ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1797

гр. София, 10.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. ч. гр. дело № 545 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ЧСИ М. С. О., подадена чрез адв. А. Г. против Определение № 2584/27.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2138/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 802/12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2304/2023 г. на Районен съд –Карлово, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отмяна на наложената й глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 87 ГПК, вр. чл. 91 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Изложени са доводи за допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение с оглед на разясненията дадени в Тълкувателно решение № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото същото било от категорията на тези съдебни актове, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с които формулира следните въпроси: 1. „възможно ли е трето неучастващо в процеса лице да обжалва в триинстанционно производство наложената му глоба по реда на чл. 87 във вр. с чл. 92 ГПК“; 2. „има ли право частен съдебен изпълнител на разноски, които да бъдат определени по реда на чл. 160 ГПК, когато на основание чл. 192 ГПК от него се изисква копие от дело по исково производство, по което съдебният изпълнител не е страна“.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт, в резултат на което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивите за това са следните:

Определението по чл. 92, ал. 3 ГПК, с което горната инстанция се произнася по частна жалба срещу определение по чл. 92, ал. 2 ГПК, постановено по искане за намаляване или отмяна на наложена глоба от съда, който я е наложил, няма преграждащ характер. С него не се дава и разрешение по същество на друго производство по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като частното производство по отмяна и обжалване на наложена глоба не се води по молба за защита или съдействие на лично или имуществено право. В този смисъл е разяснението, дадено с Тълкувателно решение № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, както и трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 60204/03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1905/2021 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 28/07.01.2025 г. по ч. т. д. № 2522/2024 г. на ВКС, I т. о., Определение № 386/12.06.2019 г. по ч. т. д. № 1165/2019 г. на ВКС, I т. о., Определение № 168/22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1705/2017 г. на ВКС, III г. о. и др. С постановяване на определението по чл. 92, ал. 3 ГПК предвиденият в закона процесуален ред за защита срещу наложената глоба е изчерпан.

С оглед изложеното, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от ЧСИ М. С. О. частна касационна жалба вх. № 33892/16.10.2024 г. срещу определение № 2584/27.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2138/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: