ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756

София, 10.03.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х. Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №2475/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. И. Д. против решение №203 от 22.05.2024г. по гр. д. №255/23 на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба-„Къпфи“ ООД, [населено място],чрез пълномощниците си – адв. В. Ц. и адв. К. Г. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Ответниците – М. А. З. и „Н. С. инженеринг“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощника им – адв. И. Н. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението в обжалваните му части до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си, е поставил въпроса: 1/Следва ли съдът при постановяване на своето решение и съобразяването дали даден договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави да прецени освен еквивалентността на престациите, но и всички допълнителни обстоятелства, свързани с договора както и неговата цел?“.Страната е разгледала противоречието с добрите нрави като правна категория, чрез позоваване на практика на ВКС/ изброени актове на този съд/, след което е развила оплакванията си за неправилност на изводите на съда, възпроизведени буквално от касационната й жалба, като е поддържал, че съдът формално е разгледал фактическите данни по делото, не бил обсъдил имущественото състояние на дружеството, както и причините, поради които ищецът е изключен от него. Страната е разгледала и целта на сключване на даден договор отново чрез изброяване на съдебна практика на ВКС, след което е направено лаконично оплакване за това, че съдът не е съобразил тази цел в случая, поради което и неговите изводи били в противоречие с изброената практика. Поставен е въпросът – „2/Следва ли съдът да допусне нова / повторна /съдебно – оценъчна експертиза само при направено оспорване и възражение на някоя от страните по делото и следва ли да изложи мотиви за допускане на повторно заключение?“ Страната е развила разбирането си по въпроса, изброила е актове на ВКС и е заявила че „ допускайки немотивирано и изцяло формално повторно заключение“, съдът се е произнесъл в противоречие с общо изброените актове. Поставен е въпросът – 3/ „При наличие на противоречиви заключения следва ли съдът да допусне повторна/ трета в производството/ експертиза вкл. в разширен експертен състав?“. Страната е направила оплакване за неправилност на процедирането на съда, като е изброила съдебна практика. Поставен е въпрос № 4/“Следва ли съдът при наличие на необоснованост и съмнение за правилност на експертиза, оспорвана от някоя от страните и направено искане за допускане на повторна експертиза, да бъде допусната такава?“. Касаторът е развил оспорване на повторната експертиза и е изброил съдебна практика. Поставен е въпрос № 5/“Следва ли съдът да задължи страната, която разполага с дадени документи, на които се основава експертно заключение в производството, да ги представи по делото с оглед равнопоставеност на страните в процеса?“ По този въпрос е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложено е разбиране за съдържанието на основанието като е посочено, че „основното“ било да няма съдебна практика по въпроса. Посочено е още, че ВКС бил приел в свое определение, че по въпроса относно представяне на документи, свързани с експертно заключение не била налице необходимост от промяна на създадената практика. Направено е лаконично оплакване за неправилност на процедирането на въззивния състав който не изискал никакви документи от експертите, които от своя страна не са посочили материалите, по които са работили. Изброена е и практика, която според страната, установявала задължение да бъдат представени всички документи, по които се готви съдебната експертиза. В заключение и след изброяване на съдебна практика е посочено, че всички състави се позовавали на едно определение на ВКС, с което било прието, че така създадената практика била неправилна. Страната е поддържала и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.След като е разгледал съдържанието на така подържаното основание, касаторът е направил оплакване, че съдът е приел / неправилно според него/ единствено нееквивалентност на престациите за относимо към основателността на иска за прогласяване нищожност на договора, с който е отчужден материален актив на дружеството, но не бил коментирал задълбочено всички останали съпътстващи сделката обстоятелства. Други доводи не са развити.

С така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не обосновава довод и за наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

С т. 1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора първи въпрос, обоснован, с оплакването, че съдът не е обсъдил друго освен нееквивалентност на престациите не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се основава на фактически невярното твърдение, че съдът е обсъдил единствено твърдението за несъответствие на договореното с добрите нрави, поради разликата в реалната и продажна цени. Съдът, обаче е обсъдил всички оплаквания, сега въведени и в касационната жалба и противно на твърденията на страната е обсъдил и доводите относно целта на спорния договор, като е изложил подробни мотиви в тази насока, които не са съобразени при поставяне на въпроса, както вече бе посочено базиран на твърдението за непълнота на мотивите т. е. необсъждане на събрани доказателства, водещи до извод различен от приетия по основателността на иска. В тази връзка развитите доводи от страната в подкрепа на този въпрос изцяло съставляват / буквално възпроизведено от оплакванията в касационната жалба/ оплакване за неправилност на изводите на състава, което е ирелевантно за тази фаза на касационното производство.

Въпроси втори и четвърти съдържателно са идентични, въпреки че съответстват на две различни оплаквания на страната – първото от тях е във връзка с това, че въззивният съд е допуснал разширена повторна експертиза по искане на противната страна, а второто - че не е допуснал трета експертиза по нейно искане. Правният въпрос не следва да бъде извеждан от фактическата конкретика, а от решаващ извод на състава, респективно от мотивите за осъщественото процедиране, нито следва да бъде подчинен на интереса на страната съобразен само с нейната защитна теза. В тази насока, четвъртият въпрос не може да бъде приет за релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради това, че съдържателно се основава на разбирането за наличие на „необоснованост и съмнение за правилност“, което е опровергано от мотивите на съдебният акт, с които съдът подробно е обосновал възприемането на изслушаното през него заключение, т. е. същият не е изразявал съмнение за неправилност на експертизата, нито страната е установила при оспорването й / което е общо / необоснованост. Вторият въпрос, макар и релевантен не е обоснован като допълнителен критерий, тъй като липсва отклоняване от практиката на ВКС. Страната не е обосновала конкретно противоречие с конкретен правен извод по конкретно решение на ВКС, а се е задоволила само с оплакването, че съдът „немотивирано и формално“ е допуснал повторно експертно заключение, което не отговаря на фактите по делото, тъй като съставът с определение от 24.04.23г. е мотивирал основателността на отправеното от дружеството - въззивник искане / също подробно мотивирано/за допускане на повторна експертиза по същите задачи от лица, които имат съответното експертно качество. Или, действията му са изцяло в съответствие, а не в противоречие с изброената общо практика.

Третият поставен въпрос е фактически, а не правен. Константна е практиката на ВКС, в това число и изброените общо съдебни актове, че процедирането на състава в очертаната от въпроса хипотеза е в зависимост от установените факти по спора и необходимостта от допълнителни експертни знания във връзка с определен правен проблем, по който следва да бъдат направени и решаващи правни изводи / в този смисъл и въпросът е фактически./. Извън това, мотивите на въззивния съд относно възприемането на повторно даденото заключение са изключително подробни, а спрямо тях въпрос не е поставен, като липсва и отклоняване на състава от изброената практика, тъй като в тази хипотеза на различаващи се заключения, съдът е длъжен да изясни при съобразяване на фактите кое възприема за обективно и вярно, нещо което решаващият състав пространно, както вече бе отбелязано, е направил.

Петият поставен въпрос не може да бъде приет за релевантен, той е по-скоро фактически и съдържателно неконкретизиран, поради липса на конкретно посочване на определен документ, който е следвало да бъде съобразяван от състава като необходимо установяващ конкретен факт по спора, съобразно който е постановен и обжалвания правен резултат. Още повече, че в случая както експертите, така и съдът по аналогично отправено общо искане са посочили, че съпоставят дадените от дружеството данни с установеното като информация в ТР, като в тази насока, страната не извежда наложителност за представяне на конкретен документ, който поради това, че не е представен опорочава постановения резултат, респективно не отговаря на данните които са публични. Освен това, страната и тук не обосновава наличие на предпоставки за допълнителен критерий, съобразно изяснената със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсва довод, свързан с непълнота, неяснота на правна норма приложена от състава и нуждаеща, поради това от тълкуване., нито са обосновани доводи относно формирана съдебна практика, която по причини, които следва да бъдат посочени и обосновани от касатора се нуждае от осъвременяване или промяна.

Касаторът, чрез пълномощниците си е поддържал основание чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотеза на „очевидна неправилност“, чрез лаконичното оплакване за неправилност на изводите на състава по отношение действителност на спорния договор за отчуждаване на актив на дружеството, поради това, че същите били основани само на еквивалентност на престациите, но не било обсъдено „ задълбочено всички съпътстващи сделката обстоятелства“- доводи сочени и по първият поставен въпрос. С оглед това се налага извод, че изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда са такива по чл. 281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството.

При така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №203 от 22.05.2024г. по гр. д. №255/23 на Пловдивски апелативен съд..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: