ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995

Гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 1993 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, Н. Д. Х., срещу решение № 129 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 34/2024 г. по описа на АС - Пловдив, с което е потвърдено решение № 311 от 07.11.2023 г. по гр. д. 496/2023 г. по описа на ОС - Хасково, с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. Х. против А. Г. Ш. иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване, че А. Г. Ш. дължи на Н. Д. Х. сумата 62 000 лева - главница по запис на заповед, издаден на 25.08.2020 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (22.03.2023 г.) до окончателното изплащане, за които е издадена заповед № 83/31.03.2023 г. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 185/2023 г. по описа на РС – Свиленград, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че в отклонение от трайната и непротиворечива съдебна практика въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед съдържа два ясно обективирани режима за определяне на падежа му, с което е обосновал крайния си извод за нищожност на ценната книга. Изтъква, че с оглед спецификите на чл. 536 ТЗ препращащата норма на чл. 537 ТЗ не намира приложение по отношение на...