РЕШЕНИЕ

№ 183

гр. София, 14 април 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: К. К.

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Невена Ангелова

и с участието на прокурора Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия ДЖУРКОВСКИ наказателно дело № 752/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е на основание чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения С. Д. Б. за възобновяване на НОХД № 824/2023 г. по описа на Районен съд-Габрово, приключило с влязла в сила присъда № 28/20.05.2024 г., с която последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б.“а“ във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

В искането са изложени твърдения, че след като е извършил процесните три кражби е дал пълни показания пред полицейските органи, които са го уверили, че няма да има осъдителна присъда (за тях); че след това е излязъл в чужбина (в /държава/), за да краде, откъдето, след като е бил осъден и е изтърпял наказанието си, е бил върнат в Р. Б. с полет до [населено място]; че при пристигането си в България получил призовка за разпит в полицията в [населено място], поради което веднага се прибрал в Г. и се явил за разпит; че впоследствие е бил разпитан и е направил пълно самопризнание; че дознателката/следователката, която го е разпитала, му казала, че не се знае дали ще има дело, тъй като това се решавало от прокуратурата; че след като попитал дали може да излезе отново от България, тя му отговорила положително, но че трябва да остави два телефонни номера за контакт, при което той оставил своя и на сестра си Д. Д. Б.; че след това отново излязъл в чужбина – във /държава/, а после се озовал и в /държава/ , където е бил задържан на 28.10.2023 г.; че на 07.05.2024 г. е получил разрешение от съответните затворнически власти в /държава/ да се обажда по телефона и започнал да се обажда до полицията, прокуратурата и съда в [населено място], за да ги уведоми къде се намира; че след като се обадил на Окръжен съд-Габрово и Окръжна прокуратура-Габрово бил уведомен, че има издадена присъда от Районен съд-Габрово по НОХД № 824/2023 г. на 20.05.2024 г.; че след като се свързал с назначения му по това дело служебен защитник – адв. Р. Р. бил уведомен от последния, че ще обжалва присъдата пред Окръжен съд-Габрово; че през месец юли 2024 г. се свързал отново със служебния защитник и той му казал, че присъдата е потвърдена от Окръжен съд-Габрово и че след като се обадил в този съд му било обяснено, че има право да поиска възобновяване на делото чрез молба, адресирана до АС-В. Т. В искането за възобновяване Б. излага и доводи, че има допуснати законови нарушения на българското и европейското законодателство; че никога не се е укривал от полицейските органи и от правосъдната система, но че в случая е нямал възможност повече от 6 месеца да се обажда по телефон; че издадената му от Районен съд-Габрово присъда по НОХД № 824/2023 г. е много строга – че е справедливо да му дадат условна присъда с изпитателен срок, тъй като всички щети са възстановени и са под минималната работна заплата, няма взлом, няма бит човек, няма оръжие, няма обида; че служебният му защитник адв. Р. Р. не го е защитавал добре и професионално; че е искал да се яви и да се защитава за условна присъда, но че няма вина, че не се е обадил, тъй като е имал забрана за телефонни обаждания; че е дал пълни самопризнания и се е явил за разпит пред дознателката. Въз основа на така изложеното се формулира оплакване, че е бил осъден задочно и се отправя молба делото да бъде върнато на първата съдебна инстанция – Районен съд-Габрово, за да му насрочат дата за ново заседание, на което да се яви лично.

В съдебното заседание пред ВКС назначеният служебен защитник на осъдения С. Б. адв. А. П. заявява становище, че искането за възобновяване е основателно, тъй като подзащитният й не е могъл да вземе участие във водения срещу него съдебен процес пред РС-Габрово поради причина, че е бил осъден в /държава/. Счита, че по този начин са били нарушени неговите права. Моли да се възобнови наказателното дело - НОХД № 824/2023 г. по описа на Районен съд-Габрово, за да се даде възможност на Б. да вземе лично участие в производството пред съда и лично да защити правата и интересите си.

В лична защита осъденият С. Д. Б. поддържа изложеното от него в искането за възобновяване, както и заявеното от служебния му защитник. В последната си дума моли да бъде уважено искането му за възобновяване и делото да се върне на Районен съд-Габрово.

Представителят на ВКП изразява становище, че молбата за възобновяване на делото е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Изтъква, че данните по делото сочат, че осъденият Б. е знаел за повдигнатото срещу него обвинение, като след личното му привличане в качеството на обвиняем и разпита му в това качество той се е укрил и въпреки положените от двете съдебни инстанции усилия за издирването му той не е бил открит. С оглед на това счита, че отсъствието му и пред първата, и пред втората съдебна инстанция очевидно се дължи на негово лично решение и на нежеланието му да вземе участие в производството и лично да упражнява правата си, поради което молбата му следва да се остави без уважение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Подадено е от лице, което е осъдено с вляза в сила присъда, постановена в условията на задочно проведено по отношение на него съдебно производство. Направено е в рамките на законоустановения шестмесечен срок, изчислен в хипотезата считано от узнаването на влязлата в сила осъдителна присъда. Преценката за спазването на срока по чл. 423, ал. 1 НПК се основава на обстоятелствата, че присъдата е влязла в сила на 10.07.2024 г. (с постановяването на потвърдителното решение на ОС-Габрово) и със сигурност е била узната от осъдения най-късно на 24.07.2024 г. (според твърденията в искането за възобновяване), като самото искане за възобновяване е подадено по пощата на 25.07.2024 г. и е постъпило в Районен съд-Габрово на 05.08.2024 г.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Материалите от досъдебното производство сочат, че досъдебната фаза на практика е протекла с участието на осъдения С. Д. Б.. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.07.2023 г. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б.“а“ във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение подписка, като на същата дата това постановление му е предявено лично. Непосредствено след това е проведен и разпит на Б. в това му процесуално качество, за което действие е бил съставен надлежен протокол от 11.07.2023 г. В хода на този разпит на Б. е била разяснена разпоредбата на чл. 227 НПК и същият е заявил, че не желае материалите по разследването да му бъдат предявени.

След завършване на разследването по ДП прокурор от Районна прокуратура-Габрово е изготвил обвинителен акт, с който е повдигнал обвинение срещу С. Д. Б. за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б.“а“ във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Въз основа на този процесуален документ, внесен в Районен съд-Габрово на 16.10.2023 г., е било образувано НОХД № 824/2023 г. по описа на съда, като с разпореждане от 17.10.2023 г. съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание по делото за 20.11.2023 г. с указания на подсъдимия Б. да се връчат преписи от обвинителния акт и от разпореждането. На така определената дата не е даден ход на разпоредителното заседание поради неявяването на подсъдимия Б. и нередовната процедура по призоваването му. Преценката за нередовността на призоваването му е основана на обстоятелството, че призовката с приложените към нея съдебни книжа не са му били връчени, като са отчетени и причините за това, описани в постъпилата по делото докладна записка от 14.11.2023 г. на инспектор в ОЗ „Охрана“ –Габрово, а именно – че служителите на ОЗ „Охрана“, натоварени с връчването на призовката и на останалите съдебни книжа на подсъдимия, не са го установили на посочения от него адрес, както и че от съпругата на брата на подсъдимия – Г. Р. А. – е получено сведение, че от около един месец подсъдимият се намирал в чужбина, но че не поддържали с него контакт, като същата не е предоставила телефон за контакт с него и е отказала да получи съдебните книжа; както и че от извършената справка в масивите на МВР било установено, че подсъдимият Б. няма друг адрес и че е напуснал пределите на страната на 18.08.2023 г. през ГКПП /граничен пункт/с автобус и че до момента няма данни да се е завръщал.

Подсъдимият Б. не се явил и в следващото насрочено по делото разпоредително заседание на датата 15.12.2023 г., като по отношение на него отново не е била извършена редовна процедура по призоваването му, доколкото и за това заседание призовката и приложените към нея съдебни книжа не са му били връчени. Причините, поради които това не е сторено, са описани в постъпилата по делото докладна записка от 14.12.2023 г. на инспектор в ОЗ „Охрана“ Габрово – че след многократни посещения на посочения от подсъдимия Б. адрес същият не е бил установен, като при поредното посещение на адреса на датата 14.12.2023 г. отново не е открит, но от проведените разговори с майка му и снаха му са получени сведения, че е в чужбина - във /държава/ или /държава/ ; че след извършена справка в масивите на МВР е установено, че подсъдимият няма друг адрес; както и че се потвърждава наличната вече информация, че е напуснал пределите на страната на 18.08.2023 г. през ГКПП /граничен пункт/ с автобус и че до момента няма данни за завръщането му. В това заседание на основание чл. 94 ал. 1 т. 8 НПК (когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия) Районен съд-Габрово е назначил служебен защитник на подсъдимия Б. в лицето на адв. Р. Р. и е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимия, приемайки, че след като от извършените действия по призоваването му е установено, че той се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно, както и че след като разглеждането на делото в негово отсъствие няма да затрудни разкриването на обективната истина, е налице хипотезата на чл. 269 ал. 3 т. 4 б.“а“ от НПК. С обявеното в проведеното разпоредително заседание определение по чл. 248 ал. 5 от НПК районният съд е насрочил делото за разглеждане по реда на глава XX от НПК за 08.01.2024 г., като е постановил подсъдимият отново да бъде призован по реда на чл. 178 ал. 2 НПК.

Подсъдимият Б. не е присъствал и на насроченото на 08.01.2024 г. съдебно заседание, за което също не е бил редовно призован, тъй като адресираната до него призовка не му е била връчена. В тази връзка по делото е постъпила докладна записка от 04.01.2024 г. на инспектор в ОЗ“Охрана“ Габрово, в която е описано, че на 04.01.2024 г. е бил посетен посочения в призовката адрес, но подсъдимият Б. не е бил установен там, като майка му и съпругата на брат му отказали да получат призовката. В същата докладна записка е потвърдена наличната вече информация, добита от масивите на МВР, относно последното регистрирано преминаване на подсъдимия Б. през държавната граница на Р. Б. – при напускането на пределите на страната на 18.08.2023 г. Отчитайки тези данни и позовавайки се на вече приетото в предходното (разпоредителното) заседание, че са налице основанията за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, доколкото същият е напуснал страната, местоживеенето му в чужбина не е известно и има надлежно назначен служебен защитник, и в това заседание районният съд е дал ход на делото в отсъствието на подсъдимия на основание чл. 269 ал. 3 т. 4 б.“а“ от НПК и е започнал съдебно следствие.

В следващото съдебно заседание, насрочено на 09.02.2024 г., подсъдимият Б. отново не се явил, като и за това заседание не е бил лично призован, тъй като адресираната до него призовка не му е била връчена лично, а е била получена от установената на посочения адрес за призоваване негова сестра Д. Б. със задължението да го уведоми за заседанието. Обстоятелствата относно предприетите от служителите на ОЗ „Охрана“ действия по връчване на адресираната до подсъдимия призовка са описани в постъпилата по делото докладна записка от 15.01.2024 г. на инспектор в ОЗ“Охрана“ Г., в която е отбелязано, че на 15.01.2024 г. е бил посетен посочения в призовката адрес на подсъдимия Б., но че там е била установена неговата сестра Д. Б., която е получила призовката за брат си със задължението да го уведоми за предстоящото заседание. В тази докладна записка е отбелязано също, че по данни на Д. Б. подсъдимият С. Б. се намира в Германия, където, според нея, е задържан за неизвестен период. Отчитайки информацията от докладната записка и от придружаващото я писмо, районният съд е приел, че не е налице редовно призоваване на подсъдимия С. Б., тъй като макар призовката да е приета от Д. Б. липсват данни тя да има контакт с подсъдимия. Въз основа на тази констатация и позовавайки се на вече приетото в предходните заседания, че са налице основанията за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия предвид продължаващото му отсъствие от страната и с оглед на това, че и към момента не са настъпили обстоятелства, които да водят до промяна на това становище, и в това заседание районният съд е дал ход на делото в отсъствието на подсъдимия (на основание на чл. 269 ал. 3 т. 4 б.“а“ от НПК) и е продължил съдебното следствие.

Подсъдимият Б. не се явил и в насроченото на 03.04.2024 г. съдебно заседание, за което не е бил призован, тъй като адресираната до него призовка не му е била връчена и е върната в цялост. Относно призоваването му за това заседание по делото е постъпила докладна записка от 02.04.2024 г. на инспектор в ОЗ“Охрана“ Габрово, в която са описани всички извършени до момента действия по установяване и откриване на подсъдимия С. Б. във връзка с призоваването му по същото дело и е посочена придобитата от роднините му информация за евентуалното му местонахождение. Описана е и актуалната информация относно посещаването на посочения адрес за призоваване на датите 16.02.2024 г., 26.02.2024 г., 11.03.2024 г., 19.03.2024 г. и 02.04.2024 г., а именно - че при всички тези посещения подсъдимият не е бил установен; че при посещението на 16.02.2024 г. майка му заявила, че бил задържан в /държава/ , а сестра му Д. Б. споделила, че й се обадил преди 5-6 месеца и й казал, че е задържан в /държава/ ; че при посещението на 26.02.2024 г. майката и сестрата на Б. предоставили същата информация - че бил задържан в /държава/ , респ. че търпял присъда в /държава/ ; че при посещението на 19.03.2024 г. майка му изказала предположение, че е извън страната и че щом не се обаждал вероятно е задържан някъде; че при посещението на 02.04.2024 г. майка му отново споделила, че той се намира извън страната и че не поддържа контакт с него, като сестра му Д. Б. заявила, че не го е чувала и че според нея е задържан в /държава/ . И в тази докладна записка е потвърдена наличната вече информация от масивите на МВР, че е напуснал пределите на страната на 18.08.2023 г. през ГКПП /граничен пункт/ с автобус и че до момента няма данни за завръщането му, като е добавено, че с телеграма от 13.11.2023 г. на ГДНП е обявен за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“. Основавайки се на горните данни, районният съд е приел, че подсъдимият С. Б. отново е нередовно призован. Намерил е обаче, че са налице предпоставките за даване ход на делото в негово отсъствие, поради което е дал ход на делото и е продължил съдебното следствие.

Подсъдимият С. Б. не се е явил и на насроченото на 20.05.2024 г. съдебно заседание, като и за това заседание адресираната до него призовка ведно с приложения към нея препис от обвинителния акт не му е била връчена и е върната в цялост. Във връзка с призоваването за това заседание по делото е постъпила докладна записка от 16.05.2024 г. на инспектор в ОЗ“Охрана“ Габрово, в която е посочено, че при последвалите многократни посещения на указания адрес подсъдимият отново не е открит и установен, като майка му Л. Д. за пореден път е заявила, че от месеци не се е чувала с него и че няма информация къде може да се намира. И в тази докладна записка е потвърдена наличната вече информация от масивите на МВР, че Б. е напуснал пределите на страната на 18.08.2023 г. през ГКПП /граничен пункт/ с автобус и че до момента няма данни за завръщането му, както и че с телеграма от 13.11.2023 г. на ГДНП е обявен за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“. Основавайки се на горните данни, районният съд е приел, че подсъдимият С. Б. отново е нередовно призован, но че са налице предпоставките за даване ход на делото в негово отсъствие, поради което е дал ход на делото, продължил е съдебното следствие, приключил го е, изслушал е съдебните прения и е постановил спрямо С. Б. присъда (№ 28/20.05.2024 г.), с която последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б.“а“ във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

Така постановената осъдителна присъда е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия Б. адв. Р. Р., като въз основа на подадената от него въззивна жалба пред Окръжен съд-Габрово е било образувано ВНОХД № 181/2024 г. по описа на съда. Подсъдимият не се явил и на насроченото пред въззивната инстанция съдебно заседание на 26.06.2024 г., като призоваването му за същото било извършено чрез връчването на призовката на неговата сестра Д. Б. със задължението да му я предаде, респ. да го уведоми за датата и часа на съдебното заседание. Относно призоваването на подсъдимия за заседанието пред въззивния съд по делото е постъпила докладна записка от 17.06.2024 г. на инспектор в ОЗ“Охрана“ Габрово, в която е посочено, че на 14.06.2024 г. Д. Б. е пожелала да получи призовката за брат си - подсъдимия Б., като е заявила, че е изпратена от него; че същият е бил задържан някъде в страна от Европейския съюз, но не споделила къде; че се обаждал от телефон без номер и бил казал, че ще бъде освободен през м. септември 2024 г. и че щял да се върне в България. Данните от тази докладна записка били оповестени от състава на ОС-Габрово в проведеното на 26.06.2024 г. съдебно заседание и въз основа на тях било прието, че формално подсъдимият е редовно призован. С оглед констатациите, че подсъдимият Б. е напуснал страната; че се е установил на неизвестен адрес в чужбина; че няма данни към момента да се е завърнал обратно и че наред с това е редовно призован от известния по делото адрес окръжният съд е намерил, че е налице основанието по чл. 269 ал. 3 т. 4 б.“а“ и б.“в“ от НПК за провеждане на въззивното производство в негово отсъствие, поради което е дал ход на делото. Без да провежда съдебно следствие, въззивният съд е пристъпил към съдебните прения, в които е изслушал служебния защитник и прокурора, а след като е провел тайно съвещание е обявил на страните, че ще се произнесе с решение в предвидения от процесуалния закон срок. Въззивното производство по ВНОХД № 181/2024 г. е приключило с постановяването на решение № 46/10.07.2024 г., с което е потвърдена изцяло атакуваната присъда № 28/20.05.2024 г. по НОХД № 824/2023 г. по описа на Районен съд-Габрово.

Влязлата в законна сила на 10.07.2024 г. присъда на основание чл. 416, ал. 2 НПК е била изпратена за изпълнение на Районна прокуратура–Г., като последната със свое разпореждане № Р 125/12.07.2024 г. е изпратила присъдата на ОЗ „Охрана“-Габрово. В изпълнение на тази присъда осъденият С. Б. е задържан в Р. Б. считано от 06.03.2025 г., като на 07.03.2025 г. е постъпил в затвора – Ловеч за изтърпяване на наложеното му с нея наказание една година лишаване от свобода.

От постъпилото по настоящото дело на 18.12.2024 г. писмо от прокуратурата на кантон Берн-К. Ш. и от приложеното към него извлечение от Швейцарския наказателен регистър относно С. Д. Б. се установява:

- че с постановена по преписка № PEN 24390 присъда от 12.09.2024 г. на Регионален съд Б.-М., влязла в сила на 12.09.2024 г., С. Д. Б. е осъден за извършени от него в /държава/ престъпления кражба под формата на занятие (извършена в периода 23.09.2023 г.-27.10.2023 г.); непозволено проникване в помещения (извършено в периода 23.09.2023 г. – 31.10.2023 г.); опит за кражба под формата на занятие (извършен в периода 29.09.2023 г. - 31.10.2023 г.); злоупотреба с устройство за обработка на данни с цел измама, извършени под формата на занятие (осъществена в периода от 23.09.2023 г. - 25.10.2023 г.); увреждане на вещи (извършено в периода 25.10.2023 г. - 31.10.2023 г.); незаконно влизане в страната като чужденец и под формата на интеграция (извършено през м. септември 2023 г.); и опит за злоупотреба с устройство за обработка на данни с цел измама, извършени под формата на занятие (осъществен в периода от 27.09.2023 г. - 27.10.2023 г.), за които са му наложени наказания: забрана за влизане в страната за срок от 9 години и лишаване от свобода за 35 месеца частично условно изпълнение, като от тях условно 19 месеца, пробен срок 3 години считано от 12.09.2024 г.

- че към датата 12.12.2024 г. С. Д. Б. е изтърпявал наложеното му наказание по горната присъда (за срок от 16 месеца) в затвора Торберг, кантон Берн, К. Ш.

- както и че е изтърпял това наказание на 28.02.2025 г., когато е бил освободен от мястото за лишаване от свобода в К. Ш.

При така установените факти относно движението на наказателното производство и участието/неучастието на осъдения С. Д. Б. в него се налагат следните изводи:

Несъмнено осъденият Б. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, доколкото е участвал лично в досъдебната фаза на процеса - в стадия на „разследването“. Впоследствие производството в съдебната му фаза, както първоинстанционното по НОХД № 824/2023 г. по описа на РС-Габрово, така и въззивното по ВНОХД № 181/2024 г. по описа на ОС-Габрово, е протекло в негово отсъствие, като в случая задочното му осъждане не се дължи на недобросъвестното му процесуално поведение. Фактът, че в периода между привличането му в качеството на обвиняем и предявяването на постановлението за привличане (на 11.07.2023 г.) и изготвянето на разпореждането на съдията-докладчик по чл. 247в ал. 1 НПК (на 17.10.2023 г.) той е напуснал пределите на страната не би могъл сам по себе си да се третира като опит за укриване от негова страна. В случая отсъстват обективни данни, сочещи, че предприетото от С. Б. в този период задгранично пътуване е било ориентирано към прекъсване на връзките му с адреса, на който е пребивавал в Р. Б. който е посочил на разследващите и който е бил известен по делото, с цел избягване на правосъдие. При взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“ подсъдимият е поел задължение да не се отклонява от местоживеенето си, но не и да не пътува извън страната с цел впоследствие да се завърне. В този смисъл е и заявеното от него при разпита му като обвиняем на 11.07.2023 г. по протокол от същата дата (л. 84 от ДП), че живее в чужбина и че по тази причина касаещата го кореспонденция да се предава на сестра му Д. Д. Б., която има връзка с него. С оглед на това и макар наложената спрямо Б. мярка за неотклонение подписка да е изисквала предварително получаване на разрешение от съответния орган при напускане на местоживеенето, предприетото от него на датата 18.08.2023 г. (след предявяването на постановлението за привличане на обвиняем и преди насрочването на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд) задгранично пътуване не може да се интерпретира като демонстрация на желание и намерение за отклоняване от наказателно преследване или като съзнателен отказ от личното му участие в наказателното производство. Следователно само поради факта, че не е намерен на посочения от него в досъдебното производство адрес, не може да бъде направен извод, че с процесуалното си поведение Б. е демонстрирал нежелание за участие в процеса, като се укрил и това е възпрепятствало призоваването му. Съдебното производство е могло да бъде проведено в отсъствието на подсъдимия само ако е било доказано по несъмнен и недвусмислен начин, че осъденият се е отказал от правото си да участва в процеса и лично да се защитава.

Данните по делото сочат, че в периода след края на месец октомври 2023 г. до 28.02.2025 г. осъденият Б. е бил задържан по наказателно производство, водено срещу него в/държава/ , включително и за изтърпяване на наложено му в това производство наказание лишаване от свобода, като е бил освободен от мястото за лишаване от свобода в /държава/ на 28.02.2025 г.

В действителност конкретна информацията относно осъждането на С. Д. Б. в /държава/ , размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, изтърпяването на това наказание в място за лишаване от свобода в /държава/ , вкл. и датата, на която ще бъде освободен след изтърпяване на наказанието, е постъпила по делото едва след приключването на производството по ВНОХД № 181/2024 г. по описа на ОС-Габрово, а именно в настоящото производство по възобновяване. Но същевременно от данните по делото е видно, че още в първоинстанционното съдебно производство пред Районен съд-Габрово (преди проведеното на 09.02.2024 г. съдебно заседание) е постъпила информация за вероятното задържане на осъдения Б. в европейска държава, каквато (информация) под една или друга форма е била поднасяна и в следващите заседания пред първоинстанционния съд. Впоследствие информация в тази насока е била представена и на вниманието на Окръжен съд-Габрово преди провеждането на заседанието пред този съд като въззивна инстанция. И докато постъпилите в производството пред районния съд данни за задържането на Б. в чужбина са били информативно несигурни, то постъпилите такива във въззивното производство са били вече достатъчно сигурни и ясни, доколкото са основани на лично предоставена от С. Б. на неговата сестра информация, че е задържан в европейска държава, респ. в страна от ЕС. З. при наличието на такива данни, индикиращи за постановено задържане на осъденото лице на територията на чужда държава, и районният, и окръжният съд са били задължени да подложат на внимателна и задълбочена проверка това обстоятелство предвид абсолютните ограничения, които задържането на лицето поставя пред възможността му да участва в съдебната фаза на наказателното производство и да упражнява правото си на защита. В тази връзка непрекъснато потвърждаваните в хода на съдебното производство и пред двете редовни съдебни инстанции данни за напускане на страната от осъдения Б. и липсата на такива за завръщането му обратно, не са били в противоречие с постъпвалата по делото информацията (чрез неговите близки) за задържането му извън пределите на Р. Б. Всичко това е изисквало полагането на необходимите процесуални усилия от страна и на първоинстанционния, и на въззивния съд за установяване местонахождението на осъдения и предприемането на съответните действия относно информирането му за образуваното съдебно производство. В този смисъл предходните съдебни инстанции са могли и са били длъжни да се възползват от действащите механизми за международно-правно сътрудничество и обмен на информация (включително и чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР, която е националната точка за контакт по линия на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), на Шенгенската информационна система (ШИС) и на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването), за да установят местонахождението на осъдения Б. било на територията на държава-член на ЕС, било на територията на друга европейска държава, както и основанието за задържането му в тази държава и процесуално-правния му статут. От друга страна, при наличието на данни, че спрямо С. Б. е предприето наказателно преследване в чужда държава с приложено по отношение на него задържане, първостепенният и въззивният съд не са могли да имат обосновани очаквания, че в тази ситуация, дори когато е било счетено, че е призован чрез неговата сестра, той ще може свободно и по лично усмотрение да определи и да реализира линията на поведението си, избирайки да се яви или да не се яви в насрочваните пред двете инстанции съдебни заседания. Т.е., извън всякакво съмнение е обстоятелството, че неявяването на осъдения пред РС-Габрово и пред ОС-Габрово се дължи на независещи от него причини, тъй като към момента на разглеждането на делото в двете редовни инстанции обективно той е бил задържан в /държава/ , поради което неявяването му в съдебните заседания пред тези инстанции е било изцяло по уважителни причини.

При така установените факти основателно е възражението на С. Б., че поради провеждането на съдебния процес и осъждането му в негово отсъствие, докато е бил задържан в /държава/ във връзка с изпълнение на мярка за неотклонение, а след това и в изпълнение на наказание, свързано с лишаването му от свобода, е бил лишен от възможността да участва лично в производството и да се защитава адекватно. Правото на лицето на лично участие във воден срещу него съдебен процес е закрепено в разпоредбата на чл. 6 т. 1 вр. т. 3 б. „с“ от ЕКЗПЧОС и е съществен аспект на правото на справедлив процес, поради което и разглеждането на делото в негово отсъствие се явява нарушение на принципа за справедлив съдебен процес. Провеждането на процеса без участието на обвиняемия/подсъдимия е в конфликт с концепцията за състезателна процедура и произтичащите от нея право на ефективно участие в процеса и равнопоставеност на страните. Задълженията да се обезпечи справедлив процес в съдебната фаза на процеса са на съда, който в рамките на правомощията си следва да положи необходимите процесуални усилия, за да уведоми подсъдимия за провежданото спрямо него съдебно производство. В конкретния случай първостепенният и въззивният съд не са използвали всички предоставени им от закона възможности и средства, за да установят местонахождението на осъдения с цел редовното му призоваване (уведомяване) и връчването на преписа от обвинителния акт. В резултат това (бездействие) е довело до ограничаване на правото на осъдения Б. на лично участие в съдебната фаза на процеса – както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, необусловено от негово недобросъвестно процесуално поведение.Следователно наказателната компетентност на нашата държава спрямо Б. е била упражнена при незачитане на правата му и в частност на правото му на лично участие в наказателния процес, поради което той е бил лишен от възможността в рамките на съдебното производство пред редовните инстанции да представи своята позиция по обвинението, да участва в процеса по събиране и проверка на доказателствата при равни условия с останалите страни и да упражни всички свои права лично. В тази ситуация единственият начин за компенсиране на осъдения е посредством възобновяване на НОХД № 824/2023 г. по описа на Районен съд-Габрово и отмяна на постановената по това дело присъда, както и на потвърждаващото я решение на Окръжен съд-Габрово по ВНОХД № 181/2024 г. по описа на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство, т. е. от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ пред първоинстанционния съд.

Този изход на делото и обстоятелството, че към момента задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила и подлежаща на отмяна по реда на възобновяването присъда, предпоставят съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК произнасяне и по мярката за неотклонение. В случая по отношение на осъдения С. Б. в досъдебната фаза на производството е била определена мярка за неотклонение подписка, която в съдебната фаза не е била изменяна. При наличните по делото данни настоящият касационен състав намира обаче, че тази мярка не би могла да обезпечи безпрепятственото провеждане на възобновеното наказателно производство.

От една страна, данните по делото установяват, че в продължителни периоди от време преди настоящото му задържане от българските власти Б. е пребивавал на териториите на различни чужди държави, без трайно да се е установил на конкретен адрес. Тази мобилност на осъдения е довела до сериозни затруднения при информирането му за провеждането на наказателното производство и при връчването на адресираните до него съдебни книжа и разкрива потенциален риск от укриване. От друга страна, данните за многократните му осъждания (съдържащи се в справката за съдимост на осъдения и в представените от швейцарските компетентни власти документи) го характеризират като личност със завишена степен на обществена опасност и определят като напълно реален рискът от извършване на престъпление. Поради това, за да се обезпечи ефективно постигане на целите на мерките за неотклонение, а и за да се осигури разглеждане на делото в разумен срок, е необходимо С. Б. да бъде задържан под стража, като при промяна на обстоятелствата, обусловили определянето на тази мярка, той разполага с неограничена възможност да поиска от съда промяната й.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 2 и ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела решение № 46 от 10.07.2024 г. на Окръжен съд-Габрово по ВНОХД № 181/2024 г. и потвърдената с него присъда № 28 от 20.05.2024 г. по НОХД № 824/2023 г. по описа на Районен съд-Габрово, с която С. Д. Б. е осъден за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б.“а“ във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Габрово от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.

ВЗЕМА по отношение на С. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] мярка за неотклонение „задържане под стража“.

За взетата мярка за неотклонение да се уведоми Началника на Затвора - Ловеч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: