ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 808

гр. София, 12.03.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2284 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Ц. кооперативна банка“АД, С., чрез адв. Й. Й. против решение № 407/24.06.2024 г. по в. т.д. № 309/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 139/25.01.2024 г. по т. д. № 2173/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение възражението на Ц. кооперативна банка АД С., срещу решение на синдиците на „КТБ“ АД /н/, обективирано в писмо изх. № 1127/08.11.2023 г., в частта относно приетата поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН на приетото вземане в размер на 919 227,42 лв., представляващо съдебни разноски по т. д. № 1542/2017 г. по описа на СГС, VІ-21 състав, съгласно изпълнителен лист от 18.05.2023 г. по същото дело, с искане да се признае/приеме поредност на удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.

Синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ - А. Н. Д. и К. Х. М. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че предмет на разглеждане е възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН, касаещо спор относно реда на удовлетворяване на приетите вземания от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/. За безспорно е приел установяването на следните обстоятелства: 1/ с решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, обявено в ТР на 22.04.2015 г., е било открито производство по несъстоятелност на[Фирма 1] и банката е била обявена в несъстоятелност; 2/ с решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, 3 с-в е било отменено решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, в частта за определената начална дата и за начална дата на неплатежоспособността е била определена датата 20.06.2014 г.; 3/ съобразно изпълнителен лист от 18.05.2023 г. на СГС, въз основа на решение № 758/29.11.2022 г. по т. д. № 525/2022 г. по описа на САС, ТО, 9-ти с-в, във връзка с решение № 1307/16.07.2019 г. по т. д. № 1542/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав, „КТБ“ АД /н/ е било осъдено да заплати на „Ц.“ АД, С. сумата от 919 227,42 лв. разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното, въззивното и касационното проиводство; 4/ с молба вх. № 897/01.11.2023 г. кредиторът „Ц.“ АД, С. е предявил вземанията по изпълнителния лист пред синдиците на банката; 5/ с писмо с изх. № 1127/08.11.2023 г. на синдиците на[Фирма 1] /н/, обективиращо решение по чл. 66, ал. 4 ЗБН, с което се допълва списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н/, са били включени вземанията на „Ц.“ АД С., в размер на 919 227,42 лв. с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

Според САС спорният въпрос по делото е правен - дали процесните вземания, възникнали след откриване на производството по банкова несъстоятелност, подлежат на приемане в това производство с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН или с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Въззивният съд е изложил съображения, че за разлика от общото производство по несъстоятелност по ТЗ, откриването на производство за банкова несъстоятелност води и до пълно преустановяване на дейността на банката - чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗБН. По тази причина сключването на нови търговски сделки от банката след откриване на производството е невъзможно, а следователно е невъзможно възникването на вземания от такива сделки срещу банката. Същевременно, след откриването на производството и във връзка с осъществяване на дейността на синдика е възможно сключването на редица сделки между банката, представлявана от синдика, и трети лица - както във връзка с опазване на масата на несъстоятелността, така и за нейното попълване /вкл. водене на съдебни и изпълнителни производства/ и осребряване, а също и за наемане на служители или трети лица при необходимост. Макар повечето от тези вземания да се обхващат от разноските по несъстоятелността по чл. 54 ЗБН, които са предвидени и в чл. 4, ал. 1, то е възможно именно във връзка с дейността на синдика да възникнат и други вземания на трети лица. Такива по-специално са вземанията за присъдени съдебни разноски на третите лица по спечелените от тях дела, водени от синдика, вкл. и като представител на банката. За подобни нововъзникнали и съдебно установени вземания, които при това са неоспорими съгласно чл. 70 ЗБН, САС е посочил, че не следва да бъде отречена защитата им чрез тяхното предявяване в производството по несъстоятелност, след като такава не може да се осъществи по пътя на индивидуалното изпълнение. Ето защо е приел, че подобни вземания също подлежат на предявяване и приемане в производството по банкова несъстоятелност, като за тях, поради естеството им са неприложими сроковете за предявяване по чл. 63 ЗБН, като подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Изложил е доводи, че същите не представляват „разноски по несъстоятелността“, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 вр. чл. 4, ал. 3 ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност. Ето защо е заключил, че възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН се явява неоснователно. Процесното вземане спроед съда подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката с ред по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН, а не по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН, посочен от ищеца „Ц.“ АД, С..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и съвкупно всички доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба, вкл. и по отношение оплакване във въззивната жалба за необсъждане от първоинстанционния съд на наведени доводи от страните. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 5005/23.11.2023 г. по т. д. № 900/2022 г. на ВКС, II т. о.

Правният въпрос е поставен от касатора с оглед оплаквания, че независимо от доводи във въззивната жалба необсъдено и от първоинстанционния, и от въззивния съд е останало твърдението му, че процесните вземания попадат в категорията на тези по чл. 4, ал. 3 ЗБН и при неудовлетворяването им следва да получат плащане по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.

Не изпълнено общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношения на поставения правен въпрос. Същият въпрос е обоснован с твърдение за липса на произнасяне, което не отговаря на обективирания в мотивите на въззивното решение анализ на въззивния съд. Изрично САС е акцентирал върху спорния въпрос - дали процесните вземания, възникнали след откриване на производството по банкова несъстоятелност, подлежат на приемане в това производство с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН /подкрепяна от касатора теза за приложение на чл. 4, ал. 3 ЗБН/ или с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Съобразил е основанието за възникването им - присъдени в полза на касатора разноски в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността. На тази основа е изложил съображения, че същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност. Поради което и е заключил, че удовлетворяването им е по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

Следователно САС се е произнесъл по оплакването във въззивната жалба и не е налице соченото от касатора противоречие с цитираната практика на ВКС относно задълженията на съда по чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК.

По същество касаторът изразява несъгласие с правните изводи на въззивния съд, но по отношение на тях също не е налице противорчие с вече формирана практика на ВКС. Както е отбелязал и САС в мотивите си с определение №67/15.02.2022г. по ч. т.д. №1212/2021г. на ВКС, I т. о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.

Мотивиран от горното, състав на първо отделение на ТК на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 407/24.06.2024 г. по в. гр. д. № 309/2024г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: