ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1961

София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4192/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тузлушка гора“ /в несъстоятелност/ ЕИК[ЕИК] чрез пълномощник адв. Д. Г. срещу решение № 98 от 18.07.2024г. по в. гр. дело № 122/2024г. на Окръжен съд Търговище, с което се потвърждава решение от 09.04.2024г. по гр. д. № 141/2022г. на Районен съд Омуртаг. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване на установено съществуването на вземането на „Тузлушка гора“ ЕООД против Г. И. А. по Заповед за незабавно изпълнение № 612 от 08.12.2020 г. с основание чл. 417 от ГПК, постановена по ЧГД № 361/2020 г., по описа на РС – Омуртаг, за следните суми, представляващи задължения по Акт за начет № 11-04-25/05.12.2018 г., съставен от главен финансов инспектор от Втори отдел,Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ:сумата в размер на сумата в размер на 91 463.57 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6 250.51 лв. - лихва за периода от 04.04.2018 г. до 05.12.2018 г., сумата в размер на 18 141.73 лв. - лихва за периода от 06.12.2018 г. до 18.11.2020 г.

Въззивният съд е изтъкнал, че възприетата от РС – Омуртаг фактическа обстановка изложена в мотивите на решението е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал по делото, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение . Установено е, че по силата на договор за възлагане на управление № 522/01.12.2014 г. ответникът е бил управител на ищцовото дружество в периода 01.12.2014г. до 04.04.2018г., като с акт за начет №11-04-25/05.12.2018г. на АДФИ е констатирано, че към 04.04.2018 г. по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ е следвало да има наличност от 111 463.57 лв., формирана от изтеглени от управителя суми от банковите сметки на дружеството в общ размер на 137 900 лв.,за които/и доколкото/не е бил съставен ПКО, вместо намиращите се в касата 730.05 лв., а след корекция на кредитните обороти - в размер на 22 520,09лв, финансовият инспектор е стигнал до извода, че в ответника А. следва да има неотчетена сума в размер на 91.463.57лв. За исковия период ответникът, в качеството на управител на дружеството поел контрола на паричните средства в дружеството; като теглил или внасял парични средства в банковите сметки на дружеството, извършвал плащанията към

доставчици, плащал заплати и други разходи, а касиера на дружеството само подписвал касовите документи. Представени в хода на финансовата инспекция документи от отчетното лице не са приети от финансовия инспектор за документално обосновани и не е приета корекция на финансовите обороти, според посоченото в акта за начет, на 7 бр. граждански договори, сключени през 2018 г. от „Тузлушка гора“ – по причина непопълнени реквизити при РКО, както и документи за плащания по 6 бр. сметки за изплатени суми (СИС) и РКО към тях, по причина, че не са не осчетоводени от „Тузлушка гора“ ЕООД към 30.04.2018.,т. к. същите документи не са били предадени на приемателна комисия от ответника след прекратяване на трудовото му правоотношение, при извършеното приемане и предаване на материални активи, за което са били съставени протоколи от 04.04.2018г.,от 05.04.2018г и от 27.04.2018г., така представените РКО към посочените СИС, не са били „оформени документално” с отразяване по кредита на счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ на ищцовото дружество .

За изясняване на фактическата обстановка по делото, предвид оспорения от ответника акт за начет и по негово искане, са приети първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи.От приетите заключения, ведно с представените разходооправдателни документи, се установява, че през процесния период в счетоводството на дружеството е заприходена 2 940.41 куб. м. дървесина, а по издадените в този период 177 превозни билета по 13 позволителни за сеч- 2 984.57 куб. м. дървесина.По представените 7 граждански договора е платена сума в размер на 47 359.70 лв. Направени са и корекции на осчетоводени разходи в брой, които са документално доказани с първични счетоводни документи - фискални бонове, чиято стойност е 25 198.90 лв. Съгласно счетоводна справка изх. № 114/18.09.2018 г. и сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДЦФЛ разходът е в размер на 44 865.16 лв., в който размер е включена и сумата от 15 879.97 лв., изплатена на Е. Х. А.,призната като разход в хода на финансовата инспекция.В счетоводната справка не са включени суми по две сметки, за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДЦФЛ за общо 17 340.37 лв., като последните не са включени в сумата от 44 865.16 лв. Според заключението на вещото лице, при равносметката на дебитния и кредитен оборот, отразяващи прихода и разхода на счетоводна сметка 501 – „Каса в левове“ на „Тузлушка гора“ ЕООД, по повод на установени технически грешки финансовият инспектор е направил корекции в кредитните обороти за минал период - преди 01.01.2018 г. но същите е следвало да бъдат взети предвид като разход от касата през процесния период, в равносметката на дебитния и кредитен оборот (сумата 6 640.12 лв.) Относно разходите за заплати в периода 01.01.2018 г. - 04.04.2018 г. са представени два варианта, касаещи общите разходи, поради незаписване на датите на изплащане на заплатите на служителите на дружеството - за сумата 141 404.25 лв. общи разходи и за сумата 148 270.32 лв. общи разходи, ако заплатите за месец март 2018г. са изплатени в периода 01.01.2018г.-04.04.2018г.Вещото лице отбелязва, че счетоводството на дружеството е водено от външна фирма без офис в [населено място],поради което осчетоводяването на приходите и разходите е ставало по-късно от съответното събитие. Това обяснява и начинът, по който документно са оформяни разходните ордери.По искане на ответника са разпитани свидетели, от чиито показания се установяват методите на работа в дружеството по отношение на счетоводството, изясняват се и причините, поради които направените разходи за сеч на дървесина по граждански договори, приложени по делото, сключени между дружеството и физически лица, са се оказали неосчетоводени Изясняват се и обстоятелствата свързани с предаването на тези договори в хода на финансовата инспекция . С решение на Общинския съвет ответникът е бил освободен от длъжност в началото на месец април 2018 г. и е била назначена комисия, като служители от О. А. са предупредили външния счетоводител да не приема никакви документи от бившия управител.От нейните свидетелски показания се изяснява, че по тази причина е отказала да приеме за осчетоводяване документите, които ответникът искал да и предаде още същия ден.

