ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 828
[населено място], 13.03.2025 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: К. Г. АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1493 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото ЗАД „А. Б. АД, чрез адв.А.М. срещу решение №226/09.04.2024г. постановено в. т.д. №144/2024г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №1622/28.12.2023г. постановено по т. д. №20211100901309/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният на основание чл. 271, ал. 2, във вр. с чл. 245, ал. 1 Кодекса за търговски корабоплаване /КТК/ иск от „Булком“ ООД срещу ЗАД „А. Б. АД за претендирано застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0600/016/390/000/0010/10.09.2016г. в размер на 117 878.93 британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м. к. „Тиона, и сумата 29 156 евро, от които 26 000 евро разходи за влачене на м. к. „Тиона“ от пристанището Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания, 2 722 евро за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата на стартовия въздушен клапан и на главния двигател и 434 евро за резервни части, необходими за ремонта на главния двигател, ведно със законната лихва върху присъдените суми, както и сумата 26 400 лева, представляваща направените по делото разноски.
Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо /липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца/, евентуално неправилно - постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон /чл. 161 ГПК/. Оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд, като поддържа, че „Булком“ ООД няма застрахователен интерес, респ. няма право да получи застрахователното обезщетение по процесната морска застраховка, тъй като е корабен мениджър, който няма право на собственост или ограничено вещно право върху застрахования кораб, нито облигационно право, произтичащо от договор. Счита, че съгласно чл. 225а, т. 6 КТК корабният мениджър следва да организира застраховките на кораба от името и за сметка на корабния собственик, като излага и съображения, че по отношение на отношенията между тях е приложима разпоредбата на чл. 43 КМЧП и английското право, тъй като в случая става въпрос за договорна отговорност между чуждестранни дружества. Поддържа тезата, че право да получи застрахователното обезщетение има собственикът на застрахованото имущество, а не ищеца, който е застраховал чуждо имущество от свое име; че „Булком“ ООД не е претърпял щети от настъпване на застрахователното събитие, като не е ясно това дружество е заплатило ремонта на чуждия кораб от свое име. Касаторът намира за неправилни и изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Твърди, че като застраховател е разполагал с необходимите документи за установяване и доказване на претенцията на 17.05.2018г. и е следвало или да откаже плащане, или да плати обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 7.1. от Общите условия в срок до 15 дни, а именно до 01.06.2018г. Двегодишният давностен срок е изтекъл на 08.08.2020г. – повече от година преди подаване на исковата молба, поради което и възражението му е основателно. Моли да бъде обезсилено, евентуално отменено решението, като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените разходи във връзка с първоинстанционното и въззивното производство, включително и адвокатски хонорар за всички инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: “1/Съществува ли застрахователен интерес по договор за морска застраховка по отношение на корабен мениджър, когато застрахователната полица не включва в предмета си гражданската отговорност на корабния мениджър?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС - решение №27/29.07.2016г. по т. д. №2415/2014г., ІІ т. о. и решение №128/15.10.2010г. по т. д.№ 77/2010г. на I т. о.; „2/ Допустимо ли е лице, различно от собственика на застрахованото имущество, да получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие без цесия на права от собственика на застрахованото имущество?“- в противоречие с практиката на ВКС - решение № 64/15.06.2010г. по т. д. №667/2009г., I т. о.; решение №136/30.08.2013г. по т. д. №1015/2010г., II т. о.; решение №34/27.04.2017г. по т. д. №2385/2015г., I т. о. решение №156/04.01.2017г. по т. д. №1948/2015г., I т. о.; „3/ От кой момент започва да тече погасителната давност за искове по чл. 271, ал. 2, във връзка с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК)?“- в противоречие с решение №62/31.07.2019г. по т. д №1824/2018г. на I т. о. на ВКС.; „4/ Допустимо ли е въззивният съд да установи материалноправната легитимация на корабния мениджър да получи застрахователното обезщетение на основание договорната му отговорност по договора за корабен мениджмънт, без да установи съдържането на чуждото право приложимо към този договор?“- в противоречие с решение №156/21.01.2020г. по гр. д.№ 336/2019г., II г. о. на ВКС, решение №36/07.05.2019г. по гр. д.№ 2677/2018г. на II г. о. на ВКС.; „5/ Допустимо ли е първоинстанционният съд и въззивният съд да приемат определени факти за доказани по реда на чл. 161 ГПК без да укажат на Алианц кои точно факти ще счетат за доказани ако Алианц възпрепятства събирането на доказателства?“- в противоречие с решение № 90/21.01.2020г. по т. д. №1919/2018г. на I т. о. на ВКС, решение №119/04.03.2020г. по т. д. №2734/2015г. на II т. о. на ВКС, решение № 23/26.04.2017г. по гр. д. №2732/2016г. на IV г. о. на ВКС. Касаторът поддържа и доводи за недопустимост на решението, като счита, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска за заплащане на застрахователното обезщетение за повредата на чуждия за него кораб. Без да излага доводи твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата и ищец по делото „Булком“ ООД, чрез адв.М.Р. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационна жалба. Претендира сторените разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Софийски градски съд е приел, че предмет на спора е осъдителен иск с правно основание на основание чл. 271, ал. 2, във вр. с чл. 245, ал. 1 Кодекса за търговски корабоплаване /КТК/, предявен от „Булком“, дружество регистрирано в Р Кипър против ЗАД “А. Б. . Исковата претенция е уважена, като на ищеца е присъдено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0600/016/390/000/0010, издадена на 10.09.2016г., във връзка с настъпило застрахователно събитие на 30.10.2016г. -авария на главния двигател на застрахования моторен кораб „Тиона“, в размер на 117 878.93 британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м. к.„Тиона“ /след приспадане на дължимото самоучастие/ и сумата от 29 156 евро, от които разходи за влачене на м. к.“Тиона“ от пристанище Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания- 26 000 евро, за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата на стартовия въздушен клапан на главния двигател- 2722 евро и 434 евро за резервни части, необходими за ремонта на главния двигател, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /08.07.2021г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е приел, че то е валидно и допустимо. Намерил е за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск - при отсъствието на активна процесуална легитимация на ищеца. Съдът е счел изложените от ответника доводи, че ищецът нямал качеството на застраховано лице - собственик на застрахованото имущество, а бил трето за спора лице, нито имал застрахователен интерес по застрахователната полица, за относими към основателността на иска. Подчертал е, че ищецът излага твърдения, че е носител на материалното право, засегнато от процесния спор, поради което е надлежно процесуално легитимиран да упражни правото си на иск.
Решаващият съдебен състав е приел за установено по делото наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за морска застраховка, сключен със застрахователна полица №0600/016/390/000/0010, издадена на 10.09.2016г. от ЗАД „А. Б. , със страни - застраховател ЗАД“А. Б. АД и застраховащ/застрахован две дружества - собственика „Д. ленд маритайм компани“ООД, М. острови и оператора и представител на собственика - „Булком“ООД, като са приложими ОУ на застрахователя за застраховане на плавателни съдове и институтски тайм клаузи - корпус. Съгласно чл. 1 от тези общи условия се застрахова плавателния съд срещу рисковете „корпус“ /какъвто е процесният застрахователен договор/ и „отговорност за сблъскване“ и уважителните материални интереси на собствениците на кораба и/или мениджърите и/или наемателите и/или всички трети лица, представляващи интересите на застраховащия. Апелативният състав е приел, че между „Д. ленд маритайм компани“, в качеството на собственик и „Булком“ ООД, в качеството на мениджър е сключено валидно стандартно споразумение за менажиране на кораб от 31.10.2014г., като с анекс от 27.11.2014г. страните са приели, че споразумението се отнася за процесния кораб. Съдът е намерил за установено по категоричен начин и реализирането на 30.10.2016г. на застрахователно събитие - авария/повреда на 5-ти цилиндър на главния двигател на кораба, настъпила при маневриране пред пристанището на [населено място], Алжир за влизане за разтоварване, за която застрахователят е бил уведомен от „Булком“ ООД съгласно условията на процесния договор за застраховка и приложимите към него общи условия и институтски тайм клаузи - корпус и е била образувана преписка по щета. След анализ на доказателствата решаващият състав е стигнал до извод, че за въвеждането на кораба в годно експлоатационно /мореходно/ състояние е било необходимо да бъде ремонтиран чрез смяна на съответните повредени елементи от двигателя му, което е наложило и придвижването на кораба до Картагена, Испания /най-близко място, където е можело технически да се извърши ремонта/. Ремонтните работи са включвали: 1/ възстановяване на повредените зони от блок-картера и корпуса на разпределителния вал с подмяна на съответните уплътняващи гарнитури; 2/ възстановяване на мотовилкова шийка на движение с всички необходими за целта операции по измерване и контрол на размери и повърхнини, полиране на шийката и балансиране на колянов вал; 3/ подмяна на мотовилка; 4/ подмяна лагери на долна глава на мотовилката на пети цилиндър; 5/ подмяна комплект бутало и бутални пръстени; 6/ подмяна цилиндрова глава на пети цилиндър с комплект гарнитури; 7/проверка на системата за принудително пълнене и ремонт при необходимост, като са издадени 8 фактури за суми в размер на общо 183 000 британски лири, 4 831,56 евро и 10 476,98 щатски долара, платени от ищеца „Булком“ ООД.
С оглед изложеното и след анализ на кореспонденцията между страните, включително ел. писмо от 17.05.2018г., с което „Булком“ ООД е отправил пред ЗАД “А. Б. застрахователната си претенция /“фискален иск“/, като в прикачен файл са посочени всички претендирани разходи във връзка с процесното застрахователно събитие на обща стойност от 1 166 521.17 щатски долара и отговор от 11.04.2019г., с който ЗАД“А. Б. е одобрил част от претенциите и е благодарил за предоставените доказателства, които помогнали на застрахователя да потвърди непосредствената причина за инцидента и да продължи с финализирането на иска, както и последващо писмо от 16.07.2019г., с което застрахователят, като е благодарил за писмото с дата 05.07.2019г. от „Булком“ООД, е отказал по-нататъшно обсъждане на претенцията за покриване на разноските за ремонт на процесния кораб поради изтичане на погасителна давност, въззивният състав е стигнал до извод, че исковите претенции за одобрените от застрахователя с писмото от 11.04.2019г. суми - застрахователно обезщетение в размер на 183 000 британски лири, 29 146 евро и 10 477 щатски долара, са основателни.
Като неоснователно е отхвърлено възражението на ответника за липса на материалноправна легитимация на ищеца. Съдът след обсъждане на доказателствата, вкл. клаузите на застрахователния договор и споразумението за менажиране на кораба, сключено между собственика „Д. ленд маритайм компани“, М. острови и ищеца „Булком“ ООД, като се позовава и на цитирана съдебна практика, стига до извод, че ищцовото дружеството, което е сключило договора за застраховка в изпълнение на споразумението за управление и което е страна по договора /застраховащ и застрахован/ наред със собственика, е надлежно материално легитимирано да претендира плащане на застрахователно обезщетение по сключения с ответника договор за морска застраховка. Направена е и аналогия с правилото на чл. 262, ал. 2 КТК, предвиждащ, че когато застраховката е сключена в полза на трето лице, застраховащият има право да упражни правата по нея без допълнителни условия.
Решаващият състав е отхвърлил като неоснователни и останалите възражения на ответника относно настъпването на застрахователното събитие и изпълнението на задълженията на ищеца, като е приел, както наличието на събитие с покрит застрахователен риск по смисъла на т. 6.2.1. от „Институтски клаузи за застраховка „Каско“ на плавателни съдове за определен срок“ 1/11/95, приложими към случая, така и изпълнение на задълженията на застраховащия - своевременно и добросъвестно уведомяване на застрахователя съгласно чл. 6.1. от ОУ на договора за застраховка на плавателни съдове, предприемане на всички препоръчителни мерки с оглед намаляването на щетите /работата на двигателя е била спряна своевременно, организирано е тегленето на кораба първоначално до най-близкото пристанище, а в последствие - до едно от малкото, където ремонтът на двигателя е бил възможен/, оказано е пълно съдействие на съврейърската компания, наета от застрахователя да извърши независимо проучване и разследване на причините за настъпването на щетите и тяхното естество и ниво, съгласно чл. 6.2. от тези условия. За да стигне до окончателен извод за основателност на претенцията за плащане на застрахователно обезщетение, апелативният състав е приел, че „Булком“ ООД е заплатило своевременно разходите за отстраняване последиците от настъпилото застрахователно събитие, представило е доказателства за плащане на застрахователя, който с писмото от 11.04.2019г. изрично и недвусмислено е признал и одобрил същите до исковия размер. Това признание изцяло отговаря на установеното от съвкупния анализ на останалите обсъдени по делото писмени доказателства и изслушани експертизи.
Апелативният състав е отхвърлил като неоснователно възражението, че искът за плащане на застрахователно обезщетение е погасен по давност. Приел е, че съгласно чл. 357, ал. 1, б. а КТК правото на иск за вземанията, произтичащи от договор за застраховка, се погасяват с двегодишна давност, считано от деня, в който е възникнало правото на иск - в конкретния случай от деня, в който длъжникът е изпаднал в забава да плати съгласно т. 7.1 - т. 8 от ОУ за застраховане на плавателните съдове на застрахователя. С оглед договореното между страните и приложимите ОУ съдът е достигнал до извод, че началото на давностния срок е крайният срок, определен за изплащане на застрахователното обезщетение, т. е. 16-я ден след установяването на основанието и размера на дължимото обезщетение или уведомяването от страна на застрахователя за отказ за плащане. Съдът е стигнал до извод, че в процесния случай писмото от 11.04.2019г. няма съдържанието, изискуемо от чл. 7.1. от ОУ, доколкото страните продължават да уточняват размера на претенциите, поради което не може да е приеме, че от получаването на това писмо е започнал да тече срок за плащане, респ. след изтичането му - двугодишният давностен срок по чл. 357, ал. 1, б.“а“ КТК. Обстоятелството, че страните са продължили уточняването на вида и размера на вредите се доказва и от писмото от 16.07.2019г., в което се цитира предходно писмо от 05.07.2019г. Решаващият състав е изложил и допълните доводи, че въпреки многократните указания на първоинстанционния съд с последиците по чл. 161 ГПК ответникът не е представил цялата електронна кореспонденция между страните, представляваща част от преписката по щетата, поради което следва да се приеме, че в периода между двете писма от 11.04.2019г. и 16.07.2019г. е продължило уточняването на основанието и размера на застрахователните претенции. Този извод се потвърждава и от самото съдържание на писмата. С оглед факта, че писмото от 16.07.2019г. съдържа изрично изявление на застрахователя, че отказва да предприеме по-нататъшни стъпки по установяване на обезщетението по основание и размер, поради приложимостта на давността по реда на КТК, съдът е приел, че е налице отказ по смисъла на чл. 7, т. 4 от ОУ, от който момент е започнал да тече давностният срок и който срок не е изтекъл към 08.07.2021г., когато е подадена исковата молба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Изложените от касатора доводи относно липсата на активна легитимация на ищеца са относими към матералноправната легитимация, т. е. до основателността на иска, а не до неговата допустимост. Ищецът не претендира чужди права, а излага факти за наличие на негово субективно право, произтичащо от сключен между него и ответното дружество договор за застраховка. С оглед твърдените правопораждащи факти и търсената защита, не може да се приеме, че ищецът не е процесуалноправно легитимиран.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият материалноправен въпрос не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е напълно съобразен с изложените от въззивния съд мотиви. За да стигне до извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по процесния договор за застраховка, регламентиран от КТК, решаващият съдебен състав, на първо място е анализирал застрахователната полица, издадена застрахователя ЗАД „А. Б. , в която като застраховащ/застрахован са посочени и двете дружества - собственика „Д. ленд маритайм компани“ ООД, М. острови и оператора и представител на собственика - „Булком“ООД, както и приложимите ОУ на застрахователя за застраховане на плавателни съдове, предвиждащи, че се застрахова плавателният съд срещу рисковете „корпус“ /какъвто е процесният застрахователен договор/ и „отговорност за сблъскване“ и уважителните материални интереси на собствениците на кораба и/или мениджърите и/или наемателите и/или всички трети лица, представляващи интересите на застраховащия. На второ място, съдът е обсъдил сключения между собственика и ищеца договор за корабен мениджмънт, като е приел, че между страните има облигационно отношение, респ. облигационни права, които обуславят застрахователния интерес и правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение. Следва да се отбележи, че по отношение на този въпрос не е налице и допълнителната предпоставка за допускане до касационен контрол по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като с първото от цитираните решения е изяснено какъв може да е предметът на застрахователния договор за имуществено застраховане по КЗ, а с второто решение е прието, че застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва право на собственост или ограничено вещно право; облигационно право, произтичащо от договор; потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях или техни вещи. В случая въззивният съд не е приел, че е застрахована гражданската отговорност на ищеца за вреди, а е счел, че ищецът е в облигационно правоотношение с корабособственика на основание договор за корабен мениджмънт; че е сключил договора за застраховка на процесния кораб в изпълнение на своите договорни задължения; че има и облигационни права, произтичащи от договора, в чийто предмет са включва както технически мениджмънт и мениджмънт на екипажа, така и търговски мениджмънт, които обуславят извод за застрахователен интерес от застраховане на кораба. Правилността на изводите на съда не е предмет на обсъждане в настоящия етап на касационното производство.
Третият формулиран въпрос относно началото на давностния срок за предявяване на иск по чл. 271, ал. 2, вр. чл. 245, ал. 1 КТК е значим за изхода на спора, но не е налице допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие с цитираната практика на ВКС /решение №62 от 31.07.2019г., т. д. №1824/2018г., І т. о./, с която е прието, че погасителната давност тече от момента, в който възниква правото на иск по договора за морска застраховка, като при липса на други разпоредби в закона или договора, това е моментът на настъпване на застрахователното събитие. В конкретния случай въззивният съд е изложил мотиви, че между страните е договорено друго, т. е. изрично е предвиден срок за плащане на застрахователното обезщетение /т. 7.1 - т. 8 от ОУ за застраховане на плавателните съдове на застрахователя/, от който следва да се счита, че е възникнало и правото на иск.
Четвъртият правен въпрос не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обуславящ изхода на спора. Безспорно по отношение на договора за корабен мениджмънт /стандартно споразумение за менажиране на кораб „Ш. 98“ и анекс „А“/ не е приложимо българското материално право, тъй като няма спор, че страните са договорили като приложимо правото на Великобритания. Вярно е, че въззивният съд вместо да издири чуждото приложимо право е цитирал разпоредбите на КТК, регламентиращи този договор, но това не е обусловило решаващите му изводи относно съдържанието на договорното правоотношение, а възражения относно сключването и действителността на договора не са били надлежно въведени в процеса. Изводите на съда са изведени от анализа на самите договорни клаузи, обективиращи правата и задълженията на страните.
Последният правен въпрос е разрешен от въззивния съд, но не е обусловил решаващите му изводи. Апелативният състав приема, че погасителна давност не е текла от момента на получаване от застрахования на писмото от 11.04.2019г., тъй като то няма съдържанието, изискуемо от чл. 7.1. от ОУ, доколкото страните продължават да уточняват размера на претенциите. Сочи, че обстоятелството, че страните са продължили уточняването на вида и размера на вредите се доказва и от писмото от 16.07.2019г., в което се цитира предходно писмо от 05.07.2019г. Вярно е, че въззивният съд е изложил и допълните доводи, че въпреки многократните указания на първоинстанционния съд с последиците по чл. 161 ГПК ответникът не е представил цялата електронна кореспонденция между страните, поради което следва да се приеме, че в периода между двете писма от 11.04.2019г. и 16.07.2019г. е продължило уточняването на основанието и размера на застрахователните претенции. Но този извод не е направен единствено при приложение на последиците на чл. 161 ГПК, а и с оглед самото съдържание на писмата. В този смисъл поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора и не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият поставен материалноправен въпрос е обсъден от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, като по отношение на него е налице и допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от цитираната от касатора съдебна практика при сключване на договор за застраховка на чуждо имущество собственикът има право да одобри договора и да претендира плащане на застрахователно обезщетение, респ. да изрази воля то да бъде платено на трето лице, вкл. мнимо представляващия го /решение №64 от 15.06.2010г. по т. д. №667/2009г., І т. о./. Независимо кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение при настъпване на събитието принадлежи на собственика на имуществото, освен ако договорът е сключен в полза на трето лице или ако собственикът изрично изрази воля обезщетението да бъде платено на трето лице /решение №136 от 30.08.2013г. по т. д. №1015/2010г., ІІ т. о./ или цедира вземането си /решение №34 от 27.04.2017г. по т. д. №2385/2015г., І т. о. и др./.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения материалноправен въпрос - относно възможността лице, различно от собственика на застрахованото имущество, да получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие без цесия на права от собственика на застрахованото имущество, за проверка съответствието с практиката на ВКС.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6 550 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №226/09.04.2024г. постановено в. т.д. №144/2024г. по описа на Апелативен съд - София.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 6 550 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.