ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698

Гр. София, 04.03. 2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 2364 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. А., чрез процесуалния й пълномощник – адв. В. М., срещу въззивното решение № 522/30.04.2024г. по в. гр. д.№ 402/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 127/03.10.2023г., постановено по гр. д. № 95/2023 г. по описа на Окръжен съд - Видин, в частта за отхвърляне иска по чл. 432 от КЗ на касаторката срещу ЗАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД за разликата над сумата от 14 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 15.08.2022 г.

Касаторката поддържа, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и поради допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Твърди, че тя като пострадала е на 62 години и при ПТП е получила тежка черепно-мозъчна травма и счупване на двете кости на лява предмишница в долния край в областта на гривнената става, с разместване на фрагментите, както и видима деформация в гривнената става, а също и посттравматично стресово разстройство. Сочи, че е изненадващ фактът, че при описаната нарастваща инфлация, при ясно изразена тенденция за увеличаване на лимитите на застрахователите, при наличието на задължителната съдебна практика за отчитане на горното, й се присъжда обезщетение, което е значително по-ниско от справедливото по размер. Поддържа, и че апелативният съд е допуснал процесуални нарушения, като при обсъждане на доказателствата, заключението на съдебно-медицинската експертиза е обсъдено повърхностно и частично, прието е съпричиняване от 30% от пострадалата при неверни и произволни изводи, неправилно е приложен принципът на справедливостта, повърхностно са обсъдени критериите по ППВС 4/68г. Излагат се подробни възражения и срещу приетото съпричиняване и неговия процент, като касаторката сочи, че вината на водача на МПС е значително по-голяма. Поддържа, че липсва изобщо нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като в района на местопроизшествието не е установено да има пешеходна пътека, както и че въззивният съд не е отчел, че процесното МПС не е било придвижващо се, а е било спряло и в предприемане на маневра по паркиране в синя зона. Според касаторката съдът изобщо не е съобразил при определяне на размера на обезщетението характера и вида на нанесените й травматични увреждания, като не е ясно въз основа на какви доказателства е приел, че е отречено настъпването на черепно-мозъчната травма, респ. мозъчно сътресение. Счита, че са игнорирани свидетелските показания на св. Д. и св. М.. Изтъква, че симптоми, както било известно на съда, можело да настъпят и по-късно, поради това отбелязването, че не били установени при двучасовия й престой в болница, не изключва горното. Твърди, че реално по никакъв начин не е отчетено, че тя ще продължи до края на живота си да страда от деформацията и скъсяването на ръката, което води до неудобства в ежедневието, които ще изпитва завинаги. С оглед изложените доводи, претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му в атакуваната част и уважаване на исковата й претенция в пълен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обективирано в молба от 12.08.2024г., се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. „Следва ли да се отчете наличието на трайно скъсяване на ръката, ограничение в движенията от 50%, затруднения в битовото обслужване и необходимостта от нова оперативна интервенция, която е свързана с нови болки и страдания, при положение, че са събрани категорични доказателства в тази насока, а вместо това съдът се позовава на ноторно известното, че при такава травма, при промяна на времето пострадалата ще има болки?“;

2. „Следва ли съдът да се произнесе по всички възражения, изложени във въззивната жалба?“, за който поддържа, че е налице разрешаване в противоречие с практиката, обективирана в решение № 55/27.09.2022г. по т. д.№ 2059/2021г., 2 т. о. на ВКС;

3. „Може ли съдът да разглежда и да приеме наличието на причинени телесни увреждания, доказани със свидетелски показания, при липса на медицинска документация?“, за който твърди, че би допринесъл за развитието на правото, т. е. поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК;

4. „Как влияе на определяне на обезщетението установеното психическо увреждане, а именно посттравматично стресово разстройство?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката, обективирана в решение № 177/05.11.2020г. по гр. д.№ 1350/2020г., 3-то г. о. на ВКС;

5. „Следва ли да се отчете и предстоящата оперативна интервенция и свързаните с това болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с причинените увреждания от ПТП?“, за който поддържа, че е налице противоречие с практиката, обективирана в решение № 238/17.03.2021г. по гр. д. № 665/2020г., 4 г. о. на ВКС.

6. „Следва ли съдът да се съобрази с конкретните увреждания и усложнения при пострадалата – 50% ограничено движение на крайника и необходимост от оперативно лечение, а не да приема само ноторно известните болки и неудобства при промяна на времето при подобни увреди?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката, обективирана в решение № 484/18.07.2024г. на ВКС, 4 г. о. по гр. д №2075/2023г.;

7. „Следва ли съдът да отчете наличието на инфлация в конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деянието, а именно - 2022г., при положение, че от 2020г. насам е налице хиперинфлация / по данни на НСИ инфлацията е 10%, като продължава да нараства с още 10% през 2020г. и 2021г. и достига до 25% през 2022г., като тенденцията е величината на инфлационния процент, т. нар. „скрита инфлация“ да нараства и през 2023г./, приетата от правителството „линия за бедност“ за 2022г., съответно това следва ли да се отразява на размера на присъжданите обезщетения?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 484/18.07.2024г. на ВКС, 4 г. о. по гр. д №2075/2023г., решение № 37/11.04.2022г. по т. д. №328/2021г. на 2 т. о. на ВКС и др.;

8. „Следва ли съдът да отчете липсата на възстановяване на ръката на пострадалата, в случая е налице трайно скъсяване, трайно ограничение на обема на движенията от 50% и затруднения в битово обслужване?“, за който сочи, че произнасянето е в противоречие с решение №227/12.03.2018г. по т. д.№135/2017г. на 2 т. о. на ВКС;

9. „Може ли съдът да си измисля несъществуващи факти, въз основа на които да базира изводите си за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, а именно: наличие на пешеходна пътека в района на ПТП, при положение, че обективни данни за това липсват?;

10. „Може ли съдът да кредитира единствено показанията на виновния водач, единственият според когото в района на ПТП има пешеходна пътека? Взема ли се предвид, че този водач не е сигнализирал за извършеното произшествие, укрил е наличието на ПТП и едва месец, след като пострадалата е депозирала жалба, в тази връзка е извършено разследване на случая? В този смисъл как съдът следва да кредитира неговите показания, от гледна точна на достоверност по въпроса за съпричиняването, или в случая е налице опит от негова страна да оправдае извършеното деяние, и да избегне административна и наказателна отговорност? Още повече по делото на етап досъдебно производство са налице данни, че същият работи като търговски представител и управлението на МПС е негово ежедневие и необходимост, свързана с трудовата му дейност и напълно естествен е стремежът му да се опитва да избегне наказанието „лишаване от право да управлява МПС“?;

11. „Може ли съдът да възприеме безкритично показанията на виновния водач за наличието на пешеходна пътека, но да не приема показанията на същия този водач, които свидетелстват за причинената ЧМТ на пострадалата, което е във връзка с горепоставените въпроси? На какъв принцип съдът преценява в коя част да кредитира показанията на виновния водач и в коя част не? Може ли само по свидетелски показания на виновния водач да се възприеме наличието на пешеходна пътека в района на ПТП?“, за който поддържа, че е в противоречие с решение №1121/18.12.2018г. по гр. д.№3227, 3 г. о. /без посочена година на делото/.; 12. „Може ли да се намали обема на отговорността на застрахователя, ако пострадалото лице не е допринесло за увеличаване на вредите, а същото се дължи на независещи от него причини? В случая пешеходката е стояла зад спрял автомобил на аварийни светлини. От къде да предположи, че този автомобил ще тръгне да паркира успоредно между другите автомобили, и ще тръгне назад? Следва ли да се отчетат множеството нарушения на водача на ЗДвП, което да намали отговорността на пострадалата, в случая кой от двамата участници в ПТП има по-голяма отговорност и как следва съдът да възприеме това?“, за който поддържа, че е в противоречие с решение № 60126/19.11.2021г. по т. д.№1999/2020г., 1 т. о. на ВКС.;

13. „Може ли съдът да основе своите изводи само въз основа на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи защо ги отхвърля като недостоверни? Може ли при категорична липса на доказателства и при противоречие в самите изводи на съда, да се приеме наличие на пешеходна пътека? Следва ли съпричиняването да е категорично установено, за да се намали отговорността на застрахователя?, като сочи, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 24/2010г. по гр. д.№ 4744/2008г., 1 г. о., решение № 221/2002г. по гр. д.№677/2001г., 1 г. о. на ВКС.;

14. „Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по чл. 52 ЗЗД, с действително претърпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен иск срещу застрахователя представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице, и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид трайните последици и скъсяването на ръката, ограничения обем на движения на дясна ръка с 50%, продължителния процес на лечение и възстановяване; длъжен ли е съдът да вземе предвид последицата за здравето на пострадалата, изразяваща се в невъзможността за нормална функция на ръката, нуждата от нова операция? Длъжен ли е съдът да вземе предвид продължителния период на възстановяване, през който пострадалата се е нуждаела от чужда грижа, включително невъзможността й да задоволява и елементарните си хигиенни потребности и нужди?“, за които въпроси поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика, обективирана в ППВС 4/1968г., решение №93/23.06.2011г. по т. д№566/2010г. на ВКС, 2 т. о., решение №111/01.07.2011г. по т. д.№676/2010г. на 2 т. о. на ВКС и др.;

15. „Допуснато ли е нарушение на материалния закон при прилагането на принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като съдът не е посочил критериите, които следва да се отчетат по приложение принципа на справедливост и не е съобразил в достатъчна степен всички критерии, както и конкретните, обективно съществуващи факти, имащи значение при определяне размера на обезщетението, а именно: наличието на две отделни средни телесни повреди, счупване на две различни кости на ръката?“;

16. „Следва ли съдът да отчете конкретните специфични особености на случая?“, по който въпрос касаторът изтъква противоречие с решение №35/19.04.2022г. по т. д.№269/2021г. на 2 т. о. на ВКС, решение №60/10.06.2020г. по т. д.№691/2019г. на 2 т. о. на ВКС, решение №11/08.06.2022г. по т. д.№2338/2010г., 2 т. о. и др.;

17. „Длъжен ли е съдът да отчете влошаване на психическото състояние на пострадалата?“;

18. „Нарушен ли е материалния закон, когато съдът не отчита начина на настъпване на увреждането – неочаквано и несвоевременно настъпило увреждане, изживян силен стрес и психически последици и предвид възрастта, настъпила пълна промяна на живота на пострадалата като един от критериите при определяне размера на обезщетението?;

19. „Нарушен ли е материалния закон, когато съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя като един от критериите от съществено значение при определяне размера на обезщетението?;

20. „При установяване и гарантиране на лимити, до които застрахователите отговорят, лимитът или икономическите условия са водещи при определяне размера на обезщетението?“ ;

21. „Нарушен ли е материалния закон, когато съдът не отчита съдебната практика при компенсиране на подобен вид вреди и размерите на обезщетенията, които са присъждани от съдилищата, и които са в пъти по-високи за ПТП, реализирани преди повече от десет години при различни лимити на застрахователи и различни икономически условия и инфлация?“;

22. „Следва ли съдът да намери точния паричен еквивалент на търпените от пострадалата болки и страдания?“, по който се изтъква противоречие с решение № 50186/16.12.2022г. по т. д.№2448/2021г. на 1 т. о. на ВКС;

23. „Следва ли да се отчетат конкретните неблагоприятни въздействия върху пострадалата?“, по който въпрос се сочи противоречие с практиката по решение № 94/18.07.2019г. по т. д. №3030/2018г. на 2 т. о. на ВКС;

24. „Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 432 КЗ / чл. 226 КЗ / отм./, освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 432 КЗ, предвид приемането на нов КЗ?“;

25. „Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени, в частност наличната хиперинфлация в страната в периода 2020-2023г.?“;

26. „Длъжен ли е съдът да отчете и установения лимит на отговорност при присъждане на обезщетение за морални вреди по пряк иск срещу застрахователя, като един от критериите, имащ значение за определяне размера на обезщетението, предвид факта, че самият законодател установява все по-високи лимити за гарантиране на все по –пълно компенсиране на тези вреди?“;

27. „Длъжен ли е съдът в конкретния случай да вземе предвид икономическите условия в страната за 2022г., хиперинфлацията по данни на НСИ и приетата от правителството „линия на бедност“ за 2022г., обезценяването на лева и нарастването на цените?“, като за този и предходните три въпроса, касаторът поддържа, че е налице разрешаване в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №83/06.07.2009г. по т. д. №795/2008г., 2 т. о., решение № 66/03.07.2012г. по т. д.№619/2011г. на 2 т. о., решение №1/2012г. по т. д.№299/2011г. на 2 т. о. на ВКС и др.;

Ответникът по касационната жалба – ЗАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД не е подал отговор и не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че на 15.08.2022г. е настъпило ПТП по описания механизъм, като лекият автомобил „Рено К.“, управляван от К. М., спрял в центъра на пътното платно на улица в [населено място] и предприел маневра за паркиране назад, а ищцата като пешеходка, движейки се по десния тротоар, без да се огледа, започнала пресичане. Настъпил удар, при който пострадалата паднала, опирайки се на лявата си ръка, и получила закрито счупване на долния край на лъчевата кост. Съдът е приел, че водачът на лекия автомобил „Рено К.“ не е възприел пешеходката като опасност и не е предприел аварийно спиране, макар да е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП. Апелативният съд е посочил, че пострадалата е диагностицирана с описаните фрактури, направена й е гипсова имобилизация, а след това е провела физиотерапевтични процедури. САС е приел, че липсват данни за мозъчно сътресение, както и за множество насинявания и наранявания по тялото, тъй като такива не са отразени в наличната медицинска документация от болницата. Посочил е, че ищцата има инсулинозависим диабет с дългогодишна давност и усложнения - диабетна полиневропатия, а посттравматичният стрес утежнява протичането на същите.

Въззивният съд е приел, че не се спори относно наличието на действащ към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управлявания лек автомобил, сключен с ответника, както и че на 08.11.2022г. пострадалата е депозирала покана до ответното дружество, с което го е поставила в забава. САС е приел, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на МПС, но и че пешеходката също е допринесла за настъпване на ПТП, тъй като тя е пресичала пътното платно на необозначено за целта място, въпреки че на 15-ина метра имало пешеходна пътека, и не е съобразила факта, че лекият автомобил се е канел да паркира. Въззивният съд е счел, че застрахователят е доказал възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат, но за разлика от първата инстанция приел, че не е 50% , а е 30%, тъй като при преценка поведението на пострадалия, е отчел завишената отговорност на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, които са далеч по-уязвими участници.

По отношение на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, апелативният съд е посочил, че ищцата е претърпяла болки и страдания от факта на получената една средна телесна повреда и обездвижване за период от около 2 до 3 месеца. Отчел е, че пострадалата е в напреднала възраст към датата на ПТП - 61г., че е проведено изцяло консервативно лечение, както и че от амбулаторен лист от преглед от 10.04.2024г., било видно, че е зараснало счупването на лъчевата кост, но не е коментирал отразената в листа видима деформация в гривнената става и посочения обхват на движението, нито обясненията на вещите лица при изслушването им, че функционално ищцата има 50% ограничение на движението на лява гривнена става и ръката й е ограничена почти наполовина като функция, което може да се отстрани само оперативно чрез „остеотомия“. Според въззивния съд категорично е отречено наличието на черепно-мозъчна травма и мозъчно сътресение, но е налице посттравматично стресово разстройство. Апелативният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 20 000 лв., при отчитане, че за период от няколко години занапред при промяна на атмосферните условия, висока влажност или пренапрежение на увредения крайник, пострадалата може да има неприятни усещания до явна болка в мястото на счупване. При отчитане на 30% съпричиняване / 6000 лв./, е счел, че следва да й бъдат присъдени 14 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на поканата 08.11.2022г. Така мотивиран е отменил частично първоинстанционното решение и е присъдил допълнително обезщетение.

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Поставените от касаторката въпроси от девети до тринадесети са взаимосвързани и следва да бъдат обсъдени общо. Същите касаят тезата й, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване с мотив, че наблизо до мястото на ПТП имало пешеходна пътека, което тя твърди, че не е надлежно доказано, а се посочвало само в показанията на заинтересован свидетел – водача на автомобила. Според настоящия съдебен състав, същите не могат да обусловят допускането до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като решаващият извод на САС, че е налице съпричиняване, е мотивиран от факта, че ищцата е пресичала пътното платно на необозначено за целта място, в нарушение на правилата по Закона за движение по пътищата. Дали е имало или не наблизо пешеходна пътека, е ирелевантно, тъй като не се спори, че там където е настъпил инцидента, и е пресичала пешеходката, без да се огледа, такава не е налице. Следователно разглеждането и разрешаването на въпроса дали е имало, или не пешеходна пътека на отстояние от мястото на ПТП, не е обуславящо за изхода на спора. Въпросите, свързани със съпричиняването във връзка с пешеходната пътека, не могат да обусловят допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не съставляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд.

Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касаторката въпроси от първи до осми включително, както и от 14 до 27, са взаимосвързани, а именно относно критериите и начина на определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, и са обусловили изводите по спора на въззивния съд, поради което съставляват общо основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и трайната съдебна практика на ВКС. С оглед горното следва да се допусне касационно обжалване по следния обобщен и уточнен, въз основа на поставените от касаторката, въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“. Същият отговаря както на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК (да е от значение за изхода по настоящото дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните съждения на съда), така и на допълнителния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да се прецени разрешен ли е в противоречие със задължителната практика на ВКС (ППВС № 4/1968 г.) и другите актове.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение в обжалваната му пред ВКС част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния обобщен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“.

С оглед допускането до касационно обжалване по поставения обобщен въпрос, съдът не следва да излага мотиви по останалите доводи на жалбоподателката, а същите ще бъдат обсъдени с акта по същество.

Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за цялото производство с определение на ОС –Видин от 01.03.2023г., постановено по гр. д. №95/2023г., поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание, без да се указва внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 522/30.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 402/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 127/03.10.2023г., постановено по гр. д. № 95/2023 г. по описа на Окръжен съд Видин, в частта за отхвърляне иска на М. Г. А. по чл. 432 КЗ за разликата над 14 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 15.08.2022 г.

Делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/