О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1848
Гр. София, 08.04.2026 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.03.26 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №302/26 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Силистра/ОС/ по гр. д. №465/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, постановено по спора с пр. осн. чл. 127 СК между касатора и С. М., упражняването на родителските права за малолетното им дете З. М., род. на 15.04.18 г., е предоставено на майката и е определено местоживеенето на детето при нея, на посочения адрес в [населено място], Кралство Великобритания. На бащата е определен режим на лични контакти с детето и той е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 320 лв. Решението е подписано с особено мнение от съдията – докладчик, който е на становище, че родителските права следва да се възложат за упражняване на бащата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК и ТР №1/4.01.2001 г., т. 19, по правния въпрос: 1.Следва ли въззивният съд да извърши обстоен и пълен анализ на всички събрани по делото доказателства и да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, които са от съществено значение за установяване на релевантни факти? Според касатора въззивният съд е допуснал противоречие с цитираната практика, защото не е извършил...