ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1839

гр. София, 08.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1525/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2339/12.02.2025 г. на А. С. С., чрез пълномощника адвокат П. Т., срещу въззивно решение № 600/19.12.2024 г. по в. гр. д. № 1014/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите си към решението? Следва ли въззивният съд да изложи ясни, убедителни и безпротиворечиви мотиви, които отразяват решаваща, а не проверяваща дейност; 2. Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл. 266, ал. 3 ГПК, при условие че искът е отхвърлен поради недоказаност на факти, за които са направени своевременно искания за допускане на свидетели в първоинстанционното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения и за което са наведени оплаквания във въззивната жалба; 3. Ограниченията, въведени с чл. 266 ГПК за попълване на делото с нови факти и доказателства от въззивния съд, променят ли основните характеристики и задачи на вттороинстанционното обжалване, уредено с чл. 258 и сл. ГПК; 4. Редовна ли е искова молба за защита на реална част от недвижим имот, в която не са посочени границите на тази реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема чрез описване на границите и площта й.

Ответниците по касационната жалба – С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С., чрез процесуалния представител адвокат Г. Ю., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорват жалбите и по същество. Претендират сторените по делото съдебни разноски.

Постъпил е отговор от С. М. П. и А. М. П. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се поддържа, че касационната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде обезсилено, евентуално – отменено.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване актове на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 325/07.05.2024 г. по гр. д. № 722/2023 г. на Районен съд – Благоевград. Вместо него е постановено друго, с което е: 1/ признато за установено по отношение на ответниците Г. Й. Н., А. Й. М., А. М. П. и С. М. П., че С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С. са собственици на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, в землището на [населено място], махала „С.“, с площ за целия имот от 6997 кв. м., с площ за реалната част от 1100/6997 ид. ч., които идеални части, представляват реална част с граници и съседи - от две страни полски път, имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 4000 кв. м., която реална част e с площ от 718 кв. м., с граници и съседи - от две страни полски път и имот на А. С.; 2/ признато за установено по отношение на ответника А. С. С., че С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С. са собственици на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 4000 кв. м., която реална част е с площ от 718 кв. м., с граници: от две страни полски път, имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], махала „С.“, с площ за целия имот от 6 997 кв. м., с площ за реалната част от 1100/6997 ид. ч., които идеални части, представляват реална част с граници от две страни полски път и имот на А. С..

Въззивният съд е приел, че С. С. и първоначалната ищца Б. Д. С., починала в хода на производството, са сключили граждански брак през 1980 г. С. С. е син на починалия Л. С. С., който е наследник на С. С. С.. За безспорно е прието, че към 1911 г. дядото на ищеца е притежавал имоти в землището на [населено място] с площ от около 8 декара. Представени са нотариални актове за собственост, издадени въз основа на давностно владение - № 174/1986 г. и №30/2015 г., с които С. и Б. С. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 600 кв. м., ведно с паянтова жилищна сграда и за още от около 500 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 1053 кв. м., ведно с построените в него сгради. Впоследствие с договор от 05.03.2015 г. С. и Б. С. са продали на сина си А. С. имотите, предмет на посочените нотариални актове. Установено е, че с договор за доброволна делба от 19.04.2010 г. е извършена делба на имот № *, находящ се в местността „С.“, в землището на [населено място], с площ за имота от 6.997 дка. В т. 3 и т. 4 от договора за делба е посочено, че имотът е предоставен в съсобствен дял от 5000/6997 ид. ч. на ответниците Г. Н. и А. М., а остатъкът от 1997/6997 ид. ч. е предоставен в съсобствен дял на ответниците А. П. и С. П.. В КК и КР делбеният имот е записан с идентификатор ***. От договор за доброволна делба от 18.06.2007 г. въззивният съд е установил, че поземлен имот № *, с площ от 4 000 кв. м., е предоставен в дял на ответника А. С.. В КК и КР имотът е записан с идентификатор ***. С. С. сочи, че познава Б. и С. от раждането им. Твърди, че е бил орач 30 години; имотът не е бил част от блок на ТКЗС. Не е чул и някой в селото да има претенции към мястото. Това обстоятелство е потвърдено и от показанията на свидетеля П., който е заявил, че в продължение на много години е косял процесната ливада, която не е била включена в блок на ТКЗС, а за нея се грижели само С. и Б.. Свидетелят Я. е свидетелствал, че неговият имот се намира до имота на С., като и двата имота не са включвани в блок на ТКЗС. Познавал е С. и Б. от 30 години и само те стопанисвали процесния имот. Сочи, че не знаел някой да е имал претенции за него. От заключението на техническата експертиза съдът е приел, че имотите, собственост на ответниците, не съществуват самостоятелно на място с ясно очертани граници и огради. Вещото лице е посочило, че реална част с площ от 718 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** се ползва от ищеца и представлява овощна градина, а реална част от 1099 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, представляваща овощна градина, зеленчукова градина и ливада, също е обработвана от ищеца. Общо 1818 кв. м. от имотите на ответниците са ползвани от ищеца, като в тази площ няма изградени сгради и постройки, а само стара недействаща подземна поливна система и редица от натрупани камъни. Стопанисваните от ищеца части от имотите на ответниците са оградени със стари бетонни колове и стара бодлива тел между тях. От другите страни на ищцовия имот експертът е посочил, че няма поставени огради. Достъпът до процесната част от имотите на ответниците се осъществява по черен полски път, преминаващ през границите на поземлен имот с идентификатор ***. Имот с идентификатор *** е идентичен с имот № * по плана за земеразделяне, възстановен на наследниците на С. М. с решение на Поземлена комисия – гр. Благоевград от 1997 г. Имотът с идентификатор *** е идентичен с имот №* по плана за земеразделяне, получен от разделяне на бивш имот № * по КВС. При тези данни съдът е приел, че от показанията на свидетелите по категоричен начин е установено осъщественото владение върху процесните спорни части. Техните показания се непротиворечиви и съответстват на установеното от заключението на СТЕ по отношение на обстоятелството, че ищците владеят имота от 1980 г., а преди това той е владян от наследодателя на С. С.. Прието е, че не са събрани доказателства процесните части да са били внасяни в ТКЗС, но дори да са били кооперирани, началният момент на течение на придобивната давност съобразно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е моментът на влизане в сила на посочената разпоредба, а ако правото на собственост върху имота е възстановено по реда на ЗСПЗЗ в по-късен етап, давността започва да тече от влизане в сила на решението за възстановяване на правото на собственост. В случая давността е започнала да тече от влизане в сила на решението на ПК – гр. Благоевград, а именно – 23.10.1997 г. Не е установено ответниците да се въвеждани във владение на спорните идеални части. По делото са приложени протоколи за въвод във владение, които не съдържат данни за конкретен имот. Протоколът за трасиране не доказва въвод във владение, а свидетелства за процес, при който се маркира местоположението, формата и размерите на имота. При условията на чл. 193 ГПК този протокол е оспорен, а автентичността му не е доказана, поради което и е изключен от доказателствената съвкупност. В заключение е прието, че ищците са демонстрирали своене на процесните идеални части в продължение на повече от 10 години, а презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена, което води до извод за основателност на предявените установителни искове за собственост.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност чл. 288 ГПК.

Касационна жалба срещу така постановеното въззивно решение е подадена само от ответника А. С. и тази жалба касае частта, с която срещу този ответник е уважен предявеният иск за собственост. В частта, с която са уважени исковете срещу ответниците Г. Н., А. М., А. П. и С. П., въззивното решение не е обжалвано от тези ответници.

Касационно обжалване на решението, в обжалваната от С. част – с която са уважени предявените срещу него искове по реда на чл. 124 ГПК, следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – за проверка за евентуалната недопустимост на решението. Въззивният съд е отмененил решение № 325/07.05.2024 г. по гр. д. № 722/2023 г. на Районен съд – Благоевград. Вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на ответника А. С. С., че С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С. са собственици на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 4000 кв. м., която реална част е с площ от 718 кв. м., с граници: от две страни полски път, имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], махала „С.“, с площ за целия имот от 6 997 кв. м., с площ за реалната част от 1100/6997 ид. ч., които идеални части, представляват реална част с граници от две страни полски път и имот на А. С.. Касационната проверка следва да се осъществи относно допустимостта на иска и възприетия от съда предмет на делото при така претендираната от ищците срещу ответника А. С. част от посочените поземлени имоти и нейната индивидуализация –като реална и идеална част. В тази връзка с решението ще бъде обсъден и поставеният от касатора въпрос за индивидуализацията на спорната реална част от целия имот.

На касатора следва да се укаже да предстви документ за внесена по сметка на ВКС държавнаа такса в размер на 12,78 евро в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 600/19.12.2024 г. по в. гр. д. № 1014/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника А. С. С., че С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С. са собственици на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 4000 кв. м., която реална част е с площ от 718 кв. м., с граници: от две страни полски път, имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], махала „С.“, с площ за целия имот от 6 997 кв. м., с площ за реалната част от 1100/6997 ид. ч., които идеални части, представляват реална част с граници от две страни полски път и имот на А. С..

УКАЗВА на А. С. С. да представи в едноседмичен срок от съобщението документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 12,78 евро. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След изтичане на срока дебото да се докладва, като при насрочване в открито съдебно заседание като страни следва да се призоват касатора А. С. С. и ответниците по касация С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: