ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1819

гр. София, 10.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3680 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба с вх. № 865 от 16.01.2025 г. от М. И. Д., с искане за възстановяване на внесената по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв., за произнасяне по подадената от него частна касационна жалба вх. № 76170/04.07.2024 г., по която е образувано настоящото частно касационно дело.

Молителят обосновава направеното искане с доводи, че в мотивната част на постановеното по настоящото производство определение № 41 от 09.01.2025 г. е прието, че не се дължат държавни такси, а той е заплатил държавна такса по частната жалба по сметка на ВКС и е направил възражение, че не я дължи. Поради това счита, че същата е явно недължима и моли да му бъде възстановена по конкретно посочена банкова сметка.

Ответникът по молбата - Военно формирование 22800 - София не е подал отговор на същата.

М. И. Д. е предявил искове за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 0270/19.08.1994 г. на Командира на III радиотехнически полк от състава на Втора дивизия ПВО, Поделение 32460, [населено място]; за възстановяване на свръхсрочна служба в Поделение 18770 и за заплащане на обезщетение в размер на 36 брутни заплати за сержант, които искове са предявени повторно поради унищожаване на първоначално образуваното пред общия съд дело, ведно с решението по него, и невъзможност за възстановяването им по реда на чл. 94 от Правилника за администрацията на съдилищата (ПАС). С постановеното по настоящото дело определение № 41 от 09.01.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на определение № 9587 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 5 760/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 16196 от 15.04.2024 г. по гр. д. № 65498/2022 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по първоинстанционното дело пред общия съд и същото е изпратено по компетентност на Административен съд - София град.

Настоящият съдебен състав намира, че депозираната молба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, б. „а” ЗДТ, дължи се заплащане на държавна такса при подаване на частна жалба, а според чл. 73, ал. 3 ГПК моментът, към който тя се дължи е предявяване на искането за защита и съдействие. Основанието за внасяне на държавната такса следователно е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, респ. за издаване на определен документ в изрично предвидени случаи. Законът не свързва в първата хипотеза основанието за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т. е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен резултат. За неоснователни следва да се приемат изложените от молителя доводи, че в настоящото производство не се дължи държавна такса, доколкото същото има частен характер и разпоредбата на чл. 94, ал. 7 ПАС не намира приложение. Действително в мотивите на постановеното по настоящото частно производство определение е посочено при позоваването на чл. 94, ал. 7 ПАС, че когато изгубено дело не е възстановено поради това, че събраните материали са недостатъчни, и бъде заведено отново, не се събират повторно държавни такси. Също така е подчертано, че тази норма създава облекчение единствено относно задължението за внасяне на държавна такса по новозаведеното дело, но не касае и не би могла да засяга уредената в процесуалните закони подведомственост и подсъдност на исковете. Следователно не се касае до направен извод за недължимост на държавни такси въобще по т. н. новозаведено дело, а само до извод за недължимост на държавната такса по исковата молба по същото, доколкото се предполага, че такава е била внесена при първоначалното му образуване и преди изгубването или унищожаването му. Ето защо, не може да бъде прието, че молителят не дължи заплащане на държавна такса по частна жалба срещу съдебен акт, постановен по хода на новозаведеното дело, респективно, че нормата на чл. 94, ал. 7 ПАС отменя нормите на чл. 4, б. „а” ЗДТ и на чл. 73, ал. 3 ГПК.

Съобразно гореизложеното, подадената молба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради което настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 865 от 16.01.2025 г. на М. И. Д., с която е направено искане за възстановяване на внесената по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. за произнасяне по подадената от него частна касационна жалба с вх. № 76170/04.07.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ: