ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712

гр. София, 06.03.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 2154 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. А. - чрез адв. П. К. от САК, срещу решение № 225 от 21.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 206/2024 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 97 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 183/2022 г. на Районен съд - Своге в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е осъдена ЗК „Л. И. АД да заплати на Б. Г. А. законна лихва върху сумата 11 389.91 лв. - дължимо на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 05.03.2019 г., от 17.03.2022 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на законни лихви върху обезщетението за имуществени вреди от датата 12.03.2019 г., евентуално - от датата 16.12.2021 г. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 429, ал. 3 КЗ, тъй като за начален момент на лихвата е следвало да бъде определена датата, на която е изтекъл предвиденият в закона 7 - дневен срок за уведомяване на застрахователя от делинквента за настъпилото застрахователно събитие. Поради липсата на твърдения от страна на ответника - застраховател, че не е уведомен в рамките на посочения срок, касаторът счита, че лихвата се дължи от 12.03.2019 г. (или най-късно от 16.12.2021 г. - датата, на която е предявена пред застрахователя претенцията за обезщетение), а не както е приел въззивният съд от 17.03.2022 г. За необоснован и незаконосъобразен касаторът намира и извода на въззивния съд, че относно лихвата следва да намери приложение разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, доколкото увреденият не е изпълнил задължението си да посочи банкова сметка за изплащане на дължимото обезщетение. Навежда доводи, че непосочването на банкова сметка е ирелевантно за определяне на началния момент на лихвата поради факта, че забавата в плащането на застрахователното обезщетение се дължи на становището на ответника, че не дължи обезщетение, а не на отсъствието на данни за банкова сметка, по която следва да се извърши плащането.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени следните въпроси: „1. Включват ли се в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 429 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от застрахования, респ. пострадалия, до изплащане на обезщетението, респ. от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя; 2. Приложима ли е правната норма на чл. 429, ал. 3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице и предвид установено задължение за делинквента да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, за застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите възниква ли задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден след настъпване на застрахователното събитие като се отчете, че чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ; 3. Непосочването на банкова сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, касае ли дължимостта на обезщетението и може ли да бъде основание за отказ за образуване на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното обезщетение и възпрепятства ли изплащането на застрахователното обезщетение в хипотезата, когато такова не е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение; Когато произнасянето по застрахователната претенция по чл. 498, ал. 1 КЗ е отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на изисканите от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства по реда и при условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, неизпълнението на длъжника дължи ли се на непосочване на банкова сметка от увреденото лице и налице ли е причинна връзка между неизпълнение на задължението за посочването й и неизплащането на застрахователното обезщетение“. Допускането на касационно обжалване по първия и по третия въпрос се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на І т. о. и решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о. За втория въпрос се сочи бланкетно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ЗК „Л. И. АД - чрез адв. Д. Т. от САК, в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване (чл. 113 ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).

За да потвърди решението на Районен съд - Своге в обжалваната от Б. Г. част относно началния момент на законната лихва, дължима върху присъденото на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за претърпени при ПТП на 05.03.2019 г. имуществени вреди, Софийски окръжен съд е приел, че при предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение съобразно правилото на чл. 497, ал. 1 КЗ от по-ранната от двете дати - от изтичането на 15 дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ или от изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ от предявяване на претенцията към застрахователя. С мотив, че по делото не се оспорва факта на непосочване на банкова сметка от ищеца в качеството му на лице, претърпяло вреди при ПТП на 05.03.2019 г., въззивният съд се е произнесъл, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ и законната лихва да се присъди от датата 17.03.2022 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията за изплащане на обезщетение пред застрахователя на 16.12.2021 г. Предвид определения начален момент на задължението за законна лихва и датата на предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ - 24.03.2022 г., въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви върху застрахователното обезщетение.

Настоящият състав на ВКС намира, че постановеното от Софийски окръжен съд въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, макар и непрецизно формулирани, покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване - включени са в предмета на делото и разрешаването им от въззивния съд е обусловило изхода на спора относно началния момент, от който застрахователят - ответник по предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение. Произнасянето на въззивния съд по значимите за изхода на делото въпроси е в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на І т. о. и решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., както и с практиката на ВКС в служебно известните на съдебния състав решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о. и решение № 50104/26.04.2024 г. по т. д. № 1386/2022 г. на ІІ т. о. Констатираното противоречие с практиката на ВКС съставлява основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по прецизираните от касационната инстанция, в съответствие с указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпроси от кой момент се дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение при предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и в кои случаи неизпълнението на задължението на увреденото лице да посочи банкова сметка - чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ, има значение за началния момент на задължението на застрахователя за заплащане на законна лихва. Поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се обсъжда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът се е позовал бланкетно в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 21.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 206/2024 г. на Софийски окръжен съд.

УКАЗВА на касатора Б. Г. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] дол, [улица], с адрес за призоваване [населено място], [улица], офис 10, че в едноседмичен срок от уведомяването следва да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30 лв. (тридесет лв.), на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При невнасяне на таксата производството по жалбата ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: