ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1071
[населено място], 07.04.2026 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова
Т. К.
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 162 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 1023 от 28.07.2025г. по в. гр. д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено частично решение № 50 от 17.04.2024г. по т. д. № 201/2022г. на Окръжен съд – София, застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х. суми над размера от по 160 000 лева до 200 000 лева, със законната лихва за забава от 27.07.2022г. до окончателното плащане. Присъдените обезщетения са за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. Г. Ч., майка на ищците, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.05.2022г. по причина на водача на лек автомобил “Опел“, с ДК [рег. номер на МПС] , гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Присъдените обезщетения се считат за завишени. Липсват данни смъртта на майката на ищците да е довела до трайна и непреодолима травма на тяхната психика. Липсват данни да е търсена специализирана помощ за подкрепа при преодоляването на тези негативни емоции и състояния, като това, от своя страна, е една индиция, че макар загубата да се приема изключително тежко, е по-скоро обичайна. Липсват медицински данни за настъпването на една по-тежка травма на детската психика, която да съпровожда ищците през целия им живот. Въззивният съд се е позовал на действащия лимит по застраховка „Гражданска отговорност“ към 2022г., но това не е основно и водещо за оформянето на справедливия размер на застрахователното обезщетение. Апелативен съд – София при определяне на обезщетението е маркирал и изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, като не е анализирал кои факти как точно се съотнасят към настоящия казус. Не е анализирал каква е социално-икономическата среда в България и стандарта на живот към датата на събитието. Единственият мотив, който е посочил, е действащият лимит по застраховка „Гражданска отговорност“. В контекста на изложеното определянето на обезщетение в по-голям размер от необходимото, води до дисхармония със справедливостта, доколкото обезщетението следва да служи като средство за преодоляване на вредите, а не средство за обогатяване.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Конкретно формулираните от касатора въпроси са:
1. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт и имат ли самостоятелно значение лимитите, вменени на застрахователните дружества с оглед преценката на съда за размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 119 от 25.07.2017г. по т. д. № 60199/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
2. При определяне справедлив размер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл. 52 от ЗЗД съдът следва ли да извърши задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, включително общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото при отчитане на конкретните икономически условия в страната? Съдът следва ли да изложи подробни мотиви относно тяхното значение при формиране на справедливия размер на обезщетението, в т. ч. и досежно обективните икономически показатели и социално-икономическата конюнктура в страната.
Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 16 от 19.02.2020г. по т. д. № 246/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т. д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 179 от 29.01.2016г. по т. д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т. д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., както и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
3. При определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и позоваването на съда, че са налице трайни последици за здравето на увредения, следва ли да посочи критерии, въз основа на които се приема, че последиците са трайни и следва ли да се мотивира въз основа на кое доказателство се приема това, в случаите, когато липсва медицинска документация?
4. Кога във времето едни последици за здравето могат да се приемат за трайни, как следва да се установи това обстоятелство и необходимо ли е да бъде направен опит за предотвратяването им чрез използване на специализирана помощ преди да бъдат охарактеризирани като такива?
5. В случаите, когато има повече от едно пострадали лица, следва ли съдът да се мотивира за всеки един поотделно при определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл. 52 от ЗЗД?
Според касатора трети, четвърти и пети от въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК).
От насрещните страни Е. Е. Х. и Ц. Е. Х. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – София е приел, че в пътнотранспортно произшествие от 21.05.2022г., предизвикано виновно и противоправно от застрахован при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД водач на моторно превозно средство „Опел“, с ДК [рег. номер на МПС] , на път II – 64 между [населено място] и [населено място], е била причинена смъртта на майката на ищците Е. Г. Ч., пътувала в същия автомобил. Смъртта е настъпила при получена съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, несъвместима с живота. Е. е била на 33-годишна възраст, а ищците Е. и Ц. съответно на 13 години и на 14 години. С оглед предприетото частично обжалване на първоинстанционното решение само от ищците (за присъдените им суми над 128 000 лева до претендираните по 200 000 лева), със сила на пресъдено нещо са били установени фактите относно деликтното поведение на застрахования при ответника водач като причина за ПТП и смъртта на майката на ищците.
Пред въззивната инстанция, според съда, е бил пренесен спорът относно възникването на вземанията на ищците в размери, надхвърлящи присъдените им суми (допълнително по 72 000 лева), съответно може ли по иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ да бъде релевирано съизвършителство при пътнотранспорното произшествие (чл. 53 от ЗЗД). Последното обстоятелство е било отречено от въззивния съд, при което за неправилно е било счетено приспадането от първоинстанционния съд на 20% от дължимите обезщетения. Относно определените от Окръжен съд – София базови обезщетения (по 160 000 лева) е било счетено, че са занижени, справедливи се явяват обезщетения от по 200 000 лева за всеки от ищците и няма основание за намаляването им.
При определяне на размера на обезщетенията първоинстанционният съд, според състава на Апелативен съд – София, е изложил верни фактически констатации на база свидетелствата на Д. И. Д. – М., учител на децата, и Ц. Л. Х., техен дядо по бащина линия. Към момента на ПТП децата са били привързани към майката. Приели са загубата й тежко и е настъпила промяна в поведението им и успеваемостта им в училище спаднала. Големият Ц. бил разстроен, плачел, нуждаел се от учител в лицето на свидетелката М., за да се яви след месец на изпита за национално външно оценяване по български език и литература. Той станал трайно по – раздразнителен. Малкият Е. се променил по–драстично. Станал по-затворен. Провокиран в клас спомен за майката в час го накарал да плаче безутешно. Нуждаел се от индивидуални занимания с учител цяла година.
Недооценени от първата инстанция обаче са останали обстоятелствата, че смъртта на майката е източник на естествена скръб и търпене на морални болки, но в случая тя е настъпила за двете деца неочаквано и внезапно, във възраст на прага на пубертета. Лишаването им точно в тази възраст от емоционална подкрепа, сигурност и стабилност в грижата от този родител са ги дестабилизирали, оказали са трайно негативно отражение върху психоемоционалното им състояние.
Отделно от това, според съда, не са били оценени конкретните социално – икономически условия в страната към датата на настъпване на ПТП (в средата на 2022г.) Съгласно член 492, т. 1 от КЗ (в редакцията ДВ, бр. 101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г.), лимитът на отговорността по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди от телесно увреждане или смърт се равнява на 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Съобразявайки съвкупността от обуславящите вредите обстоятелства, въззивният съд е направил обобщаващ извод, че справедливото по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетение е по–високо от определеното от първоинстанционния съд, решението на този съд е било частично отменено и на всеки от ищците са били присъдени допълнително по още 72 000 лева обезщетение.
При тези установени обстоятелства поставените от касатора – застрахователно дружество първи и втори от въпросите отговорят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Уточнени и конкретизирани с оглед правомощията на касационната инстанция, въпросите съдържат питане как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД. По-конкретно кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, съответно дали съдът е длъжен при определяне размера на такова обезщетение да съобрази общите и на специфичните за конкретния правен спор правнорелевантни факти и обстоятелства; имат ли самостоятелно значение лимитите, вменени на застрахователните дружества по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; както и следва ли да бъде съобразявано общественото разбиране за справедливост. Въпросите са поставени във връзка с определянето на конкретния размер на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците от смъртта на тяхната майка, по които се е произнесъл въззивният съд, и така са част от правния спор и са обусловили неговия изход (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).
Не е осъществен посоченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
С. П. № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), приложимо и при предявен пряк иск срещу застраховател по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смърт на близък (родител) при пътнотранспортно произшествие, при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са посочени: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване.
В случая въззивният съд е посочил относимите към случая обстоятелства и е определил размер на обезщетенията съответно на тези обстоятелства. По-конкретно съдът се е съобразил с възрастта на пострадалата (млада), както и с възрастта на ищците – нейни синове, които са били на прага на пубертета. Неочакваната смърт на майката е довела до загуба на сигурност и стабилност, давана от този родител, към когото децата са били привързани и от когото са имали нужда. Променени са били техният бит и ежедневие. Загубата на майката е била тежка, настъпила е промяна в поведението на ищците (раздразнителност при едното дете и затвореност при другото). Не е имало данни психоемоционалното състояние на децата да е било променено в положителна насока (да са надживели травмата), при което е бил направен извод, че състоянието на естествена скръб от смъртта на майката е имала и има трайно негативно отражение върху психиката на ищците.
Постановление № 4 от 23.12.1968г., е целяло, освен другото, да се преодолеят големите различия между присъдени размери на обезщетения за вреди по различни дела за съвсем сходни случаи, при което като практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се считат и съдебните решения на Върховния касационен съд, по които са присъдени конкретни обезщетения за неимуществени вреди в аналогични случаи. Еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. В този смисъл са решение № 214 от 08.01.2019г. по гр. д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 1 от 10.01.2024г. по т. д. № 2447/2022г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 169 от 14.11.2023г. по гр. д. № 4809/2022г. на ВКС, ГК, І г. о. и др. Според тях справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид. Когато при сходни обстоятелства определеният от съда размер на обезщетенията съществено се различава, справедливостта е нарушена.
Въззивният съд не се е отклонил от това изискване на съдебната практика. Самият касатор не сочи съдебни решения по сходни случаи, в които да са определяни обезщетения в по-нисък размер. Напротив, за събитие от 2008г. при смърт на родител са присъдени 150 000 лева обезщетение (решение № 254 от 29.01.2013г. по т. д. № 32/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.), за събитие от 2020г. – 180 000 лева (решение № 381 от 20.06.2024г. по гр. д. № 3462/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.), а за токова от 2023г. – 200 000 лева (решение № 70 от 27.02.2026г. по т. д. № 1139/2025г. на ВКС, ТК, І т. о.).
Не е нарушено също изискването при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да се вземат предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната. Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл е съдебната практика, включено посоченото от касатора решение по т. д. № 60199/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о. По делото въззивният съд се е позовал изрично на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за съответния период на действие на застрахователния договор и на икономическите условия в страната към датата на пътния инцидент, както и фактически ги е съобразил.
При съществуващата съдебна практика не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, на което също се позовава касаторът във връзка с въпросите.
Трети и четвърти от въпросите не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това е, тъй като те не съответстват на решаващите изводи на въззивния съд в решението му. За да определи дължимите обезщетения по чл. 52 от ЗЗД въззивният съд не е приемал трайни болестни изменения в психиката на ищците, налагаща ползването на специализирана помощ. Изводът на съда е, че смъртта на майката е източник на естествена скръб за нейните деца, който търпят морални болки.
Дори да се приеме удовлетворяващ изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК петият последен въпрос на касатора не отговаря на допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и касационно обжалване на въззивното решение също не може да бъде допуснато.
Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).
Отговор на въпроса може да бъде изведен от практиката на Върховния касационен съд, за която липсва основание да бъде променяна, и тя се явява съобразена от въззивния съд. Когато има повече от едно пострадали (увредени) лица, предявили иск по чл. 52 от ЗЗД, съдът дължи да се мотивира относно всяко от присъжданите обезщетения поотделно. В този смисъл са посочените от самия касатор съдебни решения по т. д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. и т. д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. С тях са определяни обезщетения на повече от едно лица при причинена смърт на близък, като по отношение на всеки един от ищците е изследвана както активната материалноправна легитимация, така и конкретните обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетенията. По делото съставът на Апелативен съд - София е обсъдил поотделно всички относими обстоятелства във връзка с исковете на ищците за неимуществени вреди по делото.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София в обжалваната от застрахователното дружество част.
С подадения отговор на касационната жалба адвокат П. К., процесуален представител на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х., е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно уговорка между страните за предоставена безплатна правна помощ. С оглед обжалваемия интерес по делото (80 000 лева с равностойност 40 903. 35 евро), фактическата и правна сложност на спора (относително висока) и конкретно извършените от адвоката действия (подаване на отговор на касационната жалба) следва да бъде присъдено възнаграждение от 2 000 евро (чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК).
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1023 от 28.07.2025г. по в. гр. д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София в обжалваната от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД негова част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица], да заплати на адвокат П. К. с адрес [населено място], [улица], офис 10, сумата от 2 000 евро (две хиляди евро) възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК за осъщественото процесуално представителство на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х. в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.