О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6039
Гр. София, 29.12.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.12.25 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3127/25 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. П. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. №1824/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Г. Д. по чл.71, ал.1,т.1 и 2 от ЗЗДискр., за установяване, че в периода м.11.18 г. – м.09.19 г. по цитираните две преписки, разпределени на ответника като служител на полицията, той, въпреки че е получил указания от прокурора да разпита свидетели по надлежния ред, не ги е призовал и не ги е разпитал, като по този начин е осъществил пряка дискриминация по отношение на ищеца по признаци убеждения, лично положение и обществено положение, както и за осъждане на ответника в бъдеще да се въздържа от такова поведение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС№7/65 г. и т.19 от ТР №1/2001 г. ОСГК, по въпроса за дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество на спора, насочена към разрешаването му, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, като пропускът да стори това е съществено процесуално нарушение.
Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с доводите, че основните доказателства са останали без анализ и основните въпроси – без отговор. Намира, че въззивният съд, въпреки настояването на ищеца в о. з. и в писмената защита, не е коментирал приложената по делото покана до ответника, която разкрива напълно истината. Касаторът намира още, че другият въпрос без отговор е защо по делото не са разпитани негови роднини; за освидетелстването му било образувано нчд №7031/19 г. и единствен свидетел на СРП бил ответникът.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че за да е налице проява на дискриминация следва да е установено различно третиране на лицето и пряка причинна връзка между неблагоприятното отношение/спорното третиране/ и причината за него, изразяваща се в посочените от ищеца защитени признаци по чл.4 ЗЗДискр. Защитеният признак следва да е основна и значима причина за по –неблагоприятното третиране. Според въззивния съд по делото не се установява ищецът да е третиран различно и по –неблагоприятно от други лица при сравними обстоятелства по посочените три признака. Ответникът Д. като полицейски служител е действал в изпълнение на служебните си задължения и съобразно дадените му от прокуратурата указания по възложената му предварителна проверка, без действията му да се основават на сочените от ищеца защитени признаци. Според въззивния съд, по делото не са доказани от ищеца факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, както изисква чл.9 ЗЗДискр. Няма данни, че ответникът е желал настаняването на ищеца за принудително лечение без основание, че е преиначавал обясненията на лицата, разпитани в хода на проверката и че е представял тенденциозно в негативна светлина активната обществена дейност на ищеца. Не е спорно между страните, че след изпращането на възложената му преписка в СРП, с окончателно постановление от 7.03.19 г. на прокурор от СРП е отказано образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер и преписката е прекратена.
При тези данни не се установява осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставения от касатора правен въпрос. Основните значими за спора обстоятелства са преценени от въззивния съд с оглед предмета на делото. Сочената от касатора покана към ответника да бъде гост в неговия дом и да снеме показания / или там каквото му трябва/ от членове на семейството му е заведена с вх. № от 4.12.18 г., видно от справка на МВР на л.33 и ответникът е възразил, че не е била по преписката по времето, когато е работил с нея/л.36/. Това се установява от докладна записка от 30.11.18 г. /л.60/ и от констатацията на въззивния съд, че преписката е прекратена с постановление на прокурора от 7.12.18 г. Ищецът не обосновава значението на поканата за спора/ от данните по преписката е видно, че е снето подробно обяснение от него/, а това формално не личи и от съдържанието й, за което е възразил и ответникът по жалба. Затова поставеният във връзка с поканата правен въпрос в случая не обосновава значимостта й за спора и не представлява общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
При данните по делото не се установява външно, без навлизане в съществото на спора/ р. по гр. д. №1468/20 г. на второ г. о. на ВКС/ и възможна очевидна неправилност на въззивното решение – релевантните за спора твърдяни от страните и установени обстоятелства са обсъдени от въззивния съд и към тях е приложен материалният закон с изведеното от практиката на съдилищата значение и цел на цитираните разпоредби.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват – касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а на ответника по жалба следва да се присъдят поисканите с отговора и удостоверени с приложения договор за правна помощ разноски за тази инстанция от 400 лв., за адв. в.ие. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. №1824/24 г. от 24.03.25 г.
ОСЪЖДА Т. Д. П. да заплати на Г. А. Д. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: