ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1510

гр.София, 27.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №3853 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и чл. 288 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба и касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение №126 от 19.07.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 200 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, I състав. Частната касационна жалба е срещу въззивното решение в частите, с които е потвърдено определение № 260049 от 21.11.2023 г. по гр. д. № 1049/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд за осъждане на КОНПИ да заплати на адвокат П. П. П. 15 741,34 лв. възнаграждение за безплатно оказана правна защита на ответника Е. В. В. и на 450 лв. на ответницата Г. Е. Г., представляваща съразмерна част от платеното от нея адвокатско възнаграждение и е потвърдено определение № 260004 от 21.03.2024 г. на Добричкия окръжен съд по същото дело за осъждане на КОНПИ да заплати на адвокат П. П. П. 1309 лв. за безплатно оказана правна защита на ответника Е. В. В.. Касационната жалба е срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 260002 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 1049 по описа за 2020 г. на Добричкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от Комисията срещу Е. В. В. иск за отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на отчуждено от „С. М.“ ЕООД на следното имущество:

1. Сума от 2 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Форд транзит“ с рег. [рег. номер на МПС] ,

2. Сума от 2 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Фолксваген туарег“ с рег. [рег. номер на МПС]

3. Сума в размер на 3 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Рено меган сценик“ с рег. [рег. номер на МПС]

за отхвърляне на предявения от Комисията срещу Е. В. В. иск за отнемане в полза на държавата на паричната равностойност от 1000 лв. на отчужден от „Ивет-2610“ ЕООД лек автомобил марка „Ауди А 6“ с рег. [рег. номер на МПС]

за отхвърляне на предявения от Комисията срещу Е. В. В. иск за отнемане в полза на държавата на паричната равностойност от 1400 лв. на отчужден от „Д. БГ“ ЕООД лек автомобил марка „Мицубиши шогун“ с рег. [рег. номер на МПС]

Комисията счита, че въззивното решение относно разноските е недопустимо и неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Желае касационното обжалване в тези части да бъде допуснато поради противоречие с цитираната практика на ВКС, според която произнасянето по разноските при частично прекратяване на делото е преждевременно, което води до недопустимост на съдебния акт, както и по въпроса дали е допустимо при договаряне на безплатна правна помощ да се посочва и договаря възнаграждение в конкретен размер. В частите, с които е потвърдено отхвърлянето на исковете за равностойността на отчуждените от юридическите лица леки автомобили Комисията застъпва становището, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно задължението на въззивния съд да формира свои собствени мотиви и да изведе самостоятелни изводи във връзка с направените във въззивната жалба възражения. Освен това се позовава и на необходимостта да се създаде практика на ВКС по въпроса допустимо ли е да се насочи иск срещу проверяваното физическо лице в качеството му на краен бенефициент/собственик и управител на ЕООД/, в случай че се претендира отнемане на сума, получена при отчуждаване на имущество, притежавано от дружество, контролирано по смисъла на параграф 1, т. 6 от ЗОНПИ, за което е установено, че не е развивало дейност, не е подавало ГФО, съответно няма отчитане на приходи от продажба на имущество и в случай че сумата е получена по отчуждителния договор от проверяваното лице в качеството му на контролиращо лице и собственик на дяловете на дружеството.

Е. В. В. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд в частите относно разноските, а в другите обжалвани части не взема становище.

Частната касационна жалба и касационната жалба са подадени в срок от легитимирана страна срещу части от съдебен акт, които подлежат на касационно разглеждане. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Видно от решение № 260002 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 1049 по описа за 2020 г. на Добричкия окръжен съд, процесните пет автомобила, предмет на касационната жалба, са били продадени от дружествата след края на периода на проверка и преди предявяване на исковата молба, поради което първоинстанционният съд е приел, че отчуждаването им е непротивопоставимо на държавата. В съответствие с чл. 151 от ЗОНПИ в този случай би следвало да се отнеме паричната им равностойност, но не се твърди от Комисията, нито се доказва, че паричните средства, получени от отчуждаването, са налични в имуществото. Освен това ищецът претендира сумите да бъдат отнети не от съответните търговски дружества, притежавали и отчуждили автомобилите, а от ответника Е. В. В.. Той е контролиращо дружествата лице по смисъла на параграф 1, т. 6, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ, но законът не предвижда незаконно придобито от юридическо лице имущество да се отнема от контролиращото го проверявано лице. Същото се отнася и за паричните суми от отчуждаването на такова имущество. Те се отнемат от юридическото лице, незаконно придобило и после отчуждило имуществото-освен ако не са постъпили или прехвърлени в патримониума на контролиращото лице. Такова твърдение ищецът няма, като претенцията по чл. 151 от ЗОНПИ е насочена срещу Е. В. В. единствено с оглед качеството на този ответник на контролиращо лице, поради което е неоснователна. Ето защо първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за отнемане на паричната равностойност на тези автомобили.

Във въззивната жалба Комисията се е позовала на твърдението си, че дружествата не са развивали дейност и вложените средства при придобиване на моторните превозни средства са на физическото лице В., както и сумите при отчуждаването им са получени от него, поради което тяхната равностойност също се дължи от физическото лице. Варненският апелативен съд е счел този аргумент за несъстоятелен. Доколкото се твърди и е установено, че имуществото е притежавано от трите дружества и е разпоредено от тях, именно от тях, а не от проверявания Е. В. се отнема и паричната равностойност, затова претенцията срещу Е. В. е неоснователна и подлежи на отхвърляне. С това съображение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от Комисията част.

При тези твърдения на Комисията, че автомобилите са притежавани и отчуждени от юридическите лица, формулираните искания да се отнеме тяхната равностойност от контролиращото го физическо лице и с оглед изложените от въззивния съд мотиви не са налице основанията да се допусне касационно обжалване в тази част на решението на Варненския апелативен съд. Този съд е обсъдил доводите на Комисията във въззивната жалба, поради което по първия въпрос няма противоречие с практиката на ВКС. Даденото от съда разрешение на втория въпрос на касатора произтича от ясните разпоредби на ЗОНПИ и принципа за разделност на имуществото на юридическото лице от имуществото на физическите лица, които са го учредили и го управляват. Законът/ЗОНПИ/ предвижда отнемане на имущество, което принадлежи на проверяваното физическо лице, а отнемане от други правни субекти е възможно само в изрично посочените случаи в чл. 142, ал. 2, т. 2 до т. 5, чл. 144, 145 и чл. 146 от закона. Дали проверяваното лице контролира дружество е от значение в хипотезата на чл. 145, ал. 2 от ЗОНПИ, когато имуществото се отнема от това дружество, но не и от контролиращото дружеството физическо лице. Тезата на касатора, че от проверяваното лице може направо да се отнема равностойността на имущество, принадлежащо на дружество и отчуждено от него, след като дружеството не е развивало дейност и е било под контрола на проверяваното лице, е юридически напълно несъстоятелна. От гледна точка на икономическия анализ може имуществото да принадлежи на проверяваното лице, а не на дружеството. В правоотношенията, в които са страни обаче, дружеството и физическото лице са различни правни субекти. Посочените от касатора обстоятелства за липса на стопанска дейност на дружеството биха имали значение само за евентуално доказване на твърдения на Комисията за персонална симулация, каквито не са наведени в процеса.

По частната касационна жалба.

С определение от 26.10.2023 г. Добричкият окръжен съд е прекратил производството по заявен от ищеца частичен отказ от предявените искове и ищецът е осъден да заплати 450 лв. адвокатско възнаграждение на Г. Е. Г. и 30 980 лв. на адвокат П. П. П. за безплатно оказана правна защита по предявените срещу Е. В. В. искове в частта, с която производството е прекратено. Същият съд с определение № 260049 от 21.11.2023 г. е отхвърлил молбата за изменение на горното определение относно разноските. Варненският апелативен съд е намалил възнаграждението на адвокат П. П. П. от 30 980 лв. на 15 741,34 лв. поради прекомерност и е потвърдил определение № 260049 от 21.11.2023 г. в останалите части, тъй като е счел, че разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ не се прилага.

С решението си по делото Добричкият окръжен съд е присъдил на адвокат П. П. П. възнаграждение в размер на 1 309 лв., а с определение № 260004 от 21.03.2024 г. е оставил без уважение молбата на КОНПИ да измени решението си в тази част. Това определение е потвърдено от Варненския апелативен съд.

КОНПИ застъпва становището, че в частите, с които е потвърдено определение № 260049 от 21.11.2023 г. на Добричкия окръжен съд решението на Варненския апелативен съд е недопустимо. Позовава се на практика на ВКС, според която при частичен отказ от иск присъждането на разноски е преждевременно, докато спорът за останалата част не приключи окончателно. В този смисъл са определения № 1804 от 11.04.2024 г. по ч. гр. д.№ 1222 по описа за 2024 г. на ІІІ ГО и № 210 от 07.06.2022 г. по ч. гр. д.№ 1978/2022 г. на III ГО на ВКС. В случая обаче с недопускането до касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд в частта, обжалвана от КОНПИ, се слага край на спора по същество. Присъждането на разноски вече не е преждевременно и решението на Варненския апелативен съд в частите, с които е потвърдено определение № 260049 от 21.11.2023 г. на Добричкия окръжен съд вече е допустимо.

Без да формулира въпрос, касаторът твърди, че потвърждаването на определенията на първоинстанционния съд относно разноските противоречи на определение № 152 от 17.06.2013 г. по т. д. № 650/2012 г. на ТК, II ТО на ВКС. В това определение се препраща към решение по търговско дело №97 от 6.7.2009 г. по т. д № 745/2008 г. на ТК, II ТО, в което е прието, че в пълномощното по делото трябва да бъде посочено на кое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата е оказана безплатна правна помощ. В настоящия случай в договора за правна защита и съдействие, находящ се на стр. 6196 по описа на ДОС, изрично е записано, че основанието за оказване на безплатна правна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Следователно присъждането на разходите за безплатна правна помощ не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС. Нещо повече, съдът не дължи проверка дали са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ и дори да липсва материализиран писмен договор адвокатско възнаграждение се дължи за положения труд, като размерът се определя по преценка на съда/определение № 862 от 24.10.2023 год. по ч. т.д. № 1276/2023 г. на I ТО на ТК на ВКС/.

В цитирания по-горе договор за правна помощ пълномощникът на ответника е посочил претендирания от него размер на адвокатското възнаграждение и това обстоятелство е дало повод на касатора да формулира въпроса, по който желае допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По този въпрос не може да се допусне касационно обжалване, тъй като отговорът е без значение за изхода на спора. В мотивите си въззивният съд изобщо не е обсъждал какво е значението за дължимостта на възнаграждението при безплатна правна помощ на посочването в договора на конкретен размер. Освен това, както следва от горецитираната практика на ВКС, дори липсата на конкретен договор не е пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение, като размерът се определя по преценка на съда, както е сторил в случая въззивният съд.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №126 от 19.07.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 200 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, I състав, в обжалваните от КОНПИ части.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: