ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1824

гр. София, 10.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2887 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 52 от 04.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 508/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Решение № 114/01.11.2023г. на ОС - Търговище по гр. д. № 114/2022 година. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу А. И. В. и А. Г. В. искове с право основание чл. 153 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – 5 дружествени дяла, всеки от по 200 лв., на обща стойност 1 000 лв. от капитала на „Електропроизводително предприятие“ ООД; недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ УПИ ... в кв. ..., с площ от 796 кв. м., заедно с построените в него навес и второстепенна постройка, с пазарна стойност 3 500 лв.; недвижим имот в [населено място], съставляващ УПИ ... в кв. ... на [населено място], с площ от 718 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, с пазарна стойност 4 000 лв.; сума в размер на 23 370 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил марка БМВ, модел „Х 6 3 СИ“; сума в размер на 5 553 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил, марка и модел „Мазда 3“; сума в размер на 12 683 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил „Сузуки“, модел „Г. В. ; както и сумата от 26 782 лв., представляваща част от предоставен заем на „Т и К Сървисис“ ЕООД от ответника А. В..

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че, отказвайки да признае за налично имущество в края на проверявания период предоставените още през 2015 г. по силата на договор за заем от ответника А. В. на „Т и К Сървисис“ ЕООД пари в размер 176 682 лева, независимо, че същите не са върнати на заемодателя, както и сумата 26 500 лева, представляваща платени от ответниците допълнителни парични вноски в търговски дружества, невъзстановени през проверявания период, въззивният съд неправилно определил стойността на наличното имущество на проверяваните лица към края на периода на 59 550 лв. и погрешно обосновал извод, че е налице намаляване на имуществото на ответниците в сравнение с началото на изследвания период. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноноправни въпроси, обобщени и прецизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1. „Представлява „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) вземане на ответника от трето за процеса лице, възникнало в проверявания период от договор за заем и съществуващо към неговия край?“;

2. „Представляват ли разход и следва ли да намерят отражение в анализа за определяне на размера на несъответствието внесените през проверявания период и впоследствие изтеглени парични средства от банкови сметки, за които не е установено придобиването им в друго имущество, както и платените парични суми за придобиване на имущество, отчуждено през проверявания период, щом тези пари не са налични в края на проверявания период?“.

Поддържа се, че по тези въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Ответниците по касационна жалба А. И. В. и А. Г. В. не са подали в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е установил, че ответниците А. Г. В. и А. И. В. са били привлечени като обвиняеми по ДП № 24/2017 г. на ОСлО Търговище, пр. пр. № 546/2016 г. на ОП – Търговище, за престъпления по 256, ал. 1 НК и чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3 и ал. 2 НК, попадащи в обхвата на чл. 108, т. 17 и т. 18 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Периодът на проверката бил от 28.07.2010 г. до 28.07.2020 година. Основните спорни въпроси, отнесени за разрешаване пред апелативния съд, били налице ли е изискуемото съгласно разпоредбата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) несъответствие в размер от 150 000 лева, какво се включва в понятието „имущество“, съгласно определението, дадено в § 1, т. 4 от закона, и как следва да се обоснове извод за несъответствие - да се вземе предвид само наличното в края на периода имущество или цялото имущество, придобито от ответниците през целия проверяван период. Въззивният съд, изхождайки от нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), приел, че, за да се отговори на въпроса налице ли е несъответствие, следва да извърши съпоставка между имуществото на проверявания и на лицата по чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) и нетния доход на същите, при отчитане дадените легални дефиниции на понятията имущество и нетни доходи с разпоредбите на § 1, т. 4 и § 1, т. 8 вр. § 1, т. 2 и т. 9 от същия закон. При обосноваване отговорите на тези въпроси апелативният съд се е позовал на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само наличното имущество на ответниците. Посочил е, че получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), същите не участват и при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, сумите от придобито и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични към края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. По тези съображения въззивният съд е счел за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че придобитото и отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваните лица парични средства, които не са налични към края на периода, следва да участват при обосноваване на извода налице ли е несъответствие. Добавил е, че в тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежава проверяваният и свързаните с него лица. За ответниците не съществувало задължение да доказват, че изтеглените суми или наредени плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения.

При изчисленията налице ли е несъотвествие в размер на 150 000 лева въззивният съд е изяснил, че по смисъла на § 1, т. 8, вр. т. 2 от закона нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониумът на лицето след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Приел е, че в началото на проверявания период ответниците са притежавали описаното в исковата молба имущество: дружествени дялове от капитала на „Алиа“ ООД на стойност 5 000 лв.; дружествени дялове от капитала на „Алмед груп“ ЕООД на стойност 5 000 лв. и дялове от капитала на „Счетоводна къща Алекса“ ООД на стойност 200 лв.; апартамент № ..., [населено място], [улица], вх. ..., ет. ..., с площ от 89, 21 кв. м., получен от ответника В. въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 57/2003 г., с пазарна цена към 28.07.2010 г. 72 200 лв.; лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. [рег. номер на МПС] , дата на първа регистрация 28.04.1994 г., отчужден през 2011 г. за сумата от 311 лв.; спестовни влогове в „Ю. Б. АД с титуляр А. В. общо в размер на 1 211 лв., в „ЦКБ“ АД - по разплащателна сметка - 5, 45 лв., по спестовна сметка – 0,88 лв., в „Райфайзенбанк“ ЕАД – 60, 72 лева. През процесния период ответниците придобивали дялове в търговски дружества, недвижими имоти и МПС, от които в края на периода безспорно били налични: дружествени дялове от капитала на „Електроразпределително предприятие“ ООД на стойност 1000 лв.; недвижим имот, съставляващ УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], [община], с пазарна стойност 3 500 лв.; недвижим имот, съставляващ УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], [община], с площ от 718 кв. м., заедно с построените в него сгради, с пазарна стойност 4 000 лв.; товарен автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 3.СИ“ с рег. [рег. номер на МПС] , с пазарна цена към датата на придобиване 27 020 лв., л. а. “Мазда 3“ с рег. № Т 2677 3Т, с пазарна цена към датата на придобиване 6 802 лв., л. а. “Сузуки“, м. „Г. В. , с пазарна цена към датата на придобиване 12 683 лв. (автомобилите били отчуждени след края на проверявания период - 28.07.2020 г.); налични суми по банкови сметки с титуляр А. В. – 4 255, 66 лв., и с титуляр А. В. – 208, 53 лева. Въззивният съд приел за безспорно между страните, а и въз основа на заключението на вещото лице, изготвило заключението към съдебно-икономическата експертиза, че средствата от отпуснати на ответниците заеми и преведени по банка суми от трети лица не са налични към края на проверявания период, поради което е посочил, че те не представляват налично имущество. Същият извод е обоснован и по отношение на средствата, предоставени в заем на трети лица, които не са върнати на ответниците към края на проверявания период. При тези факти въззивният съд е счел, че общата стойност на притежаваното от проверяваните и свързаните с тях лица имущество, съответно имущество, по отношение на което е приложим чл. 151 ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), в края на проверявания период е в размер на 59 550 лева, а именно сборът от сумите 1 000 лв. - стойност на дружествени дялове, 3 580 лв. и 4 000 лв. - стойност на придобити недвижими имоти; 46 505 лева - стойността на отчуждените след края на проверявания период МПС, 4 465 лева – суми по банкови сметки. Следователно придобитото от проверяваните лица имущество, налично в края на проверявания период, е под стойността на имуществото в началото на периода – 28.07.2010 г., поради което извод за значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), вр. §1, т. 3 от същия закон, бил изключен.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият от КОНПИ втори материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, но въззивният съд го е решил в съответствие с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, което дава отрицателен отговор, поради което допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Съгласно задължителните разрешения в горепосоченото тълкувателно решение, не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Поставеният от касатора в пункт първи правен въпрос обуславя обжалваното решение, тъй като въззивният съд е приел, че предоставените от проверяваните лица заемни парични средства, които не са върнати на заемодателя, т. е. не са физически налични у проверявания имуществен патримониум в края на изследвания период, не са налично имущество. Въпросът дали тези вземания, за които е установено, че са възникнали в проверявания период и съществуват към неговия край, представляват имущество в смисъла по § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) е в основата на правните изводи на въззивния съд, който, давайки отрицателен отговор, е счел за безпредметно да изследва и съпоставя стойностите нетен доход – налично имущество. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационното обжалване следва да се допусне за проверка дали даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване Решение № 52 от 04.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 508/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Държавна такса на този етап от производството не се дължи.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.