ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088

гр. София, 07.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 494 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Овима“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 503 от 20.09.2024 г. по ч. гр. д. № 350/2024 г. на Разградски окръжен съд. С него е потвърдено разпореждане № 1884 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 2090/2022 г. на Разградския районен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба с вх. № 3062 от 01.04.2024 г. срещу решение № 108 от 17.02.2024 г. по гр. д. № 2090/2022 г. на Разградски районен съд.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението на въззивния съд е абсолютно неразбираемо, тъй като е основано на разпоредбата на „чл. 189, б. „г“ ГПК“, която не е част от действащото законодателство. Излага оплаквания, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1. „Дължи ли страната в процеса внасяне на държавна такса, каквато не е предвидена в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК?“; 2. „Следва ли съдът да изложи правните си изводи съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК с действаща в българското законодателство правна норма?“. Частният касационен жалбоподател поддържа, че въведените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като по втория въпрос се позовава на отклонение на въззивния съд от задължителната практика...