След преценка на събраните по делото доказателства двете инстанции са приели, че актът за начет е съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му и съдържа изискуемите реквизити по чл. 43, ал. 5 от ППЗДФИ. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ, фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. Констатациите в акта за начет за причинена от ответника на ищеца вреда от липса са оборени, тъй като направените /погасени/ разходи от дружеството през периода 01.01.2018 г. – 04.04.2018 г., надвишават изтеглената от ответника от банковите сметки на дружеството сума. Ответникът е имал качеството на управител на дружеството за периода 01.12.2014 г.- 04.04.2018г.Изяснени са обстоятелствата, свързани с осчетоводяването на разходно оправдателните документи, предмет на констатации при финансовата проверка.От заключението на счетоводната експертиза-основно и допълнително, което не е оспорено от страните и е съобразено с представените и налични документи, установените разходи на дружеството надвишават изтеглената от банковите сметки сума, установява се разходване по възприетия варииант от заключението на в. л)и се опровергават констатациите по акта, че е налице липса. Липсата на причинена вреда води до извод, че няма основание за ангажиране на пълната имуществена отговорност на бившия управител. Предвид изложеното е извършена преценка, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на позитивната правна уредба. Изтъква се оплакване, че при постановяване на решението си окръжния съд е достигнал до погрешни изводи, като не е съобразил правилно фактическата обстановка по делото и не е подвел фактите под съответно приложимите материалноправни и процесуалноправни норми. В приложеното съм жалбата изложение поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два формулирани въпроса. Първият е „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказтелства и доводи на страните?“ Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение по този въпрос с решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 716/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 103/19.02.2024г. по гр. д. № 1541/2023г. на ВКС, III г. о., решение № 24/28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, I г. о., решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, IV г. о.На следващо място е формулиран въпроса „При какви условия презумпцията за истинност на фактически констатации в акта за начет следва да се счита опровергана?“.По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 5/15.02.1955 г., решение № 158/19.07.2011г. по гр. д. № 1146/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 163/18.06.2015г. по гр. д. № 6292/2014г. на ВКС, III г. о., решение № 128/18.01.2021г. по гр. д. № 6/2020г. на ВКС, III г. о.

Ответникът по касация Г. И. А., в качеството му на управител на дружеството за периода 01.12.2014 г.- 04.04.2018 г., не взема становище по жалбата.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

По първият формулиран от касатора въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По този процесуалноправен въпрос практиката на ВКС е константна в разбирането, че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл. 12 ГПКи чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, част от която цитирана в изложението, налице са и разясненията в т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно за изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуално-правен аспект.Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за противоречие на решението с установена практика по поставения въпрос не е подкрепено с конкретни съображения, не се обосновава от касатора и не е налице .Несъстоятелен е доводът за необсъждане в мотивите към решението на всички доказателства и обстоятелства, които имат отношение към отхвърлянето на предявения иск за реализиране на пълна имуществена отговорност по чл. 21 ЗДФИ. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с установените указания относно приложението на закона, след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото обстоятелства, включително относно факта, че макар счетоводството на ищцовото дружество да е водено по начин, който не отразява своевременно документираните разходи, заключенията по двете назначени експертизи сочат, че направените разходи на дружеството в процесния период надвишават изтеглената от ответника от банковите сметки сума, като по този начин констатациите в акта за начет се опровергават.Не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС,след като са обсъдени и преценени събраните по делото доказателства, които са допустими, относими, събрани са при спазване на процесуалните правила и е съобразено значението им за основателността на иска.

Поставеният от касаторът втори въпрос има установен отговор в практиката на ВКС, включително в изтъкнататите от касатора съдебни решения.Според установената практика необходимо условие да се приеме, че истинността на фактически констатации в акта за начет са опровергани, е проведеното в исковото производство пълно доказване от ответника на конкретни факти, които изключват верността на констатации по акта за начет, изключват извод за липса /щета с неустановен произход, недоимък/, или причинена от отговорното лице умишлено, или не при и по повод изпълнение на служебни задължения вреда, като предпоставки за отговорността (чл. 21, ал. 1 вр. чл. 23 ЗДФИ). В отговор на същия въпрос, в решение №163/2015г по гр. д № № 6292/2014г по описа,Трето г. о. на ВКС е консолидирана практиката в решение № 158 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1146/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и е указана актуалността на тълкувателните разяснения в т. 12 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г. при действието на чл. 22, ал. 5 от Закона за държавната финансова инспекция. В същия смисъл е и решение №97/2019г по гр. дело № 2437/2018г на Трето г. о ,ВКС , и цитираната в него съдебна практика. След като въззивният съд е основал решението си именно на така проведено доказване, не е налице противоречие с формираната практика на ВКС по въпроса и не е налице изтъкваното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обосновката в изложението на касатора се основава единствено на оспорвне правилността на изводите на въззивната инстанция по същество.Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС касационно обжалване се допуска по въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според разгледалите спора по същество две съдебни инстанции, именно събраните по делото доказателства и заключението по приетата експертиза, които не са оспорени в хода на делото, опровергават констатациите по акта на финасовата инспекция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 18.07.2024г. по в. гр. дело № 122/2024г. на Окръжен съд Търговище.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.