ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219

гр. София, 13.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 5452/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. Л., представляван от пълномощника си адв. А.. М., срещу решение № 837 от 19.06.2023 год. по въззивно гр. д. № 81/2023 год. на Софийския апелативен съд, с което се потвърждава решението от 10.10.2022 год. по гр. д. № 16418/2018 год. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против УМБАЛ „С. А. АД - гр. София, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от действията и бездействията на длъжностни лица, които по силата на трудов договор с ответника изпълняват дейност по оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, изразяващи се в ненавременна и неточна диагностика и неправилно лечение при операция, извършена на 07.12.2013 год., в резултат на която ищецът е бил инвалидизиран и не може пълноценно да се грижи за себе си и семейството си, както и за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

В касационната жалба се развиват доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложение към жалбата се поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по релевантни за спора материално - и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно:

1. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото – при наличие на доказателства и да обсъди въведените от доверителя ми доводи и възражения, като анализира точно и правилно всички събрани по делото доказателства и се обоснове при своите изводи?“;

2. „От кои факти, респективно връзките между тях, без да се съобрази със съдебно-медицинските експертизи, които не са категорични в отговорите си на поставените въпроси – първата експертиза, че ответникът „УМБАЛ „С. А. е изпълнила диагностично консултативния алгоритъм, но не сочи дали е била налична реимплантация на пръстите на доверителя ми и допълнителната съдебно-медицинска експертиза избягва прекия отговор възможно ли е реимплантация на пръстите на доверителя ми следва да се изгради изводът за причинно-следствена връзка по опитните правила и логиката, при преценка на целия доказателствен материал?“.

Ответната УМБАЛ „С. А. АД - гр. София, представлявана от адв. Т. З., оспорва жалбата в писмен отговор в срок със становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, съответно за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., след извършена проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по наведените доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съобразява следното:

По делото е прието за безспорно между страните, че на 07.12.2013 год. ищецът е претърпял трудова злополука на работното си място, като по време на работа с машина са били отрязани четири от пръстите на дясната му ръка /II, III, IV, и V пръст/, вследствие на което същият е хоспитализиран по спешност в „УМБАЛ „С. А. АД - гр. София. Въз основа на представената по делото медицинска документация е обоснован изводът за това, че ищецът е постъпил в спешното отделение на болницата в 14:50 часа. След първична обработка /вземане на кръв за изследване, изготвяне на образно изследване и консултация с травматолог/ в 15:15 часа същият е приет в Клиника по ортопедия и травматология от дежурен лекар д-р П. Й., който в 16:30 часа е предприел оперативна интервенция като оператор с участието на първи асистент д-р В. С.. При операцията са отстранени нежизнеспособните тъкани, извършена е реампутация през основата на II, III, IV, и V метакарпални кости, и е оформен ампутационен чукан, като е направена локална кожна пластика. Следоперативно е проведено масивно антибиотично лечение със силни анестетици.

При разрешаване на основния спорен въпрос между страните – правилно ли е взето решение от страна на медицинския екип за невъзможност да бъдат реимплантирани отрязаните пръсти, което от своя страна да е довело до инвалидизиране на дясната ръка на ищеца, съдебният състав се е позовал на приетите по делото основна и повторна съдебно-медицински експертизи. Счел е, че същите са компетентно изготвени, обосновани, логични и непротиворечиви, като кореспондират на приложената по делото медицинска документация. С оглед на това съдебният състав е кредитирал констатацията на вещите лица за извършване на оперативната интервенция съобразно изискванията на медицинския стандарт по ортопедия и травматология за 2013 год. и изискванията на НЗОК за работа по клинични пътеки 222 и 220. Възприел е, че въз основа само и единствено на изслушаните свидетелски показания не може да се установи с категоричност твърдението на ищеца, че ампутираната част от неговата дясна ръка е била пренесена и предадена на длъжностно лице в ответната болница преди консултацията с ортопед и извършване на процесната оперативна интервенция. Посочил е, че показанията на св. П. не са достатъчно конкретни и ясни, като не липсват данни относно часа, в който отрязаните пръсти на ищеца са откарани в болницата. От друга страна, липсата на писмени доказателства за приемане на ампутираната част от ръката на пациента в болницата, както и дадените показания от св. С. /старша медицинска сестра в спешното отделение към момента на инцидента/ и св. С. /асистент оператор при извършената интервенция/ значително разколебават твърдението на ищеца за представяне на ампутираната част от ръката му в рамките на исхемичното време за провеждане на успешна реимплантация. В тази връзка съдът е изтъкнал и единодушното експертно мнение на всички изслушани специалисти в областта /вещите лица, д-р С., включително и доведената от ищеца като свидетел д-р Р./, които разясняват, че за успешната реимплантация е необходимо ампутираните части от тялото да бъдат запазени и съхранени при определени условия, като самата интервенция не търпи отлагане във времето /не повече от час-два от настъпване на увреждането/. Освен това в такива случаи имат значение характерът на разкъсно-контузната рана, състоянието на тъканите и кръвоносните съдове, възрастта и общото състояние на пациента. Рискът от възникване на възпаления и последващи усложнения е съществен, вследствие на което може да се стигне до последваща ампутация на целия крайник или дори смърт. В този контекст при обсъждане показанията на д-р Р. за това, че при ищеца условията за реимплантация на ампутираната част от дясната му ръка са били благоприятни, съдът е изтъкнал, че същата не е била запозната с конкретните особености относно състоянието на ищеца при приемането му в спешното отделение, а е провела единствено неговото последващо лечение месец след инцидента, поради което в тази им част дадените от нея показания не са достатъчно достоверни.

