ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1830

гр. София, 07.04.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 1960 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Д. И. Д. от [населено място], действащ чрез процесуалния си представител адвокат А. Т. от САК, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 98 от 12.02.2026 година по гр. дело № 1960/2025 година в частта му за присъдените в негова полза разноски като допълнително му се присъдят разноските във въззивното производство в размер на 3 000 лева, еквивалентни на 1533.88 евро.

Ответната страна – Министерство на отбраната, чрез държавен експерт - юрист М. оспорва направеното по чл. 248 ГПК искане. Излага съображения, че поради обезсилване на въззивното съдебно решение от касационната инстанция, никоя от страните няма право на разноски за въззивната инстанция. Моли за оставяне на молбата без уважение.

По така подадената молба настоящата касационна инстанция съобрази следното:

С решение № 98 от 12.02.2026 година по гр. дело № 1960/2025 година по описа на ВКС касационната инстанция е обезсилила решение № 455 от 23.01.2025 г., постановено по в. гр. дело № 8618/2023 г. по описа на СГС като е прекратила въззивното производство по въззивна жалба с вх. № 151317 от 30.05.2023 година и е обявила за влязло в сила решение № 8627/25.05.2023 г. по гр. д. № 22064/2022 г. по описа на СРС. С решението Министерство на отбраната е осъдено да заплати на Д. И. Д. сумата от 1012.36 /хиляда и дванадесет евро и 36 евроцента/, представляваща направените от него разноски в касационното производство.

Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. По съществото на същата настоящата касационна инстанция съобрази следното:

Съдебните разноски са разходите, които страните правят по водене на делото. Хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК предполага валидно заявено и прието искане за разноски, доколкото съдът не се произнася по отговорността за разноските служебно, а само в случай на сезиране от страните, и същевременно пропуск на съда да се произнесе по искането. В случая касаторът е направил искането си пред въззивната инстанция за присъждане на направените в същата инстанция разноски и не е необходимо същото да се заявява отново пред касационната инстанция. Във въззивното производство касаторът в качеството му на въззиваема страна е представил списък за разноски с посочен размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.

В постъпилия от Министерство на отбраната отговор по направеното искане по чл. 248 ГПК, макар да се съдържа констатация, че МО като ответник е възразил против размера на присъдите разноски в първоинстанционното производство като прекомерни, такова възражение по отношение на размера на разноските във въззивното производство няма заявено. Възразява се единствено, че разноски във въззивното производство не се дължат на никоя от страните, тъй като въззивното решение е обезсилено.

При това положение настоящата касационна инстанция приема, че следва да изменени постановеното по делото решение № 98 от 12.02.2026 година по гр. дело № 1960/2025 година в частта му за присъдените в полза на касатора разноски като допълнително му се присъдят разноските във въззивното производство в размер на 3 000 лева, еквивалентни на 1533.88 евро и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Безспорно е, че този разноски са направени от ищеца във въззивното производство. Последното се е развило в ущърб на ищеца чрез разглеждане от страна на съда на нередовна въззивна жалба, чиято нередовност не е било възможно да бъде изправена. Въззивната жалба е подадена от ответника, той е инициатор на въззивното производство, той е този, който не е изпълнил в срок задължението си да внесе дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което следва да понесе отговорността си за разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 98 от 12.02.2026 година, постановено по гр. дело № 1960/2025 година по описа на ВКС, III г. о., в частта му за присъдените разноски като ДОПЪЛВА същото, както следва:

О. М. на отбраната, [населено място], [улица], да заплати на Д. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], сумата от 1533.88 евро, еквивалентна на сумата от 3 000 лева, представляваща направените от него разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: