ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888

София, 25.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари , две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №2676/2024г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу решение № 134 от 04.04.2024г по в. гр. дело № 90/ 2024 г. на Окръжен съд –Хасково , с което е потвърдено решение №403 от 11.12.2023 г. по гр. дело № 952 по описа за 2023 г. на Районен съд-Димитровград, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за установено, че Н. Д. В. от [населено място], общ.Димитровград не дължи на „Електроразпределение Юг“ сумата 6562,24 лв., начислена по издадена фактура No 8298000029 от 13.07.2023г, корекционна за сметката на потребителя на ел. енергия за периода от 01.03.2023г до 01.06.2023г поради установено неизмерване, непълно или неточно измерване на ел. енергия за ИТН 1592519 .

При издадени по реда на действащия ПИКЕЕ констативни актове след извършена проверка и установена причина за неотчитането – неправомерно въздействие върху СТИ чрез вмешателство във вътрешността на електромера / монтирано в измервателната верига устройство за дистанционно въздействие/ , Въззивният съд водещо е изтъкнал необходимост от анализ на нормативната уредба. С приемането на ПИКЕЕ са били въведени правила, изчисленията по които не дават реално енергийно потребление, а прехвърлят риска, отговорността и последиците върху потребителя с възможността за едностранна корекция, без да въвеждат безвиновна отговорност, което противоречи на ЗЗД . Въззивният съд е изтъкнал, че след като ищцата е потребител на ел. енергия и енергийни услуги съгласно §1 т. 3Б,т. 41Б от ДРЗЕ, а подзаконовите правила/ ПИКЕЕ/, превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, послужили за издаване на процесната оспорена фактура за коригиране сметката на ел. енергия са нищожни, т. к нарушават равнопоставеността на страните по делото, които са и страни по материалноправното договорно отношение.Според мотивите на решението те накърняват сериозно правата на купувача на ел. енергия като потребител, тъй като дават възможност едностранно и произволно операторът да определя заплащането на суми от потребителя, срещу които не е доставил ел. енергия.Така водят до ограничаване законовите права на потребителя спрямо оператора при неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения, поставят изпълнението на задълженията на оператора в зависимост само от неговата воля, създават задължение за купувача на ел. енергия да заплати високо обезщетение, водят до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения, дори и при неизпълнение на съответните от страна на оператора, налага се на купувача на ел. енергия необосновано ограничаване на средствата за доказване, както и тежест на доказване, която съобразно действащото законодателство е за сметка на оператора. Тези хипотези са обхванати от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за потребителя, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност, на принципа по чл. 2 ал.ІІ от ЗЕ,водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни правила, превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП и не следва да се прилагат, предвид и задължението на съда служебно да преценя материята през тази призма съобразно §13А от ДРЗЗП вр. с Директива 93/13 ЕИО.На констатациите, обективирани в съставените по реда на ПИКЕЕ документи и на приетата по делото техническа експертиза която ги потвърждава, въззивният състав в решаващото си мнозинство не е отдал никакво значение при мотивиране на своя акт.Решението е подписано при особеното мнение един от членовете на съдебния състав, подчертаващо правомерността на законовата делегация, материализирана в ПИКЕЕ,като осъществена в законовата рамка, с подзаконово възлагане на вземането при пряко заплащане на доставчика, което не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.Операторът нормативно е имал правото да преизчислява. Вземането съществува и противоположният извод е неправилен.

Касаторът „Електроразпределение Юг“ЕАД излага оплакване, че обжалваното въззивно решение не се основава на доказаната по делото фактическа обстановка и приложимата правна уредба – основания по чл. 281 т. 3 ГПК . В изложение се сочат чл. 280, ал. 2 предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, както и основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК , по два въпроса: 1.Допустимо ли е гражданския съд да прилага косвен контрол за законосъобразност на нормативен административен акт, когато е проведен пряк контрол на административния съд, с който актът е потвърден като валиден и законосъобразен. Защитата има предвид решение по адм. д №7772/2019г на ВАС и чл. 302 ГПК при зачитане на стабилитета на ПИКЕЕ.По въпроса се изтъква противоречие с формирана практика на ВКС в реш. № 67/2014г по гр. д №5615/2013г, реш. №171/2019г по гр. д №19/2019г на Първо г. о и др.,основание по чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК

2.Достъвчикът на електрическа енергия (ЕРП) следва ли да доказва виновно поведение на потребителя при установено неточно отчитане на СТИ и извършено преизчисление, след влизане в сила на чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ (ДВ бр. 54/2012). Сочи се противоречие с формирана практика на ВКС,ТК в реш. №115/2015г, реш. № 166/2016г, реш. №21/2017г и др, както и значимост на въпроса за точното прилагане на закона.

Ответницата по жалбата Н. Д. е депозирал отговор чрез адв. Д. Д..Изтъква, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, което нито е нищожно, нито е недопустимо, нито е неправилно и касаторът не е обосновал достъпа до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховен касационен съд 3-то г. о намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Касаторът е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение неговата очевидна неправилност. Решаващите съображения на въззивния съд в случая налагат проверка по критерия в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК,тъй като явно от мотивите на решението действащ и обнародван подзаконов норматвен акт, приложим в спорното правоотношение (ПИКЕЕ ДВ бр. 35/2019г, изм ДВ бр. 57/2021г) е дисквалифициран от въззивния съд като правен източник по признак юридическа валидност, поради съображения основани на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, която норма сочи нищожност на неравноправни клаузи в договорите, освен ако са уговорени индивидуално. Правилата са издадени от КЕВР при наличие на изрично уредена законова делегация за нормативно, а не за административно, или договорно уреждане на отношенията (чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ).По този начин мотивите на въззивния съд засвидетелстват нарушение на чл. 1а, чл. 2, чл. 34 т. 3 от Закона за нормативните актове като императивни норми, определящи даден акт като нормативен с всички следващи от това последици. Също така, явно от мотивите на решението въззивният съд се позовава на препраща норма (§13а от ДРЗЗП, вр. с Директива 93/13 ЕИО) без да конкретизира и изведе приложимото право към приети за установени от съда обстоятелства. По този начин, явно от мотивите на решението, при постановяване на акта въззивният съд не е осъществил решаваща дейност съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК.

По формулираните от касатора два въпроса действително не е изпълнен общият селективен критерии в чл. 280, ал. 1 ГПК поставените въпроси да са решаващо произнесени от съда, постановил обжалваното решение, да са обусловили изводите на въззивната инстанция по предмета и съществото на спора.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение№ 134 от 04.04.2024г по в. гр. дело № 90/ 2024 г. на Окръжен съд –Хасково

Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 131,24 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.