ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1792

гр.София, 03.04.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 12/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез юрк. П., срещу решение № 5229/11.08.2025г. по гр. д.№ 13493/24г. по описа на СГС, ІІ В ВС, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е осъдена общината да плати на С. Е. Й. - И. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 10 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, настъпило на 27.01.2019г. в [населено място] в резултат от необезопасена дупка пред магазин „345“, пл. В. з.“ №..., ведно със законната лихва от 27.01.2019г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, защото е останал неизяснен механизма на увреждането; в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени възраженията му, вкл. това за съпричиняване на вредоносния резултат, а фактическите изводи на съда са необосновани. Позовава се и на неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. В контекста на оплакванията в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, които се твърди да са разрешени в противоречие със сочената практика на ВКС:

1/ „Обоснован ли се явява съдебен акт на въззивната инстанция, ако не са обсъдени всички доводи и възражения на ответника, свързани с твърденията му?“

2/ „Допустимо ли е съдът да приеме наличие на пълна и сигурна причинно следствена връзка между поведението на общината и вредите, ако механизмът на падането не е установен с категоричност, а единственото доказателство е показание на заинтересования свидетел, дадено в противоречие с обективните медицински факти?“

3/ „Допустимо ли е да се приеме, че увреждането на физическо лице от попадане в дупка на улицата/...