ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148

София, 11.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2963 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата М. Ц. Г. срещу решение № 225 от 14.04.2024 г. по гр. д. № 29/2024 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1226 от 12.10.2023 г. по гр. д. № 20224110102341/2022 г. на Великотърновски районен съд, с което касаторката е осъдена да заплати на ищеца С. В. К. по искове с правни основания чл. 79 вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата 20 000 лв. - предоставен и невърнат на падежа паричен заем по договор за заем от 11.04.2022 г., ведно със законна лихва от 19.09.2022 г. (датата на исковата молба), и сумата 777. 78 лв. - лихва за забава върху главницата, за периода: 03.05.2022 г.-19.09.2022 г..

Жалбоподателката поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички приети по делото доказателства, както и всички доводи и възражения на страните, поради което изведените правни изводи са бланкетни до степен на липсващи мотиви. Поддържа, че поради превратно тълкуване или игнориране на относими в процеса факти и доказателства, решаващият съд не е обсъдил текста на процесния договор за заем, според който същият е под условия за продажба на имоти – собственост на трето лице и формирано обещание за това действие. Моли атакуваното решение като неправилно да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторката - ответница навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „При сключен договор за заем и разписана клауза, „че е предадена“ или „се предава“ сума в размер над 10 000 лв., при действието на ЗОПБ, но няма удостоверителен документ за завършен фактически състав на предаване – без наличие на разходен касов ордер, приходен ордер, квитанция, разписка или друг удостоверителен документ, в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), и същата сума не е декларирана от заемодател и заемополучател в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, директиви, регламенти, разписани задължителни правила на ЕС, транспонирани в ЗМИП за предотвратяване изпиране на пари и финансиране на тероризма, може ли да се възприеме, че само от разписания текст в договор за заем, сумата е реално предадена от заемодател на заемополучател? Следва съдебният състав да отчете, че при извършване на банкови преводи на гише в офис на банка, финансова институция и при електронни банкови плащания, ползване на електронни платежни системи, задължително се издават във всички точки на света платежни документи – вносна бележка, платежно нареждане, авизо, SWIFT и други документи, удостоверяващи транзакацията на парична сума от един на друг контрагент.“, който въпрос счита, че е от значение за развитието на правото. Релевира бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба – ищецът С. В. К. подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

По предявените обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че между страните е сключен валиден договор за заем от 11.04.2022 г., по който заемодателят – ищец е предал на заемополучателя – ответницата паричен заем в размер на 20 000 лв., при договорен падеж - 20 календарни дни от датата на получаване на сумата, но не по-късно от 02.05.2022 г.. Намерил е за установено, че в договора за заем е удостоверено реалното предаване на паричната сума в деня на подписването му, както и че задължението за връщане на предоставения заем не е изпълнено нито на падежа – 02.05.2022 г., нито до приключване на съдебното дирене по делото.

От правна страна решаващият съд, препращайки на основание чл. 272 ГПК към правните изводи в първоинстанционното решение, е заключил, че договорът за паричен заем като реален договор се счита сключен в момента на предаване на паричната сума, като заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. Счел е, че ищецът е провел успешно доказване на горепосочените правнорелевантни факти, за които носи доказателствена тежест. Оветницата, навела възражение за нищожност на процесния договор като съдържащ в себе си елементи на предварителен договор за продажба на земеделски земи и обещание за извършване на действия от трето за договора лице (да продаде своя идеална част от ниви срещу 25 000 лв.), е приел, че не е доказала своите правопогасяващи възражения. Макар чл. 4 от процесния договор за заем да е недействителен (ответницата не може да предаде недвижим имот, който не притежава и не може да поеме задължение от името на трето лице по смисъла на чл. 23 ЗЗД), тази недействителност според решаващия съд не влече нищожност на целия договор за кредит по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД, още повече, че задължението е под условие, в случай, че кредитополучателят не може да върне заетата сума в уговорения срок. Съобразно гореизложените съображения, въззивният съд е уважил изцяло като основателни предявените искове за заплащане на главница и лихва за забава по процесния договор за паричен заем.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

За да може да бъде допуснат касационен контрол в релевираната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да е изводим правен въпрос, който е от значение за крайния изход на конкретния спор, т. е. въпрос, по който въззивният съд е взел становище в решаващите правни мотиви на решението си (общо основание), който да е от значение за точното приложение на закона или за развитието на правото (допълнително основание). Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 4 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поставеният от касаторката единствен въпрос не удовлетворява изискването за наличие на общо основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е без значение за крайния изход на конкретното дело. Предаването на паричния заем като парична сума от заемодателя на заемополучателя е удостоверено в самия процесен договор за заем и това е решаващият правен извод, обусловил приемането за валидно и налично на процесното заемно правоотношение и уважаването на предявените искове. В този смисъл самият договор за заем съставлява удостоверителния документ за извършеното плащане. Дали той е съставен или не в нарушение на ЗОПБ е без значение за валидността на процесното облигационно правоотношение и за доказателствената сила на удостоверителния документ. В този смисъл е формирана практика на ВКС (определения № 120/06.03.2017 г. по ч. т. д. № 1709/2016 г. на II т. о., определение № 1193/11.12.2015 г. по гр. д. № 4396/2015 г. на III г. о. и др.), според която разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ не се отразява на редовността и доказването на извършено плащане, нито на валидността на договора, от който произтича вземането, а има за последица само реализиране на административно-наказателна отговорност за нарушителя. Наличието на съвременна съдебна практика, която не се нуждае от промяна е пречка и за прилагането на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, макар при отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК да е ненужно обсъждането на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Очевидната неправилност на въззивно решение като основание за допускане на касационно обжалване се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Настоящият съдебен състав не установи пороци на обжалваното решение, които да покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност, поради което не е осъществено и бланкетно наведеното основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 14.04.2024 г. по гр. д. № 29/2024 г. на Великотърновски окръжен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: