ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1396

гр. София, 24.03.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдия ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр. дело № 2115 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2428/22.02.2024 г., подадена от името на К. В. П. и А. П. П. чрез процесуалния им представител адв. Н. К., срещу решение № 688 от 19.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 445/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 329 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 597/2022 г. на Районен съд – Велико Търново за отхвърляне на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по по отношение на Й. С. Т., че К. В. П. и А. П. П. са собственици на основание наследство и давностно владение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор №*** в [населено място], общ. *. - местност „К. Б.“ с площ 1282 кв. м., заедно с намиращите се в този имот сграда с идентификатор *** със застроена площ 20.00 кв. м. на един етаж, както и 1/2 идеална част от сграда с идентификатор №*** със застроена площ 102 кв. м., на два етажа.

В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по основния иск за отмяна на констативния нотариален акт, легитимиращ ответницата като собственик на процесния имот, както и че не се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните. Сочи се превратност и едностранчивост...