О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 807

София, 17.10.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. д. № 346/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, [населено място], чрез адв. А. Н., с искане за допълване на решение № 11 от 12.07.2023 г. по т. д. № 346/2023 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на исковата молба за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА на постановеното от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата решение от 24.10.22 г. по в. а. д.№ 105/2021 г.

Ответната страна – „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД, [населено място], чрез адв. З. И., депозира становище за неоснователност на същата, поради недоказаност на направените разноски, като в евентуалност поддържа възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.

Производството по т. д. № 346/2023 г. на ВКС, І т. о. е образувано по искова молба на „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД, [населено място], за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА на постановеното от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата решение от 24.10.22 г. по в. а. д.№ 105/2021 г. Настоящият състав с решение № 11 от 12.07.2023 г. по т. д. № 346/2023 г. на ВКС е отхвърлил иска, като в решението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна.

За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на исковата молба по чл. 47 ЗМТА. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените от ответника разноски, което искане е поддържано и в проведеното открито съдебно заседание на 24.04.2023 г.. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 22.03.2023 г., в който е записано, че договореното възнаграждение от 22575.96 лв. с ДДС е заплатено по банков път. Представена е фактура № 332/22.03.2023 г., съдържаща банковата сметка на адвокат Н., и платежен документ от 29.03.2023 г., удостоверяващ, че договореното възнаграждение е заплатено по сметка на процесуалния представител на ответника.

Възраженията на ответната страна са неоснователни. Цитираното от ответника Указание за съставяне на платежни документи № БНБ-65435/15.07.2016 г. към Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежните инструменти в случая е неприложимо към преценката за дължимост на съдебните разноски, защото негов адресат са единствено кредитните институции. Но дори и да бъде счетено за приложимо, не отговаря на фактическата обстановка твърдението за липсващи реквизити в платежното нареждане от 29.03.2023 г. Напротив, налице са всички изискуеми от Указанието реквизити за платежно нареждане за директен дебит, като с този документ получателят нарежда дебитиране на сметката на платеца въз основа на предварително дадено от него писмено съгласие. Видно от т. 2.8.4. на Указанието не се изисква индивидуализиране нито на платеца, нито на получателя чрез ЕИК или ЕГН, както е необходимо при извършване на плащане към бюджета. Представеният от молителя банков документ не буди никакво съмнение относно своята автентичност, обуславяща необходимост от изискване на допълнителни доказателства от молителя. Не може да бъде споделено и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Минимално дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 168 000 евро (левова равностойност 328579.44 лв.) е 17793.16 лв. без ДДС. Към тази сума следва да се начисли ДДС съгласно §2а от ДР от Наредба № 1/2004 г., като крайно формираното по този начин възнаграждение възлиза на 21350.40 лв. Или така договореният хонорар не може да бъде преценен като прекомерен.

При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на решението по настоящото дело следва да бъде уважена.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение № 11 от 12.07.2023 г. по т. д. № 346/2023 г. на ВКС, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД, [населено място] да заплати на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, [населено място] сумата 22575.96 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: