ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590

гр. София, 31.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 3733/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. В., чрез пълномощник от адв. Ем. Е., против решение № 163 от 05.05.2023 г. по въззивно гр. д. № 271/2023 г. на Старозагорския окръжен съд, с което се потвърждава решение № 23 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 3996/2022 г. на Районния съд в гр. Стара Загора и се отхвърля предявеният от касатора иск по чл. 440 ГПК за признаване за установено по отношение на взискателя „Финанс Груп 1“ ООД, че длъжницата Д. М. Д. не е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 399/2019 г. на ЧСИ с рег. № 868 на КЧСИ.

В жалбата се релевират доводи за наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК – нищожност на решението вследствие на постановяването му от незаконен съдебен състав по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК, както и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното решение не е съобразено с ТР № 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по въпрос 1. „че с иск по чл. 440 ГПК може да се установи, че имуществото върху, което е насочено изпълнение не принадлежи на длъжника“ .

Поставят се и въпроси за развитие на правото:

2. „При обявен за нищожен...