На последно място, в мотивите към обжалваното решение е изтъкната трикратно предоставената на ищеца възможност за представяне на допълнителни доказателства във връзка с твърдените от него факти – уважено е искане на процесуалния му представител за издаване на съдебно удостоверение по проект, което да послужи за снабдяване с материали от образувано по повод случая досъдебно производство, какъвто проект на удостоверение обаче не бил изготвен и представен пред съда; искане за снабдяване с представено по НОХД № 46133/ 2013 год. доказателство, което е било направено и впоследствие оттеглено в едно и също съдебно заседание; искане за съдебно удостоверение за издаване на справка от СО при ответника за установяване кой лекар е приел обаждането по телефона от работодателя на ищеца на датата на инцидента, проект за което удостоверение също не е бил изготвен от адвоката на ищеца.

Воден от така изложените съображения, апелативният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД – противоправно поведение на служител на ответника, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно пожизнена инвалидизация на ищеца.

Съобразявайки изложеното и след като се запозна с данните по делото, настоящият съдебен състав намира, че касаторът не мотивира предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По поставените правни въпроси относно съдържанието на правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора, уредени в чл. 269 ГПК и установените изисквания към мотивите на съдебния акт съгласно чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, е налице богата и трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава - ППВС № 1/13.07.1953 год., ППВС № 7/27.12.1965 год., ППВС № 1/10.11.1985 год., ТР № № 1 от 09.12.2013 год. по тълк. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. В конкретната хипотеза не се констатира нарушение на дадените в тези тълкувателни актове указания по отношение необходимите процесуални действия, които следва да извърши въззивният съд при осъществяване на правомощията си по чл. 269 и сл. ГПК. В мотивите към обжалваното решение съдебният състав е анализирал поотделно всяко едно от събраните доказателства, след което ги е съпоставил едно към друго и е посочил ясно и конкретно какви са фактическите положения, които възприема за установени и защо. Позицията на съда по отношение конкретните доводи и оплаквания на страните е ясно и логично обоснована, а решаващите му правни изводи по предмета на спора съответстват на приетите за установени факти и не разкриват нарушение на императивни правни норми, нито явна необоснованост, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила, опитните правила и формалната логика.

По смисъла на дадените задължителни разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, за да удовлетворяват критериите на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, формулираните правни въпроси трябва да са обусловили решаващите правни съображения на съда по предмета на спора, да са от значение за крайния изход по конкретното дело и да почиват на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства. Не представляват правни въпроси по смисъла на посочената разпоредба тези, които са относими към правилността на обжалваното решение и касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждането на събрания по делото доказателствен материал. Ето защо застъпената от касатора теза за некатегоричност на приетите по делото заключения на вещите лица, както и предложението му за възприемане на правни изводи въз основа на факт, който не е приет за установен по делото /отказ на дежурния травматолог да приеме своевременно занесената в болницата ампутирана част от ръката на ищеца/ не могат да обосноват поддържаното противоречие с практиката на ВС и ВКС. Същите по естеството си представляват доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, на които не може да бъде даден отговор без да се извърши преценка и анализ на конкретно събрания по делото доказателствен материал – дейност, която е изключена от предварителната проверка по чл. 288 ГПК.

В заключение, при достигнатия извод за липса на противоречие на постановеното решение с практиката на ВКС и ВС по поставените въпроси и доколкото липсват основания за нейното осъвременяване или изменение, то касационно обжалване не следва да се допуска на нито едно от релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

При този изход ответникът има право на разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 год., в размер на 3 600 лв., която сума е посочено, че е заплатена в брой при подписване на договора.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 837 от 19.06.2023 год. по въззивно гр. д. № 81/2023 год. на Софийския апелативен съд по постъпилата срещу него касационна жалба от А. В. Л..

ОСЪЖДА А. В. Л., ЕГН [ЕГН], да заплати на УМБАЛ „С. А. АД - гр. София, ЕИК 130367715, сумата 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лева сторени разноски пред касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.