ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1876

София, 14.04.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4097 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. В. Д., чрез адв. И. А., срещу решение № 98/14.06.2024г. по в. гр. д. № 125/2024г. на Апелативен съд Варна, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е прието за установено по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДФИ, че касаторът дължи на ищеца „Диагностично-консултативен център 1 – Девня“ ЕООД сума в размер на 55 919,80 лв., представляваща главница за имуществени вреди по акт за начет № 11-04-18/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 21 895.09 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013г. – 01.09.2018г., определена на основание чл. 26 ЗДФИ и описана в акт за начет № 11-04- 18/31.08.2018г. на АДФИ, за които суми е издадена заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5789/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, позовавайки се на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. В контекста на твърденията си, че разходите от общо 55 919,80 лв. са за гориво, изплащането на което е било целесъобразно и е генерирало ползи за ищцовото ДКЦ и че не е доказано, че начетеното лице е действало умишлено при причиняване на вредата, нито с цел да увреди интересите на работодателя си, се поставят в...