ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1021
Гр. София, 31.03.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 166 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на С. А. С. с ЕГН [ЕГН] - адв. П. К., срещу определение № 365 от 23.10.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 532/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 260077 от 15.03.2024 г. по т. д. № 139/2019 г. по описа на Окръжен съд – С. З. С последното съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото.
В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост и се моли за отмяната му. Поддържа се, че съдът не е обсъдил доводите на страната в частната жалба относно задължението на съда да съдейства на страните, в случая на ищеца, поради неговата невъзможност да представи релевантни за делото документи, а именно разрешение от компетентния кипърски съд за продължаване на исковото производство срещу ЗК ОЛИМПИК АД – Кипър (в несъстоятелност), чрез ЗК ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, висящо пред българския съд, както и поради липсата на съдействие от страна на ответника. Моли се съдът да извърши служебна справка и да изиска необходимата във връзка с възобновяването на производството информация чрез съдебна поръчка до съответния орган на Р. К. Частният жалбоподател се позовава на практика на ВКС, според която съгласно правилото на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните процесуалноправни въпроси, разрешени според жалбоподателя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практика на ВКС, а именно: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; 2. За задължението на съда служебно да извърши необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, респ. за задължението му чрез съдебна поръчка да изиска информация от съответния орган на Р. К.
Писмен отговор от ответника по частната касационна жалба не е постъпил.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е съобразил, че с влязло в сила определение № 384 от 23.04.2020 г. по т. д. № 139/2019 г. на Окръжен съд - С. З. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК до настъпване на основания за неговото възобновяване или прекратяване. Мотивите за спиране на производството са, че с решение от 30.07.2019 г. на компетентния съд в [населено място], Р. К. е открито производство по ликвидация на дружеството, извършващо дейност на територията на Р. Б. чрез „Застрахователна компания Олимпик - К. Б. КЧТ и са назначени двама постоянни ликвидатори. Това решение съгласно чл. 624, ал. 1 КЗ е породило действие в Р. Б. от момента, в който има действие в съответната държава членка, а с оглед приложимия спрямо случая чл. 220 от Закона за дружествата на Р. К. при постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност или назначаване на временен ликвидатор не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на съда по несъстоятелността и при условия, при които той определи.
С молба вх. № 261914 от 10.11.2023 г. пълномощникът на ищеца С. А. С. е поискал производството по делото да бъде възобновено предвид липсата на данни за приемане на процесното вземане в производството по несъстоятелност на ответното дружество.
При разглеждането й въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК производството по спряно дело се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и в хипотезите на спиране по чл. 229, ал. 1, т. 3 – т. 6 ГПК и сам взема необходимите мерки. Съдът е преценил, че в случая служебното възобновяване на спряното производство, респективно служебно вземане на мерки от съда за възобновяване на производството не е допустимо, тъй като спирането е постановено на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, т. е. извън хипотезите по ГПК, в които съдът е задължен да действа служебно. С оглед горното и като се има предвид приложимия закон на Р. К. възобновяване на производството по делото може да бъде осъществено при представяне на доказателство за дадено от компетентния съд в Р. К. разрешение за продължаване на същото производство, като представянето на такова доказателство изисква активното поведение на самия ищец, а не служебни действия на съда. В този смисъл съдът се е позовал на определение № 2171 от 31.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 845/2024 г., I т. о. Доколкото такова доказателство от страна на ищеца (а и от другата страна по делото) не е представено на съда, не може да се приеме, че са отпаднали пречките за движение на делото, поради които то е било спряно.
Съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения:
Първият формулиран правен въпрос не се преценява като разрешен в противоречие с практиката, цитирана в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК и служебно известна на съда. Твърдяното необсъждане от страна на въззивния съд на доводите на страната е обусловено от становището му, че същите са ирелевантни за извършване на преценката по чл. 230 ГПК по причина, че производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, в който случай съдът няма задължение служебно да установява факти и обстоятелства. Съдът се е позовал и на относима практика на ВКС, даваща същото разрешение, което настоящият съдебен състав споделя. Пред въззивния съд, а и изобщо към искането не са били представени доказателства, които съдът би бил длъжен да обсъди. Предвид гореизложеното, по този въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество.
Последният извод важи и по втория формулиран въпрос. Предвид това, че разпоредбата на чл. 230 ГПК е специална - относима за хипотезите на спряно исково производство по чл. 229, ал. 1 ГПК, общата разпоредба на чл. 7, ал. 1, предл. първо ГПК не може да намери пряко приложение. Съдът не открива и противоречие с посоченото от страната определение № 736 по ч. т. д. № 277/2024 г. на І т. о., доколкото с него не е постановено възобновяване на спряното производство, а са дадени указания за предприемане на процесуални действия от страна на съда. В случая ищецът С. А. С. с частната си касационна жалба е отправил нарочно искане за съдействие до съда (да извърши служебна справка и да изиска необходимата във връзка с възобновяването на производството по делото информация чрез изпращане на съдебна поръчка до съответния съд в Р. К. , по което компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, след връщането на делото. Предвид изложеното, не се налага допускане на въззивното определение до касационен контрол и неговата отмяна.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 365 от 23.10.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 532/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: