ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 866

гр. София, 17.03.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на шести март, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Н.

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2641/2024 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Си Ел 2003 „ ООД / в несъстоятелност / , чрез синдика на дружеството - Х. Х. , против решение № 811/08.07.2024 г. по гр. д.№ 2453/ 2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3749/10.07.2023 г. по гр. д.№ 11319/2022 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са уважени предявените срещу касатора искове, с правно основание чл. 439 ГПК, като е признато за установено по отношение „Си Ел 2003„ООД /н./,че правото му на принудително изпълнение, в качеството на взискател срещу длъжниците – ищци Д. Б. А. , Ж. Б. Й., М. Б. М. , А. К. М. и А. Ю. Й., за удовлетворяване вземанията му срещу същите, за които е издаден изпълнителен лист от 09.05.2022г. по гр. д.№ 5679/2014 г. на СГС, на основание влязло в сила решение по гр. д.№ 4064/2020 г. на І г. о. на ВКС /индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение /, е погасено чрез прихващане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 645 ТЗ вр. с чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ. Позовава се на недопустимост на решението по гр. д. № 3302/2017 г. на СГС, тъй като решението за откриване производството по несъстоятелност на „ Си Ел 2003„ ООД е заварило висящ спора по това дело и съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ е следвало производството да бъде спряно, за предявяване от ищците в същото / и настоящи ищци / на вземанията им – предмет на спора - в производството по несъстоятелност, в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ. Тъй като това не е сторено, производството по гр. д.№ 3302/2017г. на СГС е следвало да бъде прекратено, а не да приключи с влязло в сила съдебно решение. Това би било допустимо само при надлежно предявени, но включени в списък на неприети вземания, вземания на ищците. Касаторът развива съображението си, че постановяването на решение по чл. 637, ал. 4 ТЗ , с което се установява вземане на кредитор по отношение длъжника в несъстоятелност и се създава сила на пресъдено нещо относно същото спрямо синдика и кредиторите на несъстоятелността, има смисъл само ако кредиторът е участник в производството по несъстоятелност и може да удовлетвори вземанията си в същото. В този смисъл, постановеното по гр. д. № 3302/2017 г. на СГС решение е безпредметно. По същество касаторът отрича съобразяването му с каквито и да било правни последици, като постановено при наличие на абсолютна процесуална пречка за неговата допустимост, в който смисъл се позовава на последователна и непротиворечива практика на касационна инстанция. Поддържа и изначалното си възражение по основателността на исковете - че вземанията на ищците са погасени, като непредявени в производството по несъстоятелност на „ Си Ел 2003 „ ООД / н. / , на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ .Следователно, с тях не може да бъде извършено прихващане. Решението по гр. д.№ 3302/2017г. на СГС би породило за ищците права само след решение на съда по несъстоятелността, на основание чл. 747 ТЗ / възстановяване правата на длъжника /.

Ответните страни - Д. Б. А. , Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М. и А. Ю. Й. – не са депозирали отговор на касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното:

Спорът в настоящото производство е пренесен единствено по въпроса налице ли са били предпоставките на чл. 645 ТЗ, за извършване прихващане на активните вземания на ищците, установени със сила на пресъдено нещо с решения по гр. д.№ 5679/ 2014 г. и гр. д.№ 3302/2017г. на СГС, възникнали и съществуващи преди решението за откриване производство по несъстоятелност на ответното дружество / от 17.03.2016 г. по т. д.№ 8537/2014г. на СГС / със задълженията им към несъстоятелното дружество, също установени със сила на пресъдено нещо, при положение, че тези вземания не са предявени в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ, заявени са едва на 03.10.2016 г. и са включени в допълнителен списък на неприети вземания от 19.10.2018 г. на синдика Х..

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, дало позитивен отговор на този спор, но по различни съображения, основани на следното:

Активните вземания на ищците, с които е уважено прихващането, предявено на несъстоятелното дружество с писмено изявление от 21.06.2022 г. , са били предмет на предявени от тях насрещни искове срещу дружеството, в производство по гр. д. № 5679/2014 г. на СГС, образувано по искове на „Си Ел 2003„ ООД /н./ срещу ищците. Съдът е отказал съвместното им разглеждане и постановил отделяне в самостоятелно производство – това по гр. д.№ 3302/2017г. на СГС. Съобразявайки момента на предявяване на насрещните искове / 03.04.2015 г. /, въззивният съд е приел, че производството по гр. д.№ 3302/2017 г. има характер на заварено от решението за откриване на производството по несъстоятелност и развитието му е било подчинено на предвидените в чл. 637 ТЗ предпоставки. Независимо, че вземанията на ищците не са били предявени в производството по несъстоятелност на „Си Ел 2003„ООД/н./, производството по гр. д. № 3302/2017 г. на СГС е продължило, с участието на синдика на несъстоятелното дружество, при условията на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ и е постановено, влязло в сила на 06.08.2020 г., решение. Въззивният съд не е оспорвал, че предявяването на вземанията в преклузивните за това срокове е било абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството по гр. д.№ 3302/2017 г. на СГС, но е съобразил, че съблюдаването й е следвало да се санкционира в самото производство по чл. 637, ал. 1, т. 1 ТЗ. Независимо от недопустимостта на разгледаните искове, съгласно чл. 637, ал. 4 ТЗ влязлото в сила съдебно решение, с което са признати вземанията на ищците към „Си Ел 2003„ ООД /н./, се ползва с установително действие спрямо длъжника в несъстоятелност, синдика и кредиторите на несъстоятелността. Оттук въззивният съд е приел, че за ищците са възникнали компенсационни права по чл. 645 ТЗ: насрещните вземания са еднородни, възникнали и съществуващи преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 17.03.2016 г., активните вземания / от дължими две неустойки и обезщетения за претърпени загуби и пропуснати ползи / са изискуеми преди тази дата / от 11.08.2010г., 27.09.2010г. и 20.03.2008г. /. Компенсационните права са упражнени надлежно, с писмено изявление от 21.06.2022 г., съгласно чл. 645, ал. 2 ТЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, вкл. с допълнението от 17.08.2024 г., в изпълнение разпореждане на съда за отстраняване нередовности на касационната жалба във връзка с изложението, не е формулиран правен въпрос. Позовавайки се на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът сочи практика на ВКС , според която / решения по т. д.№ 3170/2013 г. и т. д.№ 3773/2014 г. на І т. о. и по т. д.№ 235/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС / спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ производство се прекратява, поради недопустимост на предявените искове, ако ищците не са предявили вземанията си – предмет на същото - в откритото производство по несъстоятелност на ответника, в преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 ТЗ.

Неформулирането на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съобразно задължителните указания на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че формулираният от касатора правен въпрос е идентичен с разгледания в цитираната съдебна практика, то не би бил удовлетворен общият селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е отрекъл, че развилото се производство по гр. д.№ 3302/2017г. на СГС е било недопустимо, предвид непредявени от ищците в производството по несъстоятелност на „ Си Ел 2003 „ ООД / н. / вземания, в преклузивните срокове по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ, нито че постановеното по това дело решение, с което са били уважени изцяло исковете им, е недопустимо. Напълно правилно, обаче, е приел, че и недопустимото, влязло в сила решение поражда правни последици за страните. По същество съдът е съобразил установителното му действие по чл. 637, ал. 4 ТЗ, като равнозначно на решение в производство по чл. 694 ТЗ, ако вземанията биха били надлежно предявени в производството по несъстоятелност, съответно неприети или приети, но оспорени. Поради това въззивният съд е приел, че въпросът - може ли да се прихваща с непредявени в производството вземания - не е обуславящ за изхода на спора.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 811/08.07.2024 г, по гр. д.№ 2453/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: