ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 962

София, 25.03.2025годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 2609/2024 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Тим –ЕР“ЕООД, [населено място] против решение №267 от 26.06.2024 г. по т. д. №266/2024 на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация –А. Г. И. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 285, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е възпроизвел диспозитива на обжалвания съдебен акт. Поддържал е основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК Поставил е въпросът – 1 / „Въззивният съд като инстанция по същество, в изпълнение на вменените му задължения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, следва ли да формира свои фактически и правни изводи и при постановяване на решението си като обсъди, анализира и прецени, поотделно и в тяхната съвкупност, всички допустими и относими доказателства, твърдения и възражения и доводи на страните и изложи мотиви по тях по свое вътрешно убеждение?“. Страната е разгледала тълкувателна и казуална практика на ВКС третиращи въпросите за задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебния акт.Страната е възпроизвела буквално оплакванията си за неправилност на решението от касационната жалба, като е твърдяла, че съдът не бил обсъдил възражението, че предишната фактура за извършена през м. 6 работа е била платена. Посочено е още, че съдът не бил обсъдил и доводите относно липсата на процедура по снабдяване на разрешение за използване на хербицид, не бил обсъдил и възраженията за това, че разгледания от съда протокол на [община] не представлявал официален документ. Поставен е въпрос № 2 /“Изпълнението на договора, обосновава ли постигнато съгласие за сключването му при установения по делото факт че извършената работа е приета без възражения? Осчетоводяването на фактурата при възложителя … представлява ли приемане на работата.. ? Ако са налице скрити недостатъци или отклонения които не могат да бъдат установени при обикновения преглед на извършената работа и се проявяват по –късно като поръчващия следва да направи възражението си за наличието на такива?“. Страната отново е възпроизвела буквално оплакванията си от касационната жалба, след което е възпроизвела и части от мотиви на решения на ВКС. Обобщено е, че ВКС приемал в практиката си, че сред основаните задължения на възложителя по договор за изработка било да приеме работата, като осчетоводяване на фактурата и ползването на данъчен кредит за нея било достатъчно за да се счита приета. Поставен е въпрос №3 /“Какви са предпоставките за възникване на отговорност за вреди от непозволено увреждане, включително и необходимостта да се изследва наличието на причинна връзка между конкретното действие и вредоносния резултат?“. Направени са оплаквания за неправилност, частично възпроизведени от касационната жалба. В заключение е заявено оплакване, че не са допустими свидетелски показания при установяване на споразумението между страните, а изводите на състава били в противоречие с изброени решения на ВКС. Поставен е въпрос № 4 „ По приложението на нормата на чл. 172 ГПК“. Отново са направени оплаквания за неправилност на акта, възпроизведени от касационната жалба, чрез обсъждане на свидетелските показания .Интерпретирана е и практика на ВКС по чл. 172 ГПК, като противоречието е намерено в оплакването, че въззивният съд в отклонение от тази практика не е „ отчел задълбочено евентуалната заинтересованост на свидетелите на насрещната страна“. Поставен е въпрос № 5 / „ Относно белезите на официалния документ и приложението на нормата на чл. 179 ГПК“.Отново са възпроизведени оплакванията от касационната жалба. Други доводи не са развити.

С така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С т. 1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. Общото основание се формулира и въвежда задължително от касатора, който го обосновава в една от хипотезите на посочените допълнителни критерии в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съдът, съобразно цитираната задължителна практика, няма задължението да формулира правен въпрос вместо страната по спора, нито да обосновава допълнителен критерий, тъй като изричният регламент на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изисква процесуални действия от касатора, а не въвежда служебни задължения за съда. С оглед това първият поставен въпрос не удовлетворява тези критерии. Същият е общ и значим за всяко съдебно производство, поради което, за да е релевантен страната следва да посочи кои факти и обстоятелства не е обсъдил съда и каква е връзката с решаващите мотиви, т. е. как би се променил крайният извод на състава ако тези доказателства респективно доводи и възражения бяха обсъдени. В случая, страната е заместила тези доводи със своите оплаквания за неправилност на решението, буквално възпроизведени от касационната й жалба. Фактически невярно е, че съдът не е обсъждал изброените документи, същите са обсъдени в решението. Несъгласието, обаче, с неговите изводи за тяхната значимост по отношение на крайния резултат е предмет на разглеждане на касационната жалба и е неотносимо към основанията за нейното допускане до разглеждане.

Вторият поставен въпрос е фактически а не правен, освен това съдържателно интерпретира фактически неверни обстоятелства, тъй като процесната фактура, т. е. тази, по която се претендира плащане, не е осчетоводена от ответника и по нея не е ползван данъчен кредит, което прави и сочената практика / дори ако се изведе релевантен въпрос/ неотносима.

Третият, четвъртият и петият въпроси също не са релевантни, тъй като са общи и хипотетични, обосновани не с правните изводи на състава, а с оплакванията на страната за неправилност на решението, което както вече бе отбелязано е ирелевантно към тази фаза на касационното производство. Осъщественият бланкет от касатора, който е счел, че с оплакванията си за неправилност е постигнал установеност на релевантност на въпросите са правно необосновани. В тази фаза на касационното производство, страната е длъжна да обвърже поставените въпроси с конкретен правен проблем при процедирането на състава, който се е отразил върху постановения правен резултат. Или общо теоретичното съдържание на въпросите, третиращо цели правни институти не обосновава извод за наличие на общо основание. Твърдението, че съдът има задължението да приеме защитната теза на касатора при обсъждане на доказателствата, като свой правен извод също е правно необосновано и не обосновава довод относим към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Още повече, че въззивният съд отчитайки оплакванията и във въззивната жалба е изложил подробни мотиви, както по приемане за установени на фактите по спора, така и по възраженията на касатора. Несъгласието с тези мотиви не установява неизпълнение на съда да разгледа посочените доказателства. Неотносими към тази фаза на производството са и оплакванията, съдържащи интерпретацията на страната по отношение на свидетелските показания, както и доводите за неправилност на приетото, че протокол № 3 /19г. на [община] бил официален документ. Противно на твърденията на касатора тези обстоятелства не само са разгледани от въззивния съд, но той е мотивирал подробно своите изводи, спрямо които не е формулиран правен въпрос. Следва да се отбележи, че липсват и доводи по допълнителния критерий, тъй като няма развити съображения за конкретно противоречие при разрешаване на въпросите с общо изброената практика на ВКС и решаващите мотиви на състава.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 3ГПК, направените и установени в производството пред ВКС разноски в размер на 1200лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №267 от 26.06.2024 г. по т. д. №266/2024 на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА „ Тим –ЕР“ЕООД, [населено място] да заплати на А. Г. И. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: