ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 950

София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 274/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Я. К. З., чрез адв. З. Д., срещу определение № 440 от 20.09.2024 г. на Окръжен съд - Видин по в. ч. гр. д. № 224/2024 г., с което се отменя определение № 588 от 20.03.2024 г. на Районен съд – Видин по гр. д. № 341/2024 г., с което е прекратено частично производството по делото и на първоинстанционния съд е указано продължаване на съдопроизводствените действия, по компетентност .

С частната касационна жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и несъответстващ на закона. Оспорва се приетото от въззивния състав, че в процесния случай следва да се прилага разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, сключена на 19.10.19969 г. /Хагската конвенция от 1996 г./ В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване се поставя следният въпрос: „За да е налице пророгация на компетентност на българския съд /в отклонение от чл. 5, пар. 1 Хагската конвенция от 1996 г./ за разглеждане на мерки, насочени към закрила на личността на дете, което обичайно пребивава в друга държава /страна по Хагската конвенция от 1996 г./, в производство по развод, по чл. 10 от Конвенцията, изисква ли се съгласие и от двамата родители /съпрузи/, за приемане на такава компетентност /пророгация/?“. Поддържа се, че за да е налице хипоптеза предвидена в чл. 10 от Конвенцията следва компетентността на българския съд да е приета и от двамата родители, докато в процесния случай ответницата, настоящ касатор не е приела тази комптетентност, поради което приложима е разпоредбата на чл. 5 от Хагската конвенция от 1996 г.

Ответникът по частната жалба Ф. Л. З. е подал писмен отговор чрез адв. Р. П. , в който заявява, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено като валидно и правилно. Случаят попада в обхвата на изключенията поради най - висшия интерес на детето и нуждите му от среда за нормално развитие.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Ф. Л. З.,с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК съединен с иск по чл. 59, ал. 2 СК. От представените в производството доказателства е изяснено, че страните са сключили брак на 11.11.2022г. в [населено място].На 21.02.2023 г. докато е бременна, ответницата заминава за Канада, където на 17.05.2023 г. е родила Н. Ф. З.. От раждането детето и майката живеят в Канада и към настоящия момент не са се завръщали в България, като отношенията между страните се влошили.След направено изрично възражение за неподсъдност на спора пред българския съд от страна на ответницата Районен съд – Видин постановява определение, съгласно което приема, че не е международно компетентен да се произнесе по съединения с иска за развод небрачен иск за родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на общото дете на страните.Прекратява производството в тази част. Видински окръжен съд е отменил определнието като е приел, че макар действително в случая да е приложима Хагската конвенция от 1996 г., то следва да се приложи чл. 10 от същата, доколкото и двамата родители и детето са български граждани, а така също бащата има обичайно местопребиваване на територията на Р. Б. Посочено е от въззивния състав, че районния съд неправилно е определил обичайното местопребиваване на майката и детето, след като като ответницата има постоянен и настоящ адрес на територията на Р. Б. сключила е граждански брак в Р.България и дори има сключен трудов договор, които не е прекратен. Въззивният състав не е приел за установена интеграцията на Я. Ф. в Канада за времето на пребиваването й от около година и половина.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира че е налице основание за допускане на касационната частна жалба до разглеждане по поставения в от защитата правен въпрос, а именно: за да е налице пророгация на компетентност на българския съд /в отклонение от чл. 5, пар. 1 Хагската конвенция от 1996 г./ за разглеждане в производство по развод на мерки, насочени към закрила на личността на дете, което обичайно пребивава в друга държава, страна по Хагската конвенция от 1996г, изисква ли се приемане и от двамата родители /съпрузи/ на такава компетентност /пророгация/? Въпросът е решаващо произнесен предвид задължението на съда да следи служебно за своята международна компетентност, независимо дали предпоставките за тази компетентност се уреждат от регламент на Европейския съюз /ЕС/, от международна конвенция, или от Кодекса на международното частно право /КМЧП/ За споровете по искове за упражняване на родителски права, режима на лични контакти с детето, при наличие на международен елемент в правоотношението по поставения правен въпрос следва да се изтъкне, че в случай на установено обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е държава членка на ЕС и е подписала / ратифицирала Хагската конвенция (от 19 октомври 1996г), се прилага Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г./Конвенцията/ Компетентността по въпросите в обхвата на чл. 3 от Конвенцията е абсолютна и не се дерогирана от националното законодателство. Въпросът за правото на лични отношения с детето е в компетентност на съдебните органи на държавата по местопребиваването му. Под обичайно местопребиваване на детето следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда и е центърът на неговите интереси, съгласно разясненията установената съдебна практика на ВКС / определение № 381/18.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2912/2017 г., ІІІ г. о., определение № 296/07.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2127/2013 г., ІІІ г. о., определение № 51/09.02.2022 г. по ч. гр. № 46/2022 г., III г. о. и др./. Чл. 10 от Конвенцията предвижда изключение от хипотезите разгледани в чл. 5-9 от същата, според което органите на дадена договаряща държава при упражняването на своята компетентност при разглеждане на молби за развод или фактическа раздяла на родителите на дете, което има постоянно местопребиваване в друга договаряща държава, или за унищожаване на техния брак, могат, ако законът на държавата допуска това, да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето, при наличието на две кумулативни предпоставки – първо, в момента на започването на производството поне един от родителите на детето има обичайно местопребиваване в тази държава и единият от тях има родителската отговорност към детето ; второ, компетентността на тези органи да вземат такива мерки е приета от родителите и това е в съответствие на висшия интерес на детето.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Въззивното определение е неправилно. Окръжен съд - Видин не е съобразил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от цитирана конвенция и не е взел предвид факти, които имат водещо значение за извода къде е обичайното местопребиваване на детето Н. Ф. З.. От раждането си детето се отглежда от майката в Канада, Б. К. там са били посетени от бащата, и преди отношенията между родителите да се влошат след отпътуването му за България в края на 2023г.,тогава и понастоящем там е домът на детето.Дали майката понастоящем е изпълнила своите граждански задължения по законите на Р.България, уреждащи адресната регистрация на лицата предвид местожителството им, не е от обуславящо значение за международната компетентност, както и фактът на неуредени от майката други нейни отношения в Р. Б. /трудови, служебни и пр./,който сам по себе си не свидетелства за неустановено местопребиваване на дете в друга страна . Конвенцията в чл. 1 определя държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността и имуществото на детето, както и приложимото право при родителската отговорност. Разпоредбата на чл. 3, б.”а” установява, че мерките посочени в чл. 1 могат по-специално да се отнасят до предоставяне, упражняване, лишаване или ограничаване на родителската отговорност, както и нейното делегиране. Съгласно чл. 5 от Конвенцията международно компетентни да се произнесат по исковете засягащи родителската отговорност и местоживеенето на детето в случая са съответните органи в Канада.

Като не е съобразил изложеното, Окръжен съд Видин е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на 3- то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 440 от 20.09.2024 г. на Окръжен съд - Видин по в. ч. гр. д. № 224/2024 г.

ОТМЕНЯ определение № 440 от 20.09.2024 г. на Окръжен съд - Видин по в. ч. гр. д. № 224/2024 г.

ОБЯВЯВА, че съдилищата на Р. Б. не притежават международна компетентност по съединения с иска за развод небрачен иск за родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на общото дете на страните, заявен от бащата, като прекратява производството по делото в тази част .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.