, че разполага с Насоките относно конфликта на интереси в Международния арбитраж и с Правилника на Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото – [населено място].

ПРИЕМАНЕТО на представените от ищеца писмени доказателства по опис ще се извърши в о. с. з.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се счита за ПРОЕКТО-ДОКЛАД по делото.

ПРЕПИС от същото да се връчи на страните за становище и предприемане на съответните процесуални действия.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в публично съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: