ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№.682

гр. София, 28.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№16 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д. 17“ ЕООД срещу решение №3347 от 22.06.2023 г. по в. гр. д.№10728/2022 г. на СГС. С обжалваното решение след отмяна на решение №4228 от 04.05.2022 г. по гр. д.№33447/2021 г. на СРС, е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че „Д. 17“ ЕООД дължи на „Краси“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сума в размер на 21 709.34 лв. като платена от ответника на отпаднало основание, представляваща подлежащ на връщане заплатен аванс по договор за строително-монтажни работи от 09.09.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 31.03.2021 г. по ч. гр. д.№16152/2021 г. на СРС.

В жалбата се навеждат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на решението, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Има ли формирана постоянна съдебна практика по сходни въпроси. 2. Има ли ищецът правен интерес от предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД само към едната страна от сключен тристранен договор. 3. За да се прекрати един тристранен договор следва ли да бъде отправено изявление до всяка една от страните по договора.

Ответникът по касация...