ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 844

гр. София, 24.02.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдия Д. К. гр. дело № 4862 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на Н. А. Н., подадена чрез пълномощника му адв. С. Б., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 4 от 08.01.2025 г. в частта на разноските. Сочи, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е бил насочен срещу всички наследници на И. В., затова отговорността за разноските, направени от ищците, следва да се понесе от всички ответници, а не само от Н. Н.. Молителят счита, че процесуалното поведение на ответниците не е относимо към тяхната отговорност за разноски, доколкото не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Насрещните страни по молбата не изразяват становище.

Молбата е подадена в едномесечен срок от постановяване на решението. Тя е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 248 ГПК и от процесуално легитимирана страна – ответник по касация. За да се произнесе по искането, съставът съобрази следното:

С решение № 4 от 08.01.2025 г., постановено по настоящото дело, по отношение на ответниците по иска С. С. Б., К. С. Б., Й. С. М., Н. А. Н., С. А. П., П. С. В. и Д. С. В. е признато за установено, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния поземлен имот към момента на образуване на ТКЗС. Разноските, направени от ищците, са възложени на Н. А. Н., който е осъден да ги заплати.

Молбата за изменение на решението по разноските е неоснователна. Отговорността за разноски се разпределя между страните съобразно изхода на делото. Разходите на страната, спечелила делото се възстановяват от насрещната страна, тъй като имуществената й сфера е намалена поради направените разходи за защита в съдебното производство. Смисълът на това законодателно разрешение, залегнало в чл. 78 ГПК, е обезщетяване на страната за средствата, с които е обедняла, вследствие участието й в съдебния спор.

Отговорността за разноски почива на принципа на отговорност за неправомерно поведение. От всички ответници само Н. Н. е изразил становище по иска като го е оспорил. Заявил е, че той владее процесния имот заедно със съпругата си. Заявлението за заснемане на процесния имот, възстановен в полза на наследниците на И. В., и искането за издаване на решение по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ са подадени също само от Н.. Изложеното налага извод, че единствено ответникът Н. Н. с поведението си е дал повод за завеждане на делото, инициирайки заснемането на имота и възстановяването му в реални граници. Видно от данните по делото, той е завладял имота и го е считал за свой. От всички ответници единствено Н. Н. с поведението (извънпроцесуално и процесуално) си е станал повод за завеждане на делото и извършването на разноски от ищците, поради което и само той носи отговорност за възстановяването им. Друго разпределение на разноските между ответниците, каквото е искането в молбата за изменение на решението, би било несправедливо и противно на принципа Qui habet commoda, ferre debet onera. След като в случая само ответникът Н. Н. е оспорвал правата на ищците – както преди предявяване на иска, за което фактически е станал причина с поведението си, така и в хода на процеса, само той дължи направените от тях разноски.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. А. Н. от 15.01.2025 г. за изменение на решение № 4 от 08.01.2025 г., постановено по гр. дело № 4862 по описа за 2023 година на ВКС, І г. о., в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.