ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1865

гр. София, 08.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.03.2026г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №914 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по делото е образувано по касационна жалба на Р. Х. Й. [населено място], общ.Горна О., [улица], ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. С. П., против Решение №660 от 08.12.2023г. по в. гр. д. №397/2023г. по описа на Окръжен съд- В. Т. с което е било потвърдено Решение №199 от 24.03.2023г., постановено по гр. д.№397/2022г. по описа на Районен съд - Г. О. с което е била оставена без уважение молбата на Р. Х. Й., ЕГН [ЕГН], за промяна в данните за гражданско състояние в регистрите на ЕСГРАОН, досежно пола на лицето от „женски“ на „мъжки“, в ЕГН и в собственото, бащиното и фамилното име на молителката от Р. Х. Й. на Р. Х. Й..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея [община], нито от Прокуратурата на Р. Б.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по подадена от Р. Х. Й. молба с правно основание чл. 73 във връзка с чл. 45, ал. 1 т. 7 и т. 8, пр. 1 и чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ за допускане промяна в данните й за гражданско състояние в регистрите на ЕСГРАОН досежно пола й от „женски“ на „мъжки“ и ЕГН, както и за допускане на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на собственото, бащиното и фамилното й име от Р. Х. Й. на Р. Х. Й.. В молбата са изложени твърдения, че след раждането си в съответствие с външните й полови белези молителката била вписана в издадения акт за раждане като лице от женски пол. От 2015г., когато молителката била на 17 години, същата започнала да се самоопределя и възприема себе си като лице от мъжки пол, да се представя със собствено име „Р.“, като така започнали да я възприемат и да се обръщат към нея и нейните близки и приятели, защото външният й вид съвпадал с този, който обществото приема за мъжкия пол. Започнала да приема тестостерон, без да е правила консултация с еднокринолог, като вследствие приема на хормона менструацията й спряла. Поради състоянието на молителката на транссексуалност същата била поставена в тежък стрес, тъй като по силата на половите й белези тя била определяна като принадлежаща към женския пол и носела съответстващо на него име, но в същото време нейното самосъзнание било с характеристиките на мъжки пол и притежавала външен вид на мъж. За да остави без уважение така подадената молба, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно Решение №15/26.10.2021г. по конституционно дело №6 от 2021г. на Конституционният съд на Р. Б. понятието „пол“ според Конституцията на Р. Б. /КРБ/ следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, а половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми /ХХ при жените и XY при мъжете/, лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана /състояние, което се определя като „интерсексуално“/, поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в КРБ разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност. Съдът е посочил, че в случая тези условия не са налице, тъй като молителката не твърди и не доказва, че поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми половата й принадлежност не е биологично детерминирана. Приел е, че половото самоопределяне на Й. като принадлежност към мъжкия пол, както и че при нея съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство комплексно съдебно - психиатрично - сексологична експертиза е налице разстройство на половия идентитет-транссексуалност, не е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол.

Позовал се е на задължителното съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ Тълкувателно решение №2 от 20.02.2023г. по тълк. д. №2/2020г. на ОСГК на ВКС, според което обективното материално право, действащо на територията на Р. Б. не предвижда възможност съдът да допусне в производство по реда на Глава III, раздел VIII от ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер /ЕГН/ в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, какъвто именно е процесният случай.

Посочил е, че в случая липсва допусната грешка в съставения на молителката акт за раждане, тъй като регистрите за гражданско състояние в Р. Б. вкл. актовете за раждане, съдържат като реквизит само биологичния пол на лицата с оглед изясненото съдържание на понятието „пол“ според КРБ, по отношение на който молителката не твърди да е била допусната грешка, доколкото не оспорва, че биологичният й пол е женски. По отношение на т. нар. психичен, социален пол съдът е посочил, че липсва правна уредба за отразяването му в регистрите и актовете за гражданско състояние.

На следващо място съдът е изложил и съображения, че даже и да се приеме поддържаното от молителката, че разпоредбата на чл. 8 от КЗПЧОС, според която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, съставлява основание за промяна на данните за пола при транссексуалност, в каквато насока са мотивите към особеното мнение по тълкувателно дело № 2/2020 на ОСГК на ВКС и постановеното след влизане в сила на решението Определение № 50134/09.03.2023 г. по гр. д. № 2974/2020 г. на III ГО), то следва да намерят приложение установените в практиката на Върховния касационен съд.

Решение № 205 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 2180/2016 г. на III ГО, Решение № 16/30.05.2017 г. по гр. д. № 2316/2016 г. на IV ГО, Решение № 285 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 1417/2018 г. на III ГО, Решение № 245/08.11.2019 г. по гр. д. № 4454/2018 г. на IV ГО, Решение № 142/28.06.2019 г. по гр. д. № 3826/2018 г. на IV ГО/ критерии за основателност на искането за промяна на данните за пола в съставени актове за гражданско състояние, а именно - смяната на пола да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние.

В противен случай съдът е посочил, че има опасност смяната на пола да предизвика своеобразна полова динамичност на обществените отношения, водеща до социално объркване, и до многократно усложняване на правната регулация. Съдът е отчел и формираната след постановяване на ТР №2/20.02.2023г. по тълк. д. №2/2020г., ОСГК на ВКС, съдебна практика /Определение № 50134/09.03.2023г. по гр. д. № 2974/2020г. на ВКС, III ГО/, съгласно която основателността на искането следва да е обусловена от доказване на както на утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза.

Така и на юридически критерий - при твърдяна транссексуалност молителят трябва да установи пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. Посочил е, че в случая от заключение на комплексната съдебно - психиатрично - сексологична експертиза /КСПсСЕ/ се установява наличието на състояние на транссексуалност у молителката, при която половият й идентитет е мъжки и личната й убеденост е, че принадлежи към мъжкия пол, и е налице изначало, първично, проявило се от най - ранна детска възраст нарушение на половата идентичност, наричано още психичен пол. При проведеното на молителката психиатрично изследване не са разкрити каквито и да са психотични мотиви за смяна на пола, както и че състоянието на молителката е необратимо и не е възможно отново да поиска да бъде жена, както и че самосъзнанието й, както и нейното самоопределяне, са за принадлежност към мъжкия пол, в което Й. е непоколебимо убедена.

С цел биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля молителката е предприела хормонална терапия, като в последните три години, системно, на всеки четири седмици е приемала тестостерон, като екзогенният внос на хормона е потиснал собствената хипоталамо - хипофизо - гонадна ос, в резултат на което се е стигнало до оформяне на мъжки фенотип и тя е с изразено физическо маскулинизиране и мъжко поведение, с промени в пубисното и аксиларно окосмяване по мъжки тип, както и окосмяване по крайниците, мутация на гласа, аменорея - липса на менструация от около 2 години, хипертрофия на клитора, атрофия на млечните жлези, т. е. настъпили промени във вторичните полови белези.

Съдът е отчел обаче обстоятелството, че макар и да е била пълнолетна, през 2020г. молителката първоначално е предприела хормонална терапия, и е започнала приема на тестостерон без консултация с лекар и при липса на наблюдение от такъв, което е признак на незряло и безотговорно поведение към собственото й тяло и психика, като само от около година от общо трите години, през които е на хормонална терапия с тестостерон, Й. е под редовно наблюдение на ендокринолог. Съдът е съобразил и становището на вещите лица, че при евентуално прекратяване приема на тестостерон е възможна промяна по отношение на вторичните полови характеристики, но не и по отношение на себеопределянето на личността.

Въз основа на горното съдът е направил извод, че макар и при молителката да е започнало провеждането на хормонална терапия за промяна на пола, насочена към телесна промяна с извеждане на вторични полови белези на пола, към който лицето психически принадлежи, и потискане и заличаване на тези белези на биологичния му пол.

То на този етап не са настъпили необратими промени и липсват основания да се приеме, че е налице необратим процес на трансформация на първичните и/или вторични полови белези след прекратяване на хормоналната терапия, основан на зряло, добре обмислено, отговорно взето решение, доколкото първоначално предприетата от молителя хормонална терапия не е провеждана под лекарско предписание.

Посочил е и че по делото не би могъл да се направи извод, че мотивацията на молителката за физиологична промяна е достатъчна с оглед и продължителността на процеса на трансформация и съпътстващите го трудности, доколкото синхронизирането на биологичните дадености и различното полово самоопределяне налага ангажиране на множество процедури от медицински и психо-социален характер, изискващи продължителен процес на обстойно изследване на преживяването за себе си и психичното функциониране.

Ето защо съдът е приел, че въпреки наличието на транссексуалност, молителката не е установила сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение за изпълняваната психична и социална полова роля, поради което молбата й за допускане промяна в данните за гражданско състояние досежно пола от „женски“ на „мъжки“, а като резултат то това - и за промяна в ЕГН и собственото, бащино и фамилно име на молителката, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по въпроса за допустимостта на промяната в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол и за предпоставките, при наличието на които е допустима такава промяна.

С определение №5159 от 13.11.2024г. съдът е приел, че спрял по делото до произнасяне от Съда на Европейския съюз по отправеното преюдициално запитване от друг състав на ВКС по гр. д. № 698/2020г., което е от значение за разрешението на поставеният в изложението правен въпрос. Към настоящия момент е постановено решение от 12.03.2026г. по образуваното по посоченото преюдициално запитване дело С-43/24 на СЕС, поради което производството по настоящото касационно производство следва да бъде възобновено.

С решението е прието, че чл. 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (Е.) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/Е., 68/360/Е., 72/194/Е., 73/148/Е., 75/34/Е., 75/35/Е., 90/364/Е., 90/365/Е. и 93/96/Е., във връзка с член 7 от Х. на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.

Прието е и че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.

Настоящият състав на съда намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК за извършване на проверка за съответствието на разрешението, което е дал въззивния съд по поставения правен въпрос в изложението към касационната жалба, с дадените разяснения от СЕС в решението му.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. №914/2024г. на Върховния касационен съд, четвърто г. о.

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №660 от 08.12.2023г. по в. гр. д. №397/2023г. по описа на Окръжен съд- В. Т.

УКАЗВА на касатора Р. Х. Й. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 7,67 евро по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок представи доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Да се уведоми ВКП за задължителното участие на прокурор в производството и за датата на откритото съдебно заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.