Страница 4 от ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084

08.04. 2026 г., [населено място]ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 2579/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

П. Т. Н. и В. В. Н. обжалват Решение № 1066/11.08.2025 г. по в. гр. д. № 2244/2022 г. на АС-София, с което след отмяна на Решение № 261380/21.04.2022 г. по гр. д. № 2041/2019 г. е признато за установено по предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че дължат солидарно сумата от 31 049,44 лв. – част от главница по договор за кредит от 04.11.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до погасяването и съдебни разноски.

Касаторите навеждат касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочат, че процесният договор е сключен за рефинансиране на предоставен през 2007 г. кредит във швейцарски франкове, по който недължимо е платена сума, формирана като разлика между левовата равностойност на погасените задължения, изчислена по курса на банката към момента на погасяването, и равностойността им според действалия при сключване на договора обменен курс. Заявяват, че платеното без основание, възлизащо според заключението на счетоводната експертиза на сумата от 31 049,44 лв., подлежи на прихващане, каквото изявление е направено в процеса, но погрешно не е уважено от въззивния съд. За допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на недопустимост на решението в частта относно разноските, а по същество – на неговата очевидна неправилност, както и поставят въпрос, който намират за решен в противоречие с казуалната практика на ВКС и...