Т.д №2361-24 ВКС, ТК,Първо т. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993

гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение в закрито заседание на 27.02 , две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б. А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №2361/24 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве “АД [населено място] ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 416 от 25.06.2024 г. по в. т.д. № 189 /24 на Апелативен съд-София, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1615 /26.12.2023г. по т. д.№ 394/23 по описа на СГС, с което същият е осъден да заплати на ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп”, ЕИК:[ЕИК], сумите, както следва: на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 142 840,66 лева – представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп” по сключен договор застраховка “Каско” със застрахователна полица № 4704200281002100 за автобус С. И. К410 ЕВ, с рег. [рег. номер на МПС] за вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие от дата 28.01.2021 г., настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водача на тов. авт. влекач Ивеко АС 440, с рег. РВ 4712ХС /участвал в ПТП в композиция с полуремарке марка Ш., с рег. [рег. номер на МПС] – Ч. И. К., застраховано по застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП при ответника, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.02.2023 година и до окончателното й изплащане, както и в частта разноските в съдебното производство.

В КЖ се излагат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.

Ответникът по жалбата ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп”, чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл. 280 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и очевидна неправилност по чл. 280 ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, чиито норми уреждат, че в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка Гражданска отговорност, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка Гражданска отговорност – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За доказани са приети от въззивния съд елементите от ФС на цитираната правна норма: наличие на сключена застраховка „Гражданско отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; наличие на сключена имуществена застраховка „Каско“ между ищеца-застраховател и собственика на увреденото ПС, наличието на противоправно поведение на водача на ПС, застраховано при ответника; наличие на вреда; заплащане на обезщетение за причинете вреди от ищеца на застрахования по имуществената застраховка; изрешени разноски по оценка на щетата. Ищецът е поканил ответника да му заплати исковата сума в размер на 143 232,26 лв., представляваща платено обезщетение и сумата 25 лв. разходи на 12.01.2023г., като ответникът е отказал писмено да заплати същата. Спорно е било между страните наличието на противоправно поведение на застрахования при ответника водач. От събраните доказателства, съдът е счел, че се установява, че водачът на товарен автомобил влекач „Ивеко“ е нарушил чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, с което е предизвикал процесното ПТП. В нарушение на цитираните разпоредби, същият е предприел маневра да премине в друга пътна лента, като преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и извършил маневрата, без да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Като недоказани са преценени твърденията от страна на ответника, че водачът на автобуса е извършвал изпреварване от дясната лента. Не са доказа и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като с поведението си водачът на автобуса не е допринесъл за настъпването на вредите. Същият, според съда, се е движил с разрешена скорост, като обстоятелството, че тя е била по-висока от тази на товарния автомобил, не може да обоснове извод, че е била несъобразена. Това според съда следва и от заключението на вещото лице, според което от представените доказателства не може да се обоснове извод за нарушаване на правилата за движение от страна на водача на автобуса. Налице била и доказана пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника и настъпилите вреди. Вината се предполагала, тъй като не са били представени доказателства оборващи презумпцията.

Относно размера на претърпените и съответно заплатени суми за вреди, въззивният съд е изложил следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 400 ал. 1 от КЗ, за действителна се смята стойността, с която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. От заключението на вещото лице се установява, че не е налице тотална щета на застрахованото МПС, стойността за възстановяването му спрямо обущата му стойност е 35%. Според чл. 386 ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ определя като възстановителна застрахователна стойност стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Възражението във въззивната жалба, че вещото лице е изчислило стойността на частите за ремонт, като „алтернативни части“ и това не е действителната стойност на вредите е счетено от въззивния съд за неоснователно, доколкото в заключението си вещото лице е посочило, че при ликвидация на щетата, ищецът е възложил ремонта на доверен сервиз, като анализът на вложените нови части, материали и труд, показва, че сервизът е изпълнил предписанието за възстановяване на автомобила и са били вложени нови части от един производител т. е, че липсват цени от „алтернативен такъв. С оглед изложеното въззивната инстанция е счела, че следва да бъде потвърдено обжалваното първоинстанционно решение.

Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до:

1.За обема на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ГО на водача на МПС“ в хипотезата на чл. 411 КЗ и съвпада ли последният с обема на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка, както и какъв е начинът на определяне на действителния размер на вредите, когато последните не са преценени съобразно средните пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество;

Отговорът на такъв въпрос не е обусловил произнасянето на въззивния съд, както в първата му част, така и във втората: съдът не е обсъждал дали обемът на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ГО на водача на МПС“ в хипотезата на чл. 411 КЗ съвпада с обема на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка, тъй като такъв въпрос изобщо не е повдиган в процеса. Втората част от въпроса се основава на фактическо твърдение и оплакване на необоснованост на приетия за установен действителен размер на вредите, които няма как да се проверят в настоящата фаза от процеса пред ВКС-тази по чл. 288 ГПК.В обобщение така формулираният съставен въпрос не се явява правен и от значение зца изхода по настоящия спор.

2. Следвало ли въззивният съд да събере доказателства, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати поради процесуално нарушение, когато такъв конкретен довод и оплакване липсва във ВЖ, но е налице общо позоваване на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд;

Отговорът на този въпрос също не се явява обуславящ изхода по спора, доколкото от отговора му не би последвал друг резултат . Въпросът се базира на оплаквания за недопускане на доказателства от въззивния съд / допълнителна задача на АТЕ/, по такова искане, направено от ищеца още в първоинстанционното производство, но недопуснато от страна на съда, поради допуснато от него процесуално нарушение. Липсват данни по делото това да е било в нарушение на съдопроизводствени правила/ поискана е допълнителна експертиза, но по въпроси, по които вещото лице е отговорило още в първоначалното заключение/. Спорно е доколко в това производство може да се обсъжда наличието или не на твърдяното процесуално нарушение, но недоказано остава оплакването за неоснователен отказ въззивният съд да допусне допълнителна задача на АТЕ в нарушение на чл. 266 ал. 3 ГПК и то при липса на изрично позоваване на това в самата ВЖ.

Останалите множество въпроси, от една страна са формулирани твърде общо, а от друга-по естеството си представляват или предполагат съдопроизводствени нарушения, наличието на които е уредено като обект на проверка във втората част на процеса пред ВКС-чл. 293 ал. 2 във вр. с чл. 281 т. 3 ГПК: за задължението на съда обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните; следвало ли да кредитира заключението на в. л., без да го обсъди с другите доказателства; следвало ли съдът да инициира допълване на неяснотите в заключението на СТЕ и да допусне нова или повторна задача на АТЕ и как следвало да се определи обезщетението при съпричиняване от страна на водача на МПС с имуществена застраховка.

При позоваването си на очевидна неправилност страната препраща, като основание за налична такава, към въпросите изложени по-горе, по чийто необуславящ изхода по спора характер, вече се изложиха съображения от настоящия състав на ВКС,ТК .

От изложеното следва, че жалбоподателят не е не е обосновал основание за допускане до касация .

По отношение на разноските:

Разноски в полза на ответника по КЖ се дължат в размер на 1200 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, с оглед отправено до съда искане за това, изготвен отговор на КЖ и приложени доказателства за направата на разноските - договор за правно обслужване от 26.01.2017 г. и отчет по сметка в Ю. Б. АД от 24.10.2024 г. С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 416 от 25.06.2024 г. по в. т.д. № 189 /24 на Апелативен съд-София.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве “АД [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп”, ЕИК:[ЕИК] разноските пред настоящата инстанция в размер на 1200 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.