ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1423

София, 24.03.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 3626 по описа за 2024 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез инспектор-юрист В. И. от ТО – В., против въззивно решение № 746/24.06.2024 г., постановено по въззивно гр. д. № 2065/2023 г. от Апелативен съд – София.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение.

Насрещната страна С. С. Ц., чрез адв. П. Ч., отговаря, че касационната жалба била недопустима, защото се иска отнемане на дружествени дялове с цена на всеки от 5000 лв., което изключва спора от касационен контрол. В евентуалност поддържа, че няма основания за допускане до касационно обжалване, а ако бъде допусната, то трябва да се остави без уважение. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Цената на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ се определя от стойността на цялото имущество, чието отнемане се претендира от КОНПИ, като в случая се касае за сума от 179 318 лв. Стойността на отделните вещи, както и стойността на частта от имуществото, предмет на въззивна или касационна жалба, няма отношение към правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, като отменил в обжалваната пред него част решението на първостепенния окръжен съд, отхвърлил исковете на КОНПИ по чл. 153, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обн. ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г., изменено заглавие на Закон за отнемане на незаконно придобито имущество с ДВ бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г. против С. С. Ц. за отнемане на 100 дружествени дяла, представляващи капитала на „Б. АБВ“ ЕООД и 50 дружествени дяла, представляваща капитала на „Р.“ ЕООД.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на КОНПИ, е влязло в сила.

Въззивният съд намерил, че искът е неоснователен поради две самостоятелни съображения, всяко от които достатъчно за отхвърляне на претенцията: липсват данни за придобиване на доходи от престъпна дейност от страна на ответника, който е оправдан по повдигнатото му обвинение, което значи, че в придобиването на посоченото имущество не участват средства от престъпна дейност; не е налице несъответствие по см. § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ.

Съдът се обосновал с това, че общото придобито имущество през релевантния период е на стойност 62 744 лв., като в тази сума не се влючват сумите, внесени по банковите сметки на двете дружества – „Б. АБВ“ ЕООД и „Л.БГ Г.“ ЕООД, неналични. Н. доход на ответника е в размер на 23398,94 лв. Придобитото имущество, съпоставено с нетния доход, следва на извод, че се касае за сума под 150 000 лв., т. е. не се касае за „значително несъответствие“ по см. на специалния закон.

В изложението към касационната жалба касаторът се обосновава с хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с въпроса: паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтеглянето на същите, представляват ли разход на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формирането на несъответствието по см. на ЗОНПИ. Според касаторът щом средствата не са налични и не са преобразувани в реални активи, то същите са разходвани и представляват разход за проверяваното лице. Позовава се на ТР № 4/21, обявено на 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК, според което решение паричните средства, като движими вещи и заместими такива, но не и потребими, следвало да бъдат включени при изчисляване на несъответствието.

Съставът на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.

Преди всичко следва да се поясни, че поставеният въпрос касае единствено съображението на въззивния съд относно липсата на несъответствие по см. § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Във връзка с другото самостоятелно съображение за отхвърляне на иска – неустановена престъпна дейност при придобиване на имуществото, няма поставен правен въпрос. Това значи, че дори и да бъде разгледан от състава на ВКС, въпросът, имащ отношение към § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, разрешението по него, каквото и да е то, няма да се отрази върху крайния резултат по спора, поради което въпросът се явява неотносим към постановеното.

От друга страна, не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, ако на въпроса е дадено разяснение в Тълкувателно решение на ВКС. Нещо повече, в разясненията на цитираното от самия касатор тълкувателно решение е ясно посочено, че преминалите през патримониума, в т. ч. и по банкови сметки, парични суми, които не са налични в края на поверявания период, не съставляват имущество по см. § 1, ал. 1, респективно § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ, отм. Изтеглените пари престават да бъдат част от имуществото, ако са потребени, т. е., неналични в края на проверявания период. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Ако приемем, че тези суми участват в несъответствието, ще възникне необходимост да бъдат отнети в полза на държавата като незаконно придобито имущество. Нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер, поради което и не могат да се тълкуват разширително. Следователно паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието.

От изложеното следва, че по поставения правен въпрос има задължително тълкуване – за съдилищата и всички други правни субекти в страната, като постановеното от въззивния съд е съобразено с него.

Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушения, поради което той е постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, е възможно да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която да е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

Съдът служебно не установи основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – 2000 лв. заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, а в полза на съдебната власт, по сметка на ВКС, дължимата държавна такса от 30 лв. за производството по чл. 288 ГПК, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ

Неоснователен е доводът на касатора, че Комисията е освободена от заплащане на държавна такса по силата на чл. 84, т. 1 ГПК. КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото, по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата. Доводът в жалбата, че отнетото имущество става публична държавна собственост също не е основателен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред. Безспорно, също така, положителното решение по чл. чл. 154 ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост.

В заключение, доколкото нищо друго не е предвидено, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, предвид резултата, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. Следва да се допълни, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата и в случая тя изрично го е предвидила и спрямо КОНПИ в производствата по ЗОНПИ, с нарочна разпоредба. Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, вкл. жалби, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Практиката на състав на САС по цитирано от КОНПИ решение не може да промени изложеното във връзка с приложението на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Посоченото в касационната жалба определение № 50263/18.07.2023 г. на III г. о. на ВКС е неотносимо, с него е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, като държавната такса не се събира предварително, а се възлага според резултата по делото. Именно така е сторил и съставът на ВКС - като е потвърдил въззивното решение, с което искът на КОНПИ е отхвърлен, е осъдил комисията да заплати дължимите държавни такси за инстанцията – определение № 50034/24.07.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г. на III г. о. на ВКС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 746/24.06.2024 г., постановено по въззивно гр. д. № 2065/2023 г. от Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на С. С. Ц. сумата в размер на 2000 лв., сторени в производството пред ВКС съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата в размер на 30 лв. - дължима държавна такса за касационно производство, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: