ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552

Гр. София, 21.02. 2025г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Х.

ЧЛЕНОВЕ: Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1377 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „НЮ ХОЛМ“ ЕООД, представляван от процесуалния му пълномощник - адв. Д. Л., срещу въззивното решение № 235/06.04.2023г., постановено по в. т.д. № 780/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260 434/ 27.06.2022 г. по т. д. № 628/ 2020 г. по описа на СГС, за отхвърляне на иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за неизплатено възнаграждение по договор за строителство, по издадени фактури от „Ню холм“ ЕООД с номера № 9059/18.12.2019 г., № 9062/02.02.2020 г., № 9055/27.11.2019 г., № 9056/27.11.2019 г., неизплатени суми за охрана за периода от 20.12.2019 г. до 31.01.2020 г., и суми по протоколи образец 19 от 09.12.2019 г. и 05.12.2019 г., за разликата над присъдената сума от 722,97 лева до пълния предявен размер 26 042,04 лева, в едната част като неоснователен, а за сумата от 15 316,60 лева, дължима по фактури от „Прайм капитал“ ООД с номера № 17 от 04.05.2020 г. и № 18 от 04.05.2020 г., като погасен чрез прихващане, както и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над присъдената сума от 351,23 лева до пълния предявен размер от 499 лева.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд, въпреки направеното оплакване в жалбата относно липсата на конкретизация на вида недостатъци, сочени от противната страна, и липсата на указания за уточняване на същите в доклада по чл. 146 ГПК, не е предприел никакви действия, в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение №1/2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК. С оглед на това счита, че заявеното от ответника възражение за прихващане със стойността на некачествено извършени СМР, е останало неконкретизирано, а това е свързано с допустимостта и основателността на възраженията му срещу същото. Поддържа, че не е направено разграничение между недостатъците като скрити и явни, съгласно разпоредбата на чл. 264 ЗЗД, като страната не е уточнила кога са възникнали, но счита, че с оглед характера на претенцията, са явни и е следвало да бъдат отразени преди подписването на акт обр. 15, който е без забележки. Твърди, че предявените актове за преработки от май 2020г., в който период строителството е било спряно, не доказват връзка между твърдяното лошо изпълнение и извършения ремонт. Сочи, че изобщо няма некачествено изпълнение, както и че няма данни за плащане от ответника към лицето А. Н., което се твърди, че е извършило поправката. Претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, неговата отмяна и уважаване на исковете му в пълния предявен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обективирано в самата жалба, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „При липса на конкретизация от страна на ответника по делото, който е възложител по договора за строителство, относно вида на твърдените некачествено извършени работи / явни или скрити /, както и на периода на тяхното възникване, следва ли въззивният съд при наличие на повдигнато оплакване в жалбата за непълнота на доклада, да укаже на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства / в случая, че към датата на приемане са установени явни недостатъци/, както и за извършване на съответните уточнения?“, като касаторът поддържа произнасяне в противоречие с т. 1 и т. 2 от ТР №1/2013г. по т. д.№1/2023г. на ОСГТК на ВКС;

2. „Може ли въззивният съд да приеме, че правото ни да твърдим, че недостатъците са видими, е преклудирано, при липса на възражения от другата страна за подобна преклузия. В контекста на въпроса по т. 1, при липсата на каквото и да е уточняване от страна на ответника за вида на недостатъците, въззивната инстанция имала ли е изобщо правомощие да се произнася по този въпрос?“;

3. „При липса на възражения за явни дефекти относно качеството на извършената работа в акта за приемането й, възможно ли е подобни възражения да бъдат предявявани впоследствие? Може ли да се приеме за основателно последващо доказване за отстраняване на явни некачествено извършени СМР, въпреки че при приемането на същите липсват констатации, че такова е налице?“, за който въпрос касаторът поддържа произнасяне в противоречие с решение № 202/27.02.2015г. по т. д.№ 4123/2013г., 2 т. о. и решение № 13/10.09.2010г. по т. д. №242/2009г., 2 т. о.;

4. „Възложителят или изпълнителят следва да докаже некачествено извършени СМР? При липса на отразяване наличието на некачествени СМР в първоначалния протокол за приемането им, трябва ли същият да доказва, че същите са качествено извършени?“, по който въпрос се сочи противоречие с решение № 154/30.09.2013г. по т. д. № 1263/2011г., 2 т. о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – „ПРАЙМ КАПИТАЛ“ ООД, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Д. К., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 24.07.2023г. Поддържа, че ищецът нито в допълнителната искова молба, нито в първото заседание е възразил срещу твърденията му, както и по отношение на проекто-доклада, поради което възраженията му по въззивната жалба по чл. 146 ГПК за непълнота в доклада относно недостатъците били преклудирани. По подробно изложените доводи претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, и при условията на евентуалност - оставянето му в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, САС, сезиран с две въззивни жалби, по тази на касатора „Ню холм“ АД, е приел, че активното вземане по възражението за прихващане е основано на задължения на ищеца да заплати преработените и отстранени от ответника некачествени СМР, описани в процесните четири протокола обр. 19, съответно от 03.05.2020г., 04.05.2020 г. и 13.05.2020 г. Счел е, че твърдението, че протоколите не са подписани от „Ню холм“ ЕООД, е голословно, тъй като те са подписани от представляващия дружеството към тази дата - И. Ц., а автентичността на подписа му не е оспорена и опровергана. Въззивният съд е приел, че „Ню холм“ ЕООД е бил наясно с констатираните чрез огледа по протокола от 05.02.2020 г. некачествени СМР, което се установява от електронната кореспонденция между страните, чиято автентичност е установена безспорно с приетата по делото компютърна експертиза. Апелативният съд е приел, че доводите, че всички описани в протокола от 05.02.2020 г. СМР са част от приети такива в преходен етап и по вид /гипскартон, корекция по фасада и шпакловки/ представляват явни недостатъци, видими за възложителя, поради което и възражението на същия за некачествено изпълнение е преклудирано, са недопустими, тъй като са въведени за пръв път пред въззивната инстанция. Приел е при евентуалност, и че са неоснователни, като несъвместими с поведението на ищеца, който в кореспонденцията между страните е изразил готовност да отстрани установените при огледа на 05.02.2020г. некачествени СМР, при липса на каквито и да било аргументи, че строително – монтажните работи са били видими на по – ранен етап. САС е счел, че същевременно няма и доказателства, свидетелстващи за вида, в който тези СМР са изпълнени от строителя.

Въззивният съд е приел въз основа на заключението на вещото лице Б. Т., че всички СМР, описани в процесните протоколи, са реално изпълнени, като жилищата са напълно завършени и се ползват по предназначение. Възприел е, че след прекратяване на договора за строителство между страните, довършителните работи на обекта са изпълнени от „Прайм капитал“ ООД, доколкото няма данни за друг строител на обекта. Съдът е посочил, че и двете съдебно – технически експертизи подчертават, че след като обектът е въведен в експлоатация, то всички СМР по протоколите са налице. САС е констатирал, че видно от кореспонденцията между страните, отстраняването на недостатъците е извършено от лицето А. Н., на когото с разходни ордери са заплащани изпълнените СМР, а на ищеца са изпращани всички данни за сумите по ордери и по фактури за материали, които „Прайм капитал“ ЕООД е плащало за СМР по протоколите. С оглед изложеното е заключил, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Първият поставен от касатора въпрос е процесуален, и свързан с твърденията му, че в нарушение на задълженията си, при направени оплаквания в жалбата, във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, въззивният съд не е предприел действия по даване на указания на страните, като възражението на ответника за недостатъци е останало неконкретизирано и неуточнено относно това дали същите са скрити или явни. Настоящият съдебен състав намира, че така поставеният въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че ищецът е знаел за констатираните некачествени СМР и е приел с протоколите дейностите по отстраняването им, чрез управителя си – Ц., което е видно от разменената електронна кореспонденция между страните, чиято автентичност е установена с компютърната експертиза. САС е приел, че изпълнителят е уведомен за недостатъците и е изразил съгласие за отстраняването им, поради което доводите дали са скрити или явни, и дали възражението на възложителя е заявено своевременно или е преклудирано, е ирелевантно, и това не би променило изхода на спора. Апелативният съд е приел, че недостатъците в изпълнените СМР и техният вид, са конкретизирани в изготвения протокол от 05.02.2020г. за оглед на обекта, и възражението, че ответникът поддържа общи, неконкретизирани твърдения за некачеството изпълнение не съответства на доказателствата по делото. Какъв е характерът на констатирани от възложителя недостатъци, и разграничението на същите на „явни” или „скрити” от решаващия съд, е специфичен за всяко дело фактически, а не правен въпрос, чието разрешаване е въз основа на конкретните факти и заключението на специализирана техническа експертиза, както е процедирал съдът и в случая, т. е. касае правилността на решението и не може да обуслови допускането на касационно обжалване. С оглед горното и при изрично приетото, че касаторът е бил уведомен и изразил съгласие за отстраняване на недостатъците в разменената кореспонденция, въпросът не е обуславящ, не изпълнява общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Вторият поставен от касатора въпрос, дали може въззивният съд да приеме, че правото да се твърди, че недостатъците са видими е преклудирано, при липса на уточняване от ответника на вида на същите, също не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че изпълнителят е знаел за недостатъците, уведомен чрез разменената електронна кореспонденция, в която е изразил съгласие да бъдат отстранени по описания начин, а впоследствие подписал чрез законния си представител – И. Ц., протоколите за отстраняване на същите. С оглед именно установеното изрично съгласие, поставеният въпрос не би обусловил различен изход от спора и поради това не може да се приеме, че е релевантен за изхода на делото. С оглед решаващите изводи на въззивния съд по съществото на спора, той не е от значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да бъде отбелязано, че въпросът не е и разрешен от въззивния съд в противоречие с константната практика на съдилищата, тъй като тези доводи и възражения на страната не са заявени своевременно, а именно в допълнителната искова молба, с която ищецът е взел становище по възражението за прихващане, като не е заявил, че му е неясно какви по вид са недостатъците. Въззивният съд е възприел, че възражението е преклудирано, тъй като няма повдигане на такъв довод, нито при размяната на книжата, нито при доклада от първоинстанционния съд по реда на чл. 146 ГПК. Следователно не е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният трети въпрос, обединяващ два подвъпроса, свързани с твърденията на касатора, че с оглед приемането на изпълнените СМР с протокол обр. 19, подписан без забележки, не може да бъде заявявана претенция за последващи явни недостатъци, също не отговаря на критериите за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както бе изтъкнато по-горе, изводът на въззивният съд е, че е налице изрично съгласие на изпълнителя да бъдат отстранени недостатъците, така както са описани в протокола от 05.02.2020г., изразено в електронната кореспонденция. Апелативният съд е счел, че има и изрично уведомяване на касатора за всички предприети действия по отстраняването на недостатъците от А. Н., на когото с разходни ордери са заплащани стойността на направените СМР, а на ищеца са изпращани всички данни за сумите по ордери и по фактури за материали, както и с оглед подписването на протоколите за същите от май 2020г. от законния представител на дружеството. С оглед горното САС е приел, че е налице изключението по чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД, а именно - изпълнителят е знаел за недостатъците. Изтъкнатите доводи са ирелевантни и не могат да обусловят друг изход на правния спор с оглед мотивите на въззивния съд. Следователно и по този въпрос не се установява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно същият да е обуславящ.

Последният поставен от касатора въпрос в първата си част – „Кой следва да доказва некачествено изпълнени СМР – възложителят или изпълнителят?“ е общо теоретичен и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по съществото на спора, т. е. не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. САС не е приел, че е налице основание за разпределяне на доказателствената тежест по отношение на некачествените СМР по различен начин, а е заключил, че изпълнителят е знаел за тях, изразил е съгласие за отстраняването им и подписал чрез законния си представител протоколите за това. Във втората си част този въпрос преповтаря предходния и съответно също не отговаря на изискванията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че има разместване на доказателствената тежест, а че е налице изключението на последната хипотеза по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, с оглед изразеното съгласие на ищеца за начина на отстраняване на недостатъците. Следователно не се явява обуславящ и не се установява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Неоснователни са и доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на доказателствата по делото и процесуалните действия на съда. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само при допуснато касационно обжалване. Изложените от касатора доводи относно неправилността не биха могли да обусловят извод за очевидна неправилност по смисъла на горепосочената разпоредба, тъй като предпоставят преценка и обсъждане на фактическите и правни изводи на въззивния съд, което отрича наличието на тази квалифицирана форма на неправилност.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът е заявил искане за присъждане на направените по делото разноски за настоящото производство, но няма доказателства за реално сторени такива, поради което не му се следват.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 235/06.04.2023г., постановено по в. т.д. № 780/2022г